През 1967г. сръбският режисьор Александър Петрович създаде култовия соцфилм „Срещал съм и щастливи цигани“. Който бе номиниран и с най-престижната награда за филмово изкуство „Оскар“.
По аналогия на този шедьовър оказва се, че в България, колкото и да е странно, могат да се срещнат и щастливи пенсионери. На фона на 2-та милиона възрастни, които си броят изстраданите с труд и пот левчета, стигащи едва за храна и лекарства. Та тези родни щастливи пенсионери у нас са малцина. Но те са най-равни сред равните. Един от тях ще е и премиерът акад. Николай Денков. Когато излезе в заслужен отдих, той ще получава пенсия и като бонус към нея актуализирана основна месечна депутатска заплата. Пожизнено.
На 26 октомври 2021г. Николай Денков е избран, заедно с още 7 души, за академик от БАН. Точно по това време обаче той е министър на образованието и науката в служебния кабинет на Стефан Янев, който управляваше държавата в периода май-декември 2021г. Иска ми се да бъда разбран правилно. Никой не оспорва научните и безспорни качества за академик на Николай Денков. Но когато се осъществява изборът му, е налице конфликт на интереси, тъй като МОН финансира БАН.
А това все пак хвърля горчива сянка на съмнение.
Българинът по природа е подозрителен и в такива случаи винаги си мисли „абе тука има нещо, не може да няма“. Известно е, че БАН е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, а първостепенен е МОН, респективно министърът на образованието. Той финансира академията, от него зависи какви средства ще й отпусне, за да развива пълноценно научна и организационна дейност. Както се казва в него е ножът, в него е и сиренето. По този повод един приятел се пошегува, че „не за академик, ако бе поискал и за папа щяха да го изберат.“
Сега премиерът акад. Николай Денков е на 62г. Той е професор в Химическия факултет на Софийския университет и като такъв може да работи до 65 г. След като се пенсионира, да речем, след 3г., освен пенсия той има право и на месечен бонус към нея „в размер на основното месечно възнаграждение на народен представител за съответния месец и година.“ А това право му дава постановление на Министерски съвет №284/21.11.2008г., публикувано в Държавен вестник бр.103/2.12.2008г. Тогава управляваше правителството на Тройната коалиция с премиер Сергей Станишев. Така към пенсията си Николай Денков ще прибира по една основна депутатска заплата, без работа в комисиите и др. допълнителни екстри, която в момента е близо 5000 лв. Както е известно парите на народните избраници се актуализират на всеки три месеца.
Мисля си че, за да чист пред съвестта си и да е неопетнен ореола му на академик, Николай Денков трябваше да поиска да бъде избран, когато не е министър. А такива подозрения, че има нещо, от месеци вече се въртят в общественото пространство. Иначе колко му е да си въобрази човек, че това може да е форма на скрита корупция. Отпускаш едни пари като принципал, после си осигуряваш щастливи и богати старини като пенсионер. Но де факто и де юре всичко си е законно.
А ето какво казва академик Петър Иванов: „Почти 3 млн.лв. отиват годишно за пожизнени възнаграждения на 61 академици. Те получават месечно пари в размер на депутатска заплата над пенсията си, въпреки че голяма част от тях въобще не са работили в БАН. Освен академиците, подобни добавки получават и 93-мата член кореспонденти /част от депутатската заплата/, 62-ма от които също никога не са били в БАН. Тези благини ги осигури навремето любезното правителство на Сергей Станишев. На практика това постановление превръща хората на БАН в пожизнени рентиери за сметка на парите на българския народ, най бедния в Европа“. Това е положението. Няма нужда от коментар.
Автор: Евгени Генов, "Гласове"
