Много отдавна в повечето държави, особено на Северозападна Европа, в големи части от Германия, в Нидерландия, в Белгия, във Франция къкреше това сериозно недоволство сред селските стопани и особено по-дребните от тях.
Това каза пред "Фокус" евродепутатът Радан Кънев от "Демократи за силна България“ (ДСБ) и Европейската народна партия (ЕНП).
"Ако трябва да разграничим някак си по-ясно, можем да говорим за стопани, които произвеждат по индустриални методи, независимо дали става за големите супермеханизирани животновъдни ферми, които познаваме в Западна Европа, или за големите блокове зърнопроизводство, събирано с най-модерна механизация, което познаваме много добре от българското земеделие, и стопани, които работят по фермерски методи, без задължително да са много малки като стопанства. А специално стопаните които работят по фермерски метод, по традиционен метод: и животновъди, и производители на различни плодове, зеленчуци или зърнени култури, много отдавна изпитват много остро недоволство към трупащите се непрекъснато регулации на европейско ниво. Като евродепутат не работи в Комисията по земеделие в Европарламента, но работя много активно в тази по околна среда, често тези доклади, тези законопроекти, които предизвикват недоволствата на земеделците, попадат и в двете комисии, а нерядко между самите комисии в Европейския парламент има доста остри противоречия – ние приемаме различни доклади, много различни по едно и също законодателно предложение.
Аз бях през последните близо вече две години изключително активно ангажиран като основен докладчик на Европарламента по Директивата за промишлените дейности. Това е едно огромно законодателство, в което обаче най-чувствителна беше частта, именно засягаща земеделските производители, конкретно свинефермите, птицефермите, които отдавна са под контрола на тази директива и т.нар. в България "комплексни екологични разрешителни“ и предложенията на Европейската комисия да бъдат включени кравефермите. В тази си работа видях за колко сериозна проблематика става дума, за колко много натрупани проблеми между правителствата, европейските институции и земеделските производители. Като тука слушайки, следейки внимателно това, което се случва в Европа, все пак бих отбелязвал, че много от нещата, срещу които протестират земеделците, са наистина европейско законодателство, на твърде често техните собствени правителства, нашите правителства, са приемали по това законодателство по амбициозна позиция.
Т.е. това законодателство е такова, каквото го виждаме основно заради позициите на правителствата в Съвета на Европейския съюз като съзаконодатели. Парламентът доста по-често и доста по-внимателно слушаше фермерските възражения през последните години. Случаят по Директивата за промишлените емисии, по която аз бях докладчик, беше точно такъв: Парламентът отхвърли в пакет изцяло предложението на Европейската комисия за изменения по отношение на земеделието, тъкмо обратното – правителствата в Съвета приеха доста, доста амбициозна програма за допълнителния екологични изисквания към целия животновъден сектор. И това е само пример от голямата картина разбира се", коментира още той.
Защо екологичното законодателство създаде криза без възможности, а очакваше обратното – да създаде възможности, за да тушира кризите?
"Основната причина е, че изискванията за използване на по-малко и по-различни пестициди например, или на по-малко и по-различни изкуствени торове, нитратни торове, както и поредица други изисквания, но тези са много, много характерни, има конкретни изисквания по отношение на начина, по който да се използва земята, начина, по който както се казва да почива земята или да бъдат сменяни културите, а всички тези изисквания, които са в основната си част на европейско ниво действително, а някои държави има допълнителни изисквания и на национално ниво, повишават себестойността на земеделското производство в Европа, и то го повишават значително. Когато става дума за животновъдството, има също огромен набор от изисквания, свързани с безопасност на храните и характеристики на фуражите, които могат да не важат за производителите и извън Европейския съюз, но важат за всички държави в Европейския съюз, и правят нашата производство значително, значително по-скъпо.
Това е основата на напрежението, а очевидно е, че досегашния модел на субсидиране е предостатъчен за част от земеделските производители, но крайно недостатъчен за друга част, за да посрещнат те конкуренцията на вносни продукти, след като тези вносни продукти не покриват такива изисквания – те са произведени с много по-евтини торове, с много по-евтини пестициди, с много по-евтини фуражи, а именно поради липсата на тези изисквания. Ние, като потребители, аз бих казах най-вече като родители, доста държим на това нашите храни да се произвеждат с по-малко и по-качествени химически агенти в тях, независимо дали става дума за месото, което ядем, или става дума за хляба, който ядем. От тази гледна точка повечето европейски норми за ограничаване на пестицидите, на вредните пестициди се посрещат с одобрение от много широк кръг граждани в Европа, те не се приемат като нещо лошо. Лошото е обаче, когато се оказва, че на нашия пазар мога да влизат стоки, които са произведени с различни норми", допълни Радан Кънев.
