Заради неблагоприятните финансови условия в света от 2017 г. насам обаче БНБ не е правила никакви вноски в хазната и дори има негативна доходност от инвестирането на активи в чужбина, коментира експертът

„След приемането ни в еврозоната от вътрешното макроикономическо управление зависи дали ще стигнем до т.нар. „гръцки сценарий”. Това каза в ефира на предаването „РеВизия” по NOVA NEWS бившият член на Управителния съвет на БНБ проф. Гарабед Минасян.
Експертът смята, че покачването на инфлацията в еврозоната ще върви паралелно с повишение на заплатите. Но са важни и вече натрупаните стойности, които ще се обезценяват с нарастването на инфлацията.
Проф. Минасян обясни още, че брутните валутни резерви на България към края на 2022 г. бяха 85 млрд. лева. Това са натрупаните средства, които се стопанисват от БНБ. Тях институцията инвестира за получаване на определен доход. Така финансира своята собствена дейност. Около 3/4 от излишъка пък отива в държавния бюджет, а останалото - в резерва на банката. Заради неблагоприятните финансови условия в света от 2017 г. насам обаче БНБ не е правила никакви вноски в хазната и дори има негативна доходност от инвестирането на активи в чужбина.
„Законът за БНБ изрично ѝ забранява да предприема каквито и да било мерки, насочени към регулиране на паричното обращение, т.е. провеждане на целенасочена монетарна политика. УС на банката обаче има право да определя задължителни минимални резерви на търговските банки. Преди дни те бяха увеличени от 10 на 12%. Прозира намерението за въздействие върху паричното обращение с цел намаляване на вътрешната инфлация”, каза още професорът.