Ядрени отпадъци, получени от отработеното ядрено гориво на АЕЦ „Козлодуй“, може да бъдат заравяни в Дунавската равнина или Югоизточна България. Двата района в България са подходящи за погребване на радиоактивни отпадъци, става ясно от писмен отговор на министъра на енергетиката Румен Радев на въпрос на депутата от ДПС Джевдет Чакъров.
Задълбочен преглед на геоложки проучвания е показал, че в страната са налични подходящи геоложки формации за погребване на радиоактивни отпадъци (РАО), като гранити (в Югоизточна България) и мергели (в Дунавската равнина), пише в отговора на министъра без да има по-подробна информация точно за кои райони става въпрос. Но в Югоизточна България е Странджа планина, а част от Дунавската равнина е Добруджа.
Повод за въпроса на депутата от ДПС е анализ, представен в началото на месеца от Съвета за икономически анализи към Министерския съвет, за приемането на радиоактивните отпадъци от обществото, за който “Труд news” вече писа. Затова депутатът пита дали в националната енергийна стратегия ще залегне изграждане в България на хранилище за дългосрочно съхранение на отработено ядрено гориво.
В отговора си министърът обяснява, че досега България е разчитала на договор с Русия за съхранение и преработване на отработеното ядрено гориво от АЕЦ “Козлодуй”. Но поради променената геополитическа среда взаимоотношенията с Русия пораждат несигурност и рискове. Освен това руското ядрено гориво постепенно ще бъде заменено с американско и френско.
Това налага промяна на Стратегията за управление на отработено ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивни отпадъци (РАО), както и за разглеждане на възможни сценарии за съхранение и погребване на ОЯГ и РАО.
Водят се разговори с международни компании за проучване на технологични възможности за преработване на ОЯГ от реакторите на АЕЦ “Козлодуй”, пише в отговора на министъра. Но дори в този случай остава открит въпросът за съхранението на така наречения ценен материал - изотопи на плутония и урана, който ще се получи и в този случай на преработка. Този материал се остъклява в контейнери, но отново трябва да бъде съхраняван някъде. Използването на тези ядрени материали за граждански цели е ограничено, а разходите за съхранение в друга държава са високи, пише в отговора на министъра. В Русия разработват реактори от следващо поколение, в които може да използват ОЯГ от работещите сега ядрени реактори.
Трябва да бъдат разграничени процесите на съхранение от тези на погребване на РАО и ОЯГ, пише в отговора на министъра. Той посочва, че България проблем със съхранението, включително и дългосрочно няма. У нас има хранилище за РАО на площадката на АЕЦ “Козлодуй”. Но въпреки това министърът заявява, че “направените до момента проучвания дават превес на тезата, че изграждането на дълбоко геоложко хранилище се очертава като най-устойчивата национална алтернатива за решаване на въпроса за управление от ОЯГ, независимо дали ще бъдат погребвани остъклени високо активни отпадъци или отработено ядрено гориво”.
Съвременната практика е насочена към изграждане на съоръжения за погребване в дълбоки стабилни геоложки формации, като потенциалните скали са гранити, плътни и глинести мергели или в подходящи минни изработки, пише в отговора. Възможните варианти за погребване са в подземни съоръжения с галерии или чрез сондажен способ.
Но министърът пропуска да отбележи, че в света все още няма изградено нито едно хранилище за дълбоко геоложко погребване на ОЯГ. Той посочва, че когато има конкретно технологично решение за погребване на РАО, ще се премине към търсене на съгласие с местните общности. Най-ефективен изглежда вариантът на доброволния принцип - на база оценка за подходящи райони се дава възможност на местните общности да приемат или отхвърлят наличието на хранилище на тяхна територия чрез референдум, пише в отговора на министъра на енергетиката Румен Радев.
Източник: "Труд"
