Протести на земеделци есента, протести на земеделци зимата… Искане на пари, искане на оставки... Какво ще се случи в сектор земеделие? Пред ФАКТИ говори Мехмед Дикме, бивш земеделски министър.

- Г-н Дикме, така ли се прави земеделие. Стачки, искаме пари, ето ви пари…
- За голямо съжаление не. Като че ли за последната година земеделците постигат своите цели не на база политика, а на база стачки и искания. Не може по този начин да се прави земеделие. За да се прави успешно земеделие, трябва да има ясна прогноза, предвидимост, трябва да има ясна стратегия, а не да се дават пари от ден до пладне. Не трябва да се дават пари само за годината, а да се мисли за 5-10 години напред. Когато има предвидимост поне за пет години в земеделието, чак тогава може да кажем, че имаме качествено и модерно земеделие.

- За кой път го говорим това, а защо не се случва в България?
- Като че ли политиците неглежират проблемите. Много често и аз си задавам този въпрос: „Защо трябва да излязат земеделците на улиците с тракторите и да блокират движението, за да може да им се решат проблемите?“
А не се поставят проблемите на масата…

- Виждаме, че проблемите се решават само с даването на пари от държавата…
- Не може ли всяка седмица, всеки месец да има срещи, да има постоянен диалог със земеделския министър, да се даде необходимото време от страна на правителството и да има диалог с браншовите организации. В тези разговори да се поставят проблемите и да се търси тяхното решение. В това число и когато се прави рамката на бюджета и се приема декември, да са ясни парите, на които може да се разчита. Така самите земеделци ще знаят какво могат да получат от бюджета, освен парите от ЕС като финансиране.

- Защо не виждаме реакция в момента от политическите партии. Единствено в момента министър Вътев е излязъл на барикадата – така да го кажем, а зад него нещата коментира и премиерът Денков?
- И на мен ми е много странно това поведение на партиите. Дори и опозицията не излезе с някакво становище по темата дали подкрепят протестите, или не ги подкрепят, дали им харесва политиката на министъра и на правителството, или не. Да не говорим, че и „Продължаваме промяната“ - като управляваща партия, с чийто мандат работи този кабинет, не коментира протестите. Само шефката на парламентарната комисия по земеделие Десислава Танева излезе преди ден, но изказа по-скоро негативна оценка за дейността на министерството.

- В последно време свикнахме Делян Пеевски да определя дневния ред в обществото, а в момента не го чуваме да коментира протеста на земеделците… Как гледате на това?
- Нека ви върна септември месец, когато пак имаше протести, а Пеевски излезе, размаха пръст и каза как да бъдат решени въпросите по отношение на тогавашния меморандум. Сега виждаме, че го няма никъде. Пеевски говори за други неща и размахва пръст, но не коментира темата със земеделието. Това е странно. Някак партиите абдикираха от проблемите и от решаването им – дали ще е за подкрепа или за неподкрепа на протестиращите, но може това да е свързано с ротацията, която предстои. Така обаче в човек винаги може да се прокрадне съмнение, след като не излизат да вземат позиция, дали предварително не са взели позиция и да неглежират тези процеси.

- Министър, който знае, че ще работи девет месеца - без значение дали е земеделски, дали е образователен, дали икономически, какво може да свърши…
- За девет месеца един министър никаква политика не може да направи, защото на него му трябва три-четири месеци само да навлезе и да опознае коридорите на съответното министерство, да види каква е обстановката, да влезе в структурата за вземане на решения в министерството, за определяне на политиката. Да не говорим, че тепърва, след като стане министър, му трябват няколко месеца за координация с Европейската комисия, с европейските партньори, как се прави политика там и какви са начините за взимане на решения в Съвета на министрите по земеделие в Европейския съюз. Не виждам някой министър, не само нашият на земеделието, който да е излязъл писмено с конкретна политика за отрасъла в рамките на своя мандат от четири години, да не говорим за нещо по-дълго сродство. Липсата на политика е сериозеният проблем, липсата на ясна визия, да видим написани предложения към земеделците. Това е един от проблемите, за който земеделците имат пълно основание да протестират, защото на тях им трябва сигурност.

- Колко е тежко реалното положение в сектора, ако можем да го обобщим?
- В сектор земеделие положението не е тежко, то е трагично тежко.

- Доста черноглед сте?
- Лично аз не си спомням за последните 30 години да е било по-тежко състоянието на земеделците. От една страна световните цени са прекалено ниски на база себестойност на продукцията, която са произвели миналата година. Също така световният пазар се насити с оглед на това, че Русия и Украйна излязоха с много големи количества, а Украйна заля европейския пазар с голямо количество и с добро качество. Респективно това удари българските производители и голяма част от тяхната продукция остана в хамбарите, а така в момента имаме огромни количестви продукция, която не е реализирана, а това са инвестирани пари, кредити, върху които се плащат лихви. Тоест, тази продукция, която стои в хамбарите, се оскъпява. В същото време земеделците нямат пари за торове, а в момента е сезонът за пръскането с торове. След два месеца предстои сеитбата, а самите земеделски производители нямат финансов ресурс. Банките ги притискат с кредитите и забелязвам, че в последно време самите банки започват да преструктурират кредитие им, за да могат да се обслужват. От друга страна и Зелената сделка, която България е длъжна да изпълнява, допълнително натовари и българските земеделци. Дойде и натискът на ЕС, след като се разреши на стоки от Украйна да влизат безмитно и в неограничени количества. Украйна не спазва изискванията, които се искат за страните в Европейския съюз. И така се създава една неконкурентна среда и неконкурентна способност на българските земеделски производители за реализация на техните продукти. Ето в този смисъл положението е тежко и земеделците имат право на протести, както и да търсят някакво съдействие и подкрепа от държавата.