Г-жо Желявска, излезе отчетът на СГС, от който се вижда, че на съдия се падат по 41 дела месечно. Как стои въпросът с натовареността в другите съдилища в страната?

На 14 март 2013 г. в СГС се проведе Общо годишно отчетно събрание, При изготвяне на годишния отчет направихме сравнителен анализ между СГС и други големи съдилища в България, съобразно годишните им доклади. Видя се, че в четирите най-големи окръжни града - София, Пловдив, Варна и Бургас общият брой на разгледаните дела е 74 384, от които 49 613 са за СГС. Това ясно показва какво е съотношението на натовареност между СГС и останалите големи съдилища. Това, разбира се, не означава, че другите големи съдилища не са натоварени и че не работят.

В момента работна група във ВСС работи по нова методология , която да отчита натовареността, като измерва часовата заетост на съдиите. Работещ ли е този метод?

Неравномерната натовареност на съдиите е голям проблем и ако той бъде решен, това ще е големият успех на съдебната система. В докладите на всички европейски институции сега се говори за повишаване ефикасността на съдебната система, защото на практика, бавното правосъдие в много случаи е равносилно на липса на правосъдие. Целта е повишаване ефективността на съдебната система, а ускоряването на съдебния процес е един от основните признаци за тази ефективност, защото за гражданина има голямо значение дали делото му ще се реши за една, две или три години.
Затова на европейско ниво много се работи, създават се различни групи за отчитане на натовареността и създаване на норми, които да я измерват, за да бъде подобрена ефективността на съдебната система, тоест тя да си върши работата в услуга на обществото. Има различни модели. Единият се прилага в САЩ и това е часовото изражение на съдийския труд и той се прилага от 10 или 20 години в САЩ и там този модел има реални резултати.


Как е в Европа?

Всички ние, които участваме в работни групи по предлагането на решения на проблема с натовареността, смятаме, че първо трябва да се започне от статистиката, защото само чрез едни точни и коректни статистически данни можем да видим каква е реалната натовареност на всеки отделен съд. Но да се върнем на времевия критерий, който функционира в САЩ. В Европа тази система започва да се налага още в началото на 90 – те години в Германия, т.нар. метод PEBBSY. Взима се представителна извадка от съдилища в седем федерални германски провинции. Първата стъпка е била да се изчисли броят часове, които един съдия реално отделя на преките си служебни задължения – след приспадане на официалните празници, отпуските, болничните, курсовете за обучение и пр. В Германия са стигнали до извода, че тези часове за годината са 1702. След това пак на часови признак съдии от избраните съдилища от тези провинции са попълнили формуляри, които са включвали времето, което съдията ефективно отделя на всяко дело. Наели са консултантска фирма за обработване на данните и са изготвили една таблица от над сто страници, като делата са определени по видове. Отделно, въвели са и допълнителен критерий, допълнителни точки - за сложни дела, за усложнения в процеса и така се получила една доста сложна схема на времето, необходимо за разглеждане на делата по видове и по сложност. Умножили са количеството постъпили през годината дела по тази средна стойност и са го разделили на годишното работно време и така са изчислили конкретната необходимост от съдии във всеки съд. На базата на всичко това се осъществява и планирането на съдийските бройки, защото стойностите се преразглеждат периодично. Този метод работи добре в Германия, но не работи в Испания, например. Там приложиха германския модел като направиха едно осредняване, т. е.- използвайки метода на медианата /стойността, намираща се в средата на списъка/, изключиха съдебните органи, които се намират в двата края – много натоварените и много малко натоварените и създадоха типов орган, осреднен за цялата система. Изчислиха също така, че в Испания часовете, които реално се отделят за съдийска работа са 1400 и на базата на типовия орган и времевия метод направиха планиране - за отделните съдилища колко съдии са необходими. При сложните дела се въведоха допълнителни коефициенти, а съдиите попълваха формуляри, за да се види какво време отделят на делата, колко са сложни, за колко време се решават и пр. Тази идея за решаване на проблема чрез въвеждане на средната норма на натовареност в Испания не проработи и от януари тази година работят по експериментално внедряване на друг принцип - пределната норма на натовареност, тоест максималният брой дела, които съдията може да реши и от който брой нататък работата му става невъзможна. Осъзнаха също така, че тази пределна норма на натовареност трябва да бъде различна за различните видове съдилища, тоест, трябва да се отчита спецификата на съдилищата – както по материи, така и по региони. Стигнаха до извода, че дори в техния Специализиран съд в различните отделения трябва да има различна пределна норма на натовареност, защото видовете дела и компетенциите на съдиите са различни. Т. е., изводът им беше, че не може да се говори за норма на натовареност на съда изобщо.
Натовареността е различна между съдилищата от различен вид и по отделни региони. В София, например, говорим за свръхнатовареност, докато в другите съдилища проблемът по-скоро е в управлението на делата, т.нар. case management. На някои места кадровите проблеми са свързани с това, че в някои от съдилищата има повече съдии отколкото е необходимо, а в другите – по-малко, проблемите с командироването и т.н. В различните съдебни органи проблемите са различни и не винаги са свързани с натовареността на съответния съд. Има, например, малки съдилища, които са доста натоварени и това е обусловено включително и на регионален принцип. ВСС започна стъпка по стъпка да решава тези проблеми на първо време и да закрива и разкрива щатове там, където е необходимо.

Т. е., факторът „време“ не може да бъде прилаган?

Времето е фактор, но то е различно в различните съдилища. Ще ви дам пример защо в СГС не може да се отчете времето. Например един граждански съдия има не по-малко от 200 дела, които трябва да реши и които трябва да се гледат в заседание. Ние като съд разполагаме с 10 зали и отделно наемаме такива, като само нашите заседание на ден са между 25 и 30. При тази база един граждански съдия може да си позволи да заседава веднъж седмично и това води до забавяне на делата му. Както виждате, дори и само за това не е възможно обективно в нашия съд да се приложи факторът „време“, защото ако аз имам необходимите зали, ще заседавам два пъти седмично, което значи, че ще мога да разгледам и придвижа два пъти повече дела. Това е само един от примерите защо не може да се мери с еднаква мярка и не може да се прилага факторът „време“ за всичко.

Какво решение тогава предлагате?

Ако някой може да предложи такова решение, трябва да получи някакъв специален пост - пожизнен председател на ВСС, например или някаква много почетна длъжност.
Ние си говорим, но проблемът си стои и хората са недоволни от бавното правосъдие. А проблемът е в това – свръхнатовареността на софийските съдилища и необходимостта от коректно измерване, изчисляване и планиране на натовареността на съдилищата в страната. От името на „Българска съдийска асоциация” неколкократно сме заявявали нашето становище – не може да се мери с един аршин натовареността на Софийските съдилища и другите съдилища в България. Отделно от това - не може да се мери еднакво натовареността на общите и на административните съдилища, натовареността на военните съдилища би могла да бъде сравнявана със спецификата на специализираните съдилища. Т. е., натовареността трябва да бъде измервана отделно в различните съдилища – по видове и по региони, а не да се прилага една обща норма. И трябва да се отчита спецификата.
Ако се мери с еднакъв аршин, ако се направи осредняване на нормата на натовареност, ще се стигне до противопоставяне на колегите, което е много лошо. Затова трябва, на базата на статистиката – веднъж да се намери решение за София и веднъж – за провинцията. След това да се отчете спецификата на съдилищата. Колкото до пределната норма на натовареност, не съм експерт, но тя и в Испания е е въведена от януари експериментално и не мога да кажа как работи.

Ваши колеги заявиха, че съдът е бил подложен на недопустимо политическо вмешателство при управлението на ГЕРБ и по-специално от страна на Цветан Цветанов, който оказва натиск при решаване на делата. Това са много сериозни обвинения. Какви са вашите наблюдения?

По всичките европейски проекти, в които съм участвала, се говори за необходимостта от добро взаимодействие между властите - изпълнителна, законодателна, съдебна. Какво значи политически натиск и отпор? Много неща се изписаха и изговориха, както и това, че ние в гилдията сме страхотно разединени. Уверявам ви, че между редовите съдии конфликти няма. Пътувам много в страната, срещам се с различни колеги и проблемите ни не са свързани с интервенции от страна на изпълнителната власт. На мен персонално натиск от страна на изпълнителната власт не ми е оказван. Нашата цел като общност е да имаме добър имидж и нещата да вървят по правилата. Не искаме скандали и разправии, а да си вършим работата.

Напоследък всички кандидати за висши постове в съдебната система, образно казано, бяха прекарани през иглени уши. След като номинираха Гроздан Илиев за конституционен съдия той заяви, че очаква обичайните ругатни. Каква е персоналната оценка на начина, по който протичат този вид избори у нас?


Не одобрявам това публично „разпъване“ на кандидатите за ръководни постове в системата. Процедурите по кандидатстване бяха абсолютно прозрачни и на всички кандидати им бяха проведени много продължителни изслушвания. Процедурата беше достатъчно прозрачна. Аз смятам, че при едно състезание, трябва да бъде избран най-добрият. Също така смятам, че когато един орган избере един от кандидатите за ръководен пост с мнозинство така, както е по закон, той го е избрал. И оттук нататък има законов ред за атакуване на този избор и за съдебната система това е предвиденото обжалване пред Върховния административен съд. Нека, обаче, се научим да зачитаме институциите и да подхождаме към тях с необходимото уважение. Ако ние уважаваме институциите и обществото ще уважава нас, защото ние сме част от тези институции, а България е правова държава.


ВИЗИТКА
Богдана Желявска е родена на 12 август 1967 г. в София.
Завършва Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 1989 г. Магистър по право на Кралство Испания. През 1991 г. е младши съдия в Софийския градски съд. От 1992 г. е редови съдия в гражданско отделение на СРС, а от 2004 г. в СГС. Заместник-председател на СГС и ръководител на Гражданско отделение от 2008 г. Председател на Българска Съдийска Асоциация.
Съдия от Международната хагска мрежа, член на Вътрешната съдебна мрежа по граждански и търговски дела, член на Международната асоциация на съдиите, занимаващи се със семейно право.
Ползва испански, френски, английски и руски език.