„Класа“

Четирима депутати от три парламентарни групи - Асен Агов и Димо Гяуров от Синята коалиция, Стоян Мавродиев от ГЕРБ и Бойко Великов от Коалиция за България, поискаха вчера научно да се анализира какъв е ефектът от замяната на българския външен дълг, извършен от бившия финансов министър Милен Велчев през 2002 г., и дали не е загубила страната ни от сделката. Сред предложените имена на експерти за проверката са проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН, Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии, и проф. Минчо Стоименов, доктор на икономическите науки.
Асен Агов коментира за „Класа“, че замяната на външния дълг от брейди книжа в глобални облигации в евро е неудачна, защото курсът на долара е паднал рязко от 2002 г. насам. „Още тогава това можеше да се прогнозира и загубите за българските данъкоплатци се изчисляват между 380 млн. и 700 млн. евро. За да има яснота по този въпрос и за да видим как се е отразила замяната на дълга, ние искаме НС да възложи независими експерти да направят анализ, за да не се политизира спорът“, обясни депутатът.
„Още при сключването на сделката бях категорично против. В онзи момент САЩ бяха струпали 150 хил. души войска в Персийския залив, беше очевидно, че операцията в Ирак ще бъде дългосрочна и при всички случаи ще коства милиарди долари. Единственият начин да бъде финансирана войната беше чрез дефицит. Той винаги води до падане на курса на долара, за да се финансира от външни парични постъпления. Това беше логиката ми тогава и продължавам да я отстоявам“, категоричен бе Агов. Сред другите му аргументи е и фактът, че тогавашният министър на финансите Милен Велчев дълго време, преди да се сключи сделката, е говорил за нея, което е дало възможност на притежателите на български облигации да се облагодетелстват от предварителната информация.
„Тази сделка мина само с мнозинството на НДСВ и ДПС“, припомни депутатът от Синята коалиция и уточни, че след като другата седмица бюджетната комисия вземе решение, ще се направи анализ за около 6 месеца. Очаква се окончателното мнение на експертите да е готово към Великден догодина.
Икономистът Георги Ганев, предложен в експертната група, коментира, че ще подходи неутрално към анализа и не иска да изразява позиция преди стартирането на проекта.
Замяната на външния дълг от брейди облигации в глобални облигации в евро бе атакувана още от БСП по времето на правителството на НДСВ. Тогава ратификацията от парламента бе пратена на Конституционния съд, но изводът беше, че сделката е законосъобразна. Главният прокурор Никола Филчев също заключи, че няма престъпление.
Обратното изкупуване на външния дълг беше атакувано и преди изборите за 40-о Народно събрание. Тогава инициатор бе наследникът на Милен Велчев Пламен Орешарски. Лидерът на ДСБ и бивш премиер Иван Костов също бе против сделката. По негово мнение "не трябваше да има замяна на българския дълг, който беше много евтин и в тези години не струваше нищо на държавата като обслужване.“
Към 31 ноември 2001 г. брутният външен дълг е бил $10.025 млрд. По данни на БНБ резервът е бил 3.4 млрд. лв. и е бил достатъчен, за да покрие всички плащания на държавата към чуждите кредитори през следващите години.
Реално сделката се осъществи през 2002 г. под прякото оперативно ръководство на тогавашния зам. финансов министър Красимир Катев. Заменени бяха около 25% от издадените през 1994 г. три вида брейди облигации на обща номинална стойност $5.1 млрд. Срещу тях за $1.327 млрд. бяха издадени глобални облигации в евро за 835 млн. евро и падеж през 2013 г. и облигации в долари с обем $511 млн. долара с падеж през 2015 г. Посредници бяха банките "Джей Пи Морган" и "Соломон Смит Барни". Тогава Милен Велчев обяви, че е постигната една от основните цели - да се превалутира дългът от долари в евро.
През есента на същата година беше предприета и втора замяна, като тогава срещу изтеглените брейди книжа беше допълнена само емисията в долари с падеж през 2015 г.