България промени основния си закон.
Това би трябвало да е не новината на деня, а новината на годината. Предполага се, че трябва да има дори и някаква доза тържественост.
Реалността обаче е друга.
Между критиките на опозицията, високопарните слова на управляващите и партиите, които подкрепят кабинета, и гòркия песимизъм на президента Румен Радев, усещането около новината за промените в Конституцията на Република България е по-скоро на безразличие.
По-рано днес разговарях с приятел, който по принцип се интересува от политика и има добри правни познания, но отношението от негова страна беше в духа на "става нещо, но не мога да се накарам да ми пука достатъчно".
Става нещо, инициирано от три формации, които по принцип се ненавиждат помежду си, но в момента трябва да се толерират, за да има каквото и да е управление в държавата.
Останалите три партии в парламента, които сега го играят опозиция, категорично отричат и осъждат приетите промени. За поне една от тях (ако не и две) съм категорично сигурен, че щяха да хвалят същите тези изменения, ако бяха на власт.
За третата формация съм убеден, че в момента би хулила абсолютно всичко, просто защото такъв ѝ е маниерът на работа.
Колкото и премиерът Николай Денков да говори, че промените не са предложени, за да вържат ръцете на държавния глава или на някой конкретен главен прокурор, трудно някой може да повярва.
Управляващите така и не проявиха дребното усилие да предложат на обществото достатъчно сериозно обяснение за тези промени - по какъв начин променят те баланса във властта, с какво ще подобрят положението и въобще защо се случват.
Вместо това гледахме караници вместо дебати, бойкоти и окупирания на парламентарната трибуна.
Цирк.
Междувременно има малко адекватни анализатори в държавата, които си заслужава да бъдат чути по въпроса с промените в Конституцията. А коментарите им потъват в цялата плява от новини.
Факт е - с наближаването на Коледа и Нова година на малцина им се мисли за политика, още по-малко за сложни и важни теми, които изискват по-дълбоко вникване, но не е само това.
Защото от доста време насам единственото нещо, което българската политика предизвиква, е тотално чувство на отчаяние.
На тежка апатия, в която се интересуваш, не защото искаш да видиш какво ще направят партиите и какви решения ще предложат, а защото се плашиш от това какво може да направят и предложат.
У нас политиката изглежда като място, където надеждите и амбициите идват да умрат, удавени под тежкия пласт шлака - опортюнизъм, късогледство, егоизъм и понякога откровена човешка глупост.
Как после да се мотивираш достатъчно да идеш да гласуваш на избори за същите тези хора - и управляващи, и опозиция... Всички.
Промените в Конституцията сега са върхът на целия този цирей.
Да, важни са и ще оказват голямо влияние за политиката у нас в следващите месеци и години, но заради целия цирк просто трябва да положиш наистина големи усилия, за да ти пука.
