Г-н Симеонов, Галъп интернешънъл представи изследване според което ГЕРБ води на БСП със 7 процента. Ще се задълбочава ли тази разлика до октомври?

Тази разлика не е изненадваща. Видно е, че ГЕРБ се намира в по-добра политическа форма след успеха на европейските избори и след разпада на управляващото формирование и политическата криза, която се пише на сметката на БСП. Напълно е възможно да се увеличи тази разлика, но следващият месец ще покаже каква точно е тенденцията.

В момента ГЕРБ е партията с по-голяма периферия, с положителна инерция от евроизборите и с кампания, която е основана на стремежа за пълно мнозинство. Т.е един от въпросите, които стои в тази кампания, е дали ГЕРБ ще получи това мнозинство. Това не е изключено.

Тази електорална симпатия към ГЕРБ обвързана ли е по-някакъв начин с други данни от вашето изследване, които показват, че 90% от българите искат управление на здравата ръка?

Нека направя едно уточнение. Всеки месец изследваме десетки индикатори, сред които тестваме и отношението към списък от твърдения, с което се опитваме да премерим екстремни гледни точки в обществото. Част от тези твърдения стават за публикуване, за дискусия.Бързам да кажа, че на тези твърдения не бива да се гледа като на окончателна обществена картина. Те по-скоро дават хипотези.

В това изследване, например, наред с всичко останало се опитахме да видим каква е възприемчивосттакъм управление със здрава ръка, сурови реформи с риск от обедняване и т.н. И по първото получихме почти 90% подкрепа в полза на здравата ръка. Каквто и да разбират те под този израз.

Подобна беше и картината по второто твърдение, макар и не в тези мащаби. Помолихме хората да определят дали са съгласни или не с твърдението „Само сурови реформи, дори с риск на известно обедняване, ще оправят нещата в страната”. 51% от запитаните отговориха, че са съгласни. Това, разбира се, не означава, че 51% от българите са готови да обедняват или пък, че 90% искат масови арести, да рачем – нищо подобно. Но този тип отговори издават очакването за решителност и ясна воля в управлението.

На въпроса дали това е свързано по някакъв начин с ГЕРБ отговорът ми е: би могло. ГЕРБ може да се възползва от тези обществени настроения. Обществото иска стабилност и ГЕРБ основават кампанията си именно на призива за стабилност. Тези искания за стабилност на обществото се формираха след месеците и годините на политическа безтегловност, в която живеем.

51% от българите да подкрепят сурови реформи си е сериозен процент. За първи път ли ви излиза такава висока подкрепа на нужда от крайно непопулярни мерки?

Процентът не е изненадващо висок. И назад във времето се получавали висок резултат. Това са твърдения, които и бездруго са вкоренени в общественото съзнание. Целта е да се тества до каква степен. Така че ние не сме очаквали много различни отговори. Да, сериозният процент за твърдението за здравата ръка звучи леко тревожно. Но пак казвам, това е свидетелство, че хората желаят драстични промени.

Изследването ви отчита динамика в нагласите към ББЦ и националистическите формирования. Какви са шансовете на тези формации?

Има известен спад в процентите на ББЦ и за това вероятно е допринесъл скандалът с Ангел Славчев, както и напускането на ВМРО, но в същото време ББЦ от днешна гледна точка и към този момент запазва доста добри перспективи за участие в следващия парламент. Ако изборите бяха сега, ББЦ би влязла в парламента.

Другата любопитна динамика е в националистическия лагер. Там са много сериозни стартовите позиции на коалицията между НФСБ и ВМРО. Ако изборите бяха днес, те щяха да са в парламента, а разпознаваемостта и влиянието им вероятно тепърва ще расте. Това не е добра новина за „Атака”, защото новата коалиция е мощен неин конкурент в националистическия лагер.

За другите формации няма кой знае каква динамика – ГЕРБ има сериозна преднина пред БСП, ДПС стои стабилно. Реформаторите също имат стабилни изгледи да са в парламента. По-трудно ще е на АБВ, а още по-трудно – на „Атака”, макар и те запазват теоретични шансове да минат бариерата.