Депутатите от Комисията по конституционни въпроси отложиха гласуването на разпоредбите, свързани със служебното правителство.

Спорен се оказа кръгът от лица, измежду които президентът може да избира служебен министър-председател.

Според предложените текстове от Христо Иванов „за служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.“ 

В хода на разискванията министърът на правосъдието Атанас Славов заяви, че има постъпило становище от Върховния касационен съд (ВКС), изпратено до комисията и Министерство на правосъдието. От ВКС изрично възразяват на това – председателят на ВКС да е едно от лицата, измежду които може да се избира служебен министър-председател.

Славов каза, че така по недопустим начин биха се смесили властите.

Министърът отбеляза, че председателят на ВКС ще е основата фигура, която ще председателства новия формат на ВСС и общото събрание. По думите му се създава колизия с основния принцип за независимост на съдебната власт. Тази редакция не е била обект на преглед и коментар от Венецианската комисия, добави той. 

Надежда Йорданова от "Продължаваме промяната - Демократична България" отговори, че наличието на списък не е най-добрият подход и затова е бил разширен списъкът, така че президентът да има възможност за по-голям набор, от който да избира. Според вносителите, не би се стигнало до ситуация, в която всички да откажат и да се стигне до правителствена криза, тъй като в голяма степен това са лица, които съзнават гражданския си дълг.

Гроздан Караджов от "Има такъв народ" коментира, че следва да се възпрат служебните правителства да правят кардинални промени в държавата. Той предложи функциите на служебното правителството да бъдат определени с отделен закон, пише БТА.

Депутатите приеха текстовете, според които за президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание "лишаване от свобода" и е живял последните пет години в страната.