Определянето на Раджив Ганди за ръководител на Индия няколко часа след убийството на майка му Индира на 31 октомври 1984 г. сякаш затвърждаваше статута на едно семейство, родено да управлява. Едно може би отминало време.
Три десетилетия след смъртта на "Желязната лейди" на Индия се надигат гласове, включително в Индийския национален конгрес, питащи дали бъдещето на партията не преминава през други фигури извън клана Неру-Ганди.
След болезненото си поражение на парламентарните избори през май Индийският национален конгрес претърпя нов провал в средата на октомври, като остана на трето място на изборите в два щата и наследникът на фамилията Раул почти изчезна от политическата сцена.
"Индира Ганди беше истинският архитект на развитието на Индийския национален конгрес. Тя имаше способността да говори директно на хората в цяла Индия и да получава гласове", казва Рашид Кидвай, автор на множество книги за партията. "За първи път вече не партията зависи от семейството, а семейството зависи от партията, за да оцелее", допълва той.
Индийският национален конгрес ръководи Индия повече от 50 години след независимостта през 1947 г., на практика непрестанно с член на семейството начело на партията. Бащата на Индира Джавахарлал Неру беше премиер от 1947 до 1964 г. Две години след смъртта си Индира стана премиерка, пост, който заемаше от 1966 до 1977 г., след това от 1980 г., докато опечаленият Раджив пое щафетата.
Докато страната беше в шок Индийският национален конгрес регистрира най-добрия си резултат на изборите, организирани малко след идването на Раджив на власт, засилвайки представата, че това семейство е обречено да управлява страната. След убийството на Раджив при самоубийствен атентат на тамилските тигри през 1991 г. Индийският национален конгрес се обърна към вдовицата му Соня, която впечатляващо върна партията на власт през 2004 г.
Тя отказа да стане премиерка, оставайки поста на Манмохан Сингх, но според анализаторите тя държеше юздите на властта до поражението през май след мрачна кампания, водена от сина й Раул.
Поражение и без насока
Въпреки че са малко гласовете в Индийския национален конгрес, които публично се обявяват срещу династията, анализаторите подчертават мащабите на нейните затруднения. "Тя е съкрушена и без ръководна линия, с тежка лидерска криза", казва Зоя Хасан, професор от университета "Джавахарлал Неру" в Делхи.
Макар че Раджив и Соня не искаха да играят политическа роля, те показаха способности, които изглежда е наследила дъщеря им Приянка, но тя казва, че иска да се посвети на децата си. Раул, определен като непоследователен в американска дипломатическа грама, не прояви голям апетит към властта, която определя като "отрова". От май той рядко се появява публично, оставяйки майка си да опита да обедини партията.
Според Хасан вярването, че магията Ганди може да трае завинаги, е била грешка. "Мисля, че преходът между Соня Ганди и Рахул Ганди беше ужасяващ", отбелязва той. Дълго време изглеждаше немислимо Индийският национален конгрес да не бъде управляван от Ганди, но запитан неотдавна за подобна възможност, бившият министър на финансите П. Чидамбарам заяви пред телевизия NDTV: "Така мисля..., един ден да".
Сложното положение на партията засили още повече носталгията за Индира, която раздели страната, особено след като въведе извънредно положение за 21 месеца. Авторитарната й наклонност беше илюстрирана, когато тя нареди щурма през юни 1984 г. срещу Златния храм в Амритсар, най-свещеното място за сикхите.
При операцията загинаха 400 души и двама от бодигардовете на Индира си отмъстиха, като убиха премиерката. "Това беше голяма ръководителка, от световен мащаб, уважавана навсякъде, където ходеше", казва К. Натвар Сингх, който беше неин външен министър. Според него Индийският национален конгрес има малки шансове да преодолее бързо затрудненията.
"Популярността й беше много, много ниска и тя може единствено да нараства, но не виждам такъв сценарий в скоро време", счита той. /АФП
