През 356 г. пр.н.е. незабележимият до този момент атинянин Херострат подпалил величествения храм на Артемида. Днес според енциклопедиите Херострат е популярен термин за човек, който извършва престъпление в името на славата.
На 5 декември 1931 г. в Москва величествения катедрален храм "Христос Спасител", строен 40 години в чест на победата над Наполеон, е взривен. Екзикутиран е както днес в по-ниско цивилизованите държави се разстрелва наркобос. Защото, нали," религията е опиум за народите".
В първата година на днешния век 2001 талибаните в Афганистан взривиха двете вличествени, изсечени в скалите между трети и четвърти век статуи на Буда. Защото според тяхното учение всички религии, различни от Исляма, трябва да бъдат унищожавани във всичките им проявления.
В моето, вече много далечно, детство възрастните си разказваха каламбур, в който нашенец в подножието на Айфиловата кула бил запитан какво мисли за техническия гений, построил кулата. Три кила пирокселин /взрив/ ми трябват и нищо няма да остане ни от кулата, ни от Айфел, ни от гения му, казал нашият човек.
Пак в онези времена на всеобщ подбив беше старец, жител на Кючюк Париж, бежанец от Македония. Той се правел на четник от ВМРО, като не свалял от ревера на сетрето си намерена някъде и силно замърсена орденска панделка. Питали го с какво свое геройство е заслужил мишенката /ордена/. Му е режех ръката на врагот, отговарял той. Защо ръката, питали го. Защото немеше глава, уточнявал самопроизвелият се герой.
Сега режат паметника на СА. Сред бурно аплодиращи рязането има и старци, мои връстници. Защо не протестираха те срещу "паметника на завоевателите" преди 1989 г.? Защото следваше затвор, Белене и пр. Не, че нямаше и такива смелчаци, но оцелелите от тях отдавна са се погнусили от непрекъснато роящите се нововъзникващи поборници срещу комунизма. Които се множат, защото днес нищо не ги застрашава.
Преди 9 септември 1944 г. е имало хора, които с риск за живота си са се противопоставяли на властта, гледаща с умиление напъните на Хитлеринстка Германия да завладее света. За тези хора СА е освободителка наистина. Тя ги е изкарала от затворите и землянките и им е помогнала да вземат властта И после беше гарант за присъствието им в тази власт. И после към тях са се присламчвали стотиците хиляди нововъзникващи поборници срещу "фашизма и капитализма.",бурно аплодиращи Червената армия освободителка.
И така паметниците на СА имаха статут на официози. Което, не мисля, че е било причина в тях да не влагат таланта си най-изявените ни творци. А това е дало друга, различна от политическата, стойност на тези им творби. Такива пазят за поколенията по-цивилизованите народи.
По не толкова лесно разбираема логика на историята тази власт се саморазруши. И повече от 30 години вече се множат новопоявяващи се поборници срещу нея, които поради липса на застрашаващи ги обстоятелства режат не само ръката на паметника. Повечето варварщини, като бегло споменатите тук, се правят от хора, които са се уверили, че докато се наслаждават на извратеностите си, нищо не ги застрашава. Нещо характерно за садистите, според психоаналитиците.
А нещото, което навява печал и дори отчаяние, е фактът, че Херострат е постигнал целта си. Мястото му в историята е запазено за вечни времена, самата история го доказва.
