Николай Кокинов, софийски градски прокурор: Обвинението срещу Валери Цветанов е първо работно
Николай Кокинов е роден на 29 ноември 1969 г. в Ямбол. Завършил е право в Софийския университет през 1993 г. От 1994 до 1999 г. е прокурор в Софийска районна прокуратура, а след това е на работа в Софийска градска прокуратура. От 2004 г. е заместник градски прокурор, а от 2006 г. заема длъжността градски прокурор на София.
- Г-н Кокинов, от прокуратурата бяха повдигнати за пръв път обвинения срещу бивш министър. Освен за заменките, Валери Цветанов разследва ли се и за друго?
-Обвинението срещу него е първо работно, но повече от това не мога да споделя в публичното пространство.
- Срещу бившия шеф на ДАГ Стефан Юруков беше повдигнато второ работно обвинение и казахте, че то няма да бъде последното. С какви данни разполагате?
-Не е разумно да кажа какво знаем, това означава да издам нашата стратегия.
- Освен в земеделското министерство данни за големи нарушения излязоха и от МВР и Министерството на отбраната. Докъде стигна работата там, ще има ли скоро обвинения и срещу кого?
- Да, работи се по сигналите, които се получиха. Около 30 са по-важните. Част от тях са на фаза досъдебно производство, а други на ниво проверка. Чакат се експертизи, тъй като в случая става дума за финансови нарушения.
- Правосъдният министър Маргарита Попова обяви 57 мерки за реформа в правосъдната система. Какви по-точно ще бъдат промените в наказателните закони?
- Първото ми очакване за промени е свързано със специалните разузнавателни средства (СРС) – те да бъдат приемани от съда като годни доказателства. В момента те служат само за оперативни действия.
- Това как би улеснило процеса?
- Ако случайно или целенасочено полицейските служби разкрият определено престъпление, записът, който те биха направили по време на своята работа, ще може да обезпечи една присъда. А сега трябва да образуваш дело, после по него да пуснеш искане за използване на СРС и да чакаш, че ще се случи престъплението, но то обикновено се случва, преди да се образува делото.
Второто нещо, което аз очаквам около тези промени, е да се разбере доколко формално ще бъде досъдебното производство, защото, както е и по цял свят – същинският процес се води в съдебната зала. В сегашната ситуация ние задължително правим предварителни разпити на свидетели, но ако в крайна сметка в съдебната зала те се откажат от тях или има противоречие с това, което са казали пред нас, а после пред съдията, защо ни е нужно това? Преди време поне имахме възможност да ги четем в съдебна зала. Но сега, за да се случи това, трябва всеки свидетел да е разпитан пред съдия, но невинаги това може да стане, защото освен него трябва да призовеш всичките свидетели по даденото дело. Има процеси с по 20 свидетели, като тези за организирани престъпни групи, как ще ги събереш всички и ако всеки от тях има и по един адвокат – невъзможно е!
- Какви изменения очаквате да настъпят в съдебната фаза на процеса?
- Там проблемите са очевидни – отлагат се непрекъснато дела заради това, че някой не се е явил или че адвокатът бил болен... Струва ми се, че при някои престъпления не е нужно подсъдимият да е в залата. За това има адвокат, който трябва да се грижи за правата на клиента си и би могло делото да върви. Друго, заради което често се бавят дела, е, ако отсъства адвокат. Това го няма никъде по света - да се отлага дело, защото защитникът бил болен. Обикновено, ако даден адвокат е болен, той има моралния и професионалния ангажимент да осигури свой колега от кантората си или друг защитник, който да представлява интересите на клиента му, за да не се пречи на работата на съда. При нас, ако това се промени, ще престане и необоснованото бавене на дела. Разбирам, че е подадена молба от един от адвокатите по делото срещу братята Маргини за отлагането му, защото Иво Карагеоргиев, един от обвиняемите, не може да се яви следващата седмица в зала поради здравословни причини. Това е пример за едно дело, което се води вече три години и не може да приключи.
- Една от мерките, които предложи правосъдният министър Попова, е разширяване на правомощията на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. Какво очаквате да последва от това?
- Приветствам изцяло това предложение. Не бива установяването на незаконно придобитото богатство на дадено лице да се обвързва със съдебния процес, който се води срещу него и очевидно е по-бавен. Нормално е да бъде сменена и доказателствената тежест в едно такова производство както е при комисията „Кушлев“ - името, с което стана известна. И там лицето с необяснимите доходи да доказва откъде ги има, за да кара „Бентли“ или „Мерцедес“, да има яхта и в същото време да се води безработен.
- Подобен текст би ли имал превантивен ефект?
- Разбира се. Нека вземем за пример една Гърция. Хората там са в шок с какви коли ходят българите на почивка при тях. Самите те споделят в лични разговори с нас, че ако някой от тях се появи с подобна кола, данъчните веднага биха се задействали да разберат с какви пари е купена тя.
- Когато беше сформиран новият парламент, част от нотариусите, които попаднаха в него, възроптаха, че трябва да изоставят досегашната си професия, докато са депутати, и поискаха промяна на това условие. Нормално ли е депутатите да са действащи нотариуси и не е ли редно същата мярка да се прилага и срещу адвокатите?
- Предишният министър на правосъдието Миглена Тачева обясни много добре това. Нотариусът има и държавнически функции, докато адвокатът е един частен субект и не би изпаднал в конфликт на интереси. Макар че в една друга плоскост би могло да се разсъждава в тази насока. Малко или много един съдия би се съобразил с присъствието на един адвокат, който е и народен представител, защото част от органа, който кадрува в съдебната система, е излъчен от парламента. Така че тук би могло да се допусне, че би се появил конфликт на интереси.
Интервюто взе Станислав Савов
