Инициаторите на референдума за запазването на Трети март като национален празник се отказват да искат провеждането му. Това се разбра от изявление на евродепутата Петър Витанов, който е председател на Инициативния комитет, в четвъртък, 21 декември. Това съобщи euroactiv.bg
Причината е, че мнозинството се отказа от идеята в Конституцията да бъде записано, че националният празник на България е 24 май. Промените в основния закон бяха окончателно приети на 20 декември и ще бъдат обнародвани на 22 декември.
„Събрахме 279 000 подписа, които все още са в процес на обработка“, съобщи Витанов, цитиран от „Булфото“. „Няма да внесем тези подписи, за да не се повдига за втори път темата в Народното събрание, което напълно е изчерпило своята легитимност“, посочи той и допълни, че запазването на Трети март е голяма победа.
В Инициативния комитет с Витанов бяха историкът проф. Искра Баева, бившият председател на БАН акад. Иван Юхновски, юристът и бивш депутат от „Атака“ Явор Нотев, журналистът Явор Дачков.
Част от инициаторите, като бившият служебен спортен министър Весела Лечева, журналистите Мажд Алгафари и Велислава Дърева, бившият вицепрезидент Ангел Марин, бяха и в Инициативния комитет, който издигна Румен Радев за втори президентски мандат.
Самият Радев припозна запазването на 3 март като национален празник като своя кауза. На 19 август от Шипка Радев се впусна да брани запазването на 3 март, обявявайки го за „червената линия на нашето търпение, която народното движение няма да допусне да бъде заличена“.
Идеята националният празник да бъде променен от 3 март на 24 май беше записана в предложенията за промени в Конституцията, внесени от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС в края на юли. При приемането на поправките обаче мнозинството се отказа от нея.
За да може предложение за провеждане на референдум да бъде внесено в Народното събрание, то трябва да има поне 200 000 подписа. Ако подписите са над 400 000, Народното събрание трябва да приеме решение за провеждането му.
Законът за референдумите казва, че допитване до народа се свиква за решаване на въпроси с национално значение, но само от компетентността на Народното събрание.
