„Ако антикорупционната комисия ще е бухалка, то искаме да участваме в управлението на тази бухалка“. Помните ли тези откровения от горещия юли на 2022 г., споделени на тайна среща с депутатите от „Демократична България“, на която съпредседателят на ДБ Христо Иванов обобщава кой какво иска при преговорите в рамките на 47-ото Народно събрание за сформиране на правителство?

Преговорите завършиха с пълно фиаско няколко дни по-късно, но думите на Иванов от въпросната сбирка се записаха за историята с цял куп признания. От това как той и част от останалите участници в преговорите за кабинет възприемат борбата с корупцията, през исканията им за овладяване на регулаторите, та до разкритието, че за Иванов свободата на медиите се обобщава с репликата „въпросът е да се махне от сайта на „Дарик“- който видял-видял“.

Изречена от съпредседателя на ДБ, след като разбира, че неформалната им среща всъщност се записва от парламентарните камери и върви онлайн в българска медия.

Година и половина по-късно Христо Иванов и съпартийците му вече проверяват дали няма включени камери преди да изоставят празните (за тях) мантри за „прозрачност“, „реформа“, „оздравяване“ и „принципи“ и да започнат да си говорят откровено, така както на онази паметна сбирка. Възприятията им за борбата с корупцията, съдебната реформа и назначенията в регулаторите обаче продължават да са си все същите. Свеждат се до принципа, че (пак за тях) контролните и разследващите органи са ни повече, ни по-малко бухалка и е важно да уредят „свои хора“ по върховете им, за да ги ползват в свой интерес и срещу опонентите си. 

Показаха го отново като вписаха миналата седмица в меморандума за ротацията в кабинета черно на бяло, че искат „делкане“ на регулаторите и съдебната власт на принципа 50 на 50. Демонстрираха го отново и днес, когато Христо Иванов и съпредседателят на ПП Кирил Петков поставиха ултиматум за продължаване на живота на коалиционния им кабинет с ГЕРБ – СДС: Първо назначенията в антикорупционната комисия (КПК) и регулаторите и чак след това подписване на управленско споразумение.

Или иначе казано – за държавата и гражданите най-важното е в това да има редовно правителство, за да не буксува управлението на страната, както през последните 2 години на хаос и служебни кабинети, но за Христо Иванов и останалите от ДБ и ПП приоритет са не интересите на обществото, а да си гарантират контрола в над 80-те овакантени длъжности в регулаторите, разследващите органи и в съдебната система, чрез половината от назначенията им. И по-специално върху Комисията за противодействие на корупцията. Ако се чудите защо – припомнете си цитата от началото на този текст. За да ги превърнат в бухалки. И да ги ползват в свой интерес, противно на развяваната от тях в момента мантрата, че това е процес за „оздравяване на службите и регулаторите“.

В речника на Христо Иванов „оздравявам“ всъщност означава „овладявам“, „реформа“ – „кадруване“, а осигуряване на „прозрачен процес по номиниране“ – уреждане на хора от обкръжението му с ключови мандатни позиции дори на цената на лапдансинг (бел.р. танцуване в скутове). А когато танците му по парламентарни групи бяха разобличени и извадени на светло от председателя на ДПС и председател на парламентарната група на Движението Делян Пеевски, Иванов захвърли дегизировката на „бъбрива Шехерезада“ и започна с ултиматумите. Явно на принципа, че като не става с приказки от 1001 нощ, ще стане със заплахи. Нищо, че ако бъдат реализирани тези заплахи, има риск страната да бъде хвърлена в поредните избори, а най-сетне стартираните в нея реформи ще бъдат замразени и отложени за пореден път. Напълно в синхрон с интересите на задкулисието у нас, а и на външни фактори като Русия например. За обратното хвърляне на държавата в бездната на управленския хаос.  

Думите и поведението на Христо Иванов впрочем обслужват волно или неволно именно това задкулисие. Ако не вярвате, само погледнете отвъд мантрите му за „прозрачност“ и „оздравяване“ и вижте кого предлага за шефски пост в антикорупционната комисия, която – веднъж сформирана – ще има правото да разследва за корупция всички лица, заемащи публични длъжности в държавата.

От няколко седмици насам съпредседателят на ДБ и свързани с него политици, журналисти и НПО-та лансират за тази ключова позиция Андрей Янкулов от „Антикорупционния фонд“ (АКФ). Същата неправителствена организация, чийто разследвания съмнително съвпадат с хора, идентифицирани от Христо Иванов и лицата, в чиято полза работи, като техни отявлени опоненти. И чийто друг ключов член - Николай Стайков заедно с Иванов и с бизнесмена Иво Прокопиев бяха сред главните действащи лица в скандала „АРГОгейт“. Стенограмите от тайните сбирки, на които политици от ДБ и журналисти като Стайков обсъждаха с бизнесмена с амбиции в политиката и съдебната власт Прокопиев кого да издигнат за президент. И дали това да не е тогавашният шеф на Върховния касационен съд Лозан Панов. АКФ впрочем играе и главна действаща роля в плановете на същия този кръг за овладяване и на поста главен прокурор. Позиция, за която също лансират името на Андрей Янкулов, а ако не стане с него – това на съдийката Владислава Цариградска, член на ръководството на присъдружната на ДБ организация Съюз на съдиите в България. Същата съдийка е изкарвана като своеобразна Жана д’Арк на битката за съдебна реформа заради заплахите срещу нея от страна на убития и разследван приживе за имотни измами и търговия с влияние Мартин Божанов-Нотариуса. Нищо че говори за него на свойското малко име „Марти“ и въпреки тежките й семейни обвързаности с плевенския кримиконтингент и факта, че сред хората, за които Божанов е твърдял, че е в „приятелски отношения“ се оказва и вече споменатият Лозан Панов. 

Ако трябва да се даде пример за задкулисие, то стенограмите от „АРГОгейт“ са най-красноречивият такъв. В комплект със записа от скандалната сбирка на ДБ от лятото на 2022 г., в която Иванов живописно характеризира ролята на бухалка на Антикорупционната комисия. Те ясно демонстрират истината, стояща зад клетвите на съпредседателя на ДБ, че иска реформи и прозрачност. А истината е, че основната движеща сила на неговия кръг е овладяване на всички ключови контролни и разследващи органи, за да ги използват не в интерес на обществото, а в свой личен.  Като репресивен инструмент срещу опонентите и чадър за собственото обкръжение.