Главният прокурор ще се избира от Висшия прокурорски съвет по предложение на трима от неговите членове или правосъдния министър
Правомощията на служебното правителство ще бъдат ограничени със закон. Запазват се методическите ръководства на главния прокурор.
Това предлагат от (не)коалицията, които внесоха своите промени в конституцията между първо и второ четене като изготвиха общ проект, както обяви Делян Пеевски. Променят се общо 17 параграфа.
Знаково последен подпис е сложил шефът на конституционната комисия Радомир Чолаков, който преди седмица заяви, че ако не е съгласен с промените, ще даде оставка.
Бойко Рашков от ПП-ДБ пък не е подписал общия проект, а е внесъл свой.
В събота промените ще бъдат гледани в конституционната комисия, а във вторник влизат на второ четене в пленарната зала. За приемането им са нужни 160 гласа. Очаква се третото четене да е в края на седмицата, след като управляващите се зарекоха, че окончателно ще са приети преди Коледа.
Между второ и трето четене не могат да се правят съществени, а само редакционни промени. Свои проекти имат и “Възраждане” (еднополови двойки да не може да отглеждат заедно деца), и ИТН (главният прокурор да се избира пряко от народа).
При предсрочно прекратен мандат Народното събрание няма да се разпуска, дори и да не успее да излъчи правителство. Депутатите няма да заседават по време на предизборната кампания, но могат да бъдат свикани спешно при необходимост. А изборите ще се провеждат в срок до 2 месеца.
Правомощията на служебната власт пък вече ще бъдат разписани със специален закон. Сега конституцията дава право на държавния глава да назначи премиер и министри по свой избор. С първия проект за промени мнозинството го ограничи да избира за служебен премиер между трима - шефовете на Народното събрание, БНБ и Конституционния съд. С корекциите му дават още опции: шефовете на Върховния касационен съд, на Сметната палата или негов заместник, подуправител на БНБ, омбудсмана или негов заместник.
Депутати могат да стават и хора, които са с двойно гражданство, но трябва да са живели в страната последните 18 месеца.
Това условие няма да важи за министрите, които също ще могат да имат и чуждо гражданство. За това настоя лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов след първото четене на промените, припомняйки случая с Кирил Петков, който трябваше да се откаже от канадското си гражданство, за да стане служебен министър.
Остава изискването за президент да бъде избиран само български гражданин.
Мандатите на шефовете на ВКС и ВАС остават 7 години, без право на повторен избор, а на главния прокурор мандатът се намалява на 5 години. Това предвиждат друга част от промените в конституцията, внесени от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС между първото и второто четене.
Главният прокурор ще се избира от Висшия прокурорски съвет по предложение на трима от неговите членове или правосъдния министър.
Остава предложението, че във Висшият прокурорски съвет шестима ще бъдат избирани от Народното събрание. Те трябва да са с най-малко 15 годни юридически стаж, да са партийно неутрални, да не са следователи или прокурори в момента.
Мандатът на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет се намалява на четири години.
Ново в проекта е, че двата органа ще имат Общо събрание. С това предложение се сменя сегашният Пленум. В Общото събрание ще участват всички членове на съвета. То ще решава бюджетни въпроси и други от значимост за съдебната система.
Много важна промяна е, че главният прокурор няма да участва в гласуванията нито на Общото събрание, но и на прокурорския съвет. Той има право само да присъства на тях. Шефът на ВКС, а когато отсъства шефът на ВАС, ще председателстват както съдебния съвет, така и прокурорския. Министърът на правосъдието също може да присъства, но няма да председателства. Сега той председателстваше ВСС.
Съдебните инспектори пък няма да имат право две години след края на мандата да бъдат съдии, прокурори или следователи. Те може и да се пенсионират, ако желаят. В предишното предложение директно излизаха от съдебната система.
Дава се възможност и на всеки съд да сезира Конституционния съд.
|
||