- Г-н Асланов, две социологически изследвания дадоха сериозен спад в доверието към кабинета. Според най-новото проучване дори има изравняване на резултатите на ГЕРБ и БСП. Можем ли вече да говорим за сериозно раздвижване на електоралните пластове?
 - Има нова тенденция. По-резкият отлив на доверие към управляващите обаче не е изненада. Очаквахме го, защото при нашето предишно изследване през юли регистрирахме за първи път рязък скок на недоверието към всички институции. Още тогава нивото на недоверие към министър-председателя превиши доверието. Към края на септември данните показват, че се задълбочава и засилва тенденцията на спад на доверие към ПП ГЕРБ и към правителството, т.е. има потвърждаване. А в края на този месец ще се разбере дали трендът е необратим.

 - Как оценявате поведението на ГЕРБ в тази ситуация?
 - Те също четат тези проучвания и вероятно са им казали, че има рязко олевяване на нагласите. С това си обяснявам олевяването в публичното говорене на знакови личности от ГЕРБ през последните дни. Те биха се приели, ако излизаха от устата на лидера на БСП. Но ГЕРБ никога не са били привързани към някакви трайни идеологии, а разчитат по-скоро на маневри. Сега например твърдят, че бюджетът е с акцент към социалните дейности, което според мен не е вярно. Възникнаха неочаквани идеи да повишават пенсиите, говорят срещу пропорционалното данъчно облагане, намекват за възстановяване на прогресивния данък и прочее. Не знам дали това лицемерие може да ги спаси от нарастващата вълна на негодувание.

 - Отливът на доверие от ГЕРБ къде се прелива?
 - През септември не регистрирахме прилив в полза на опозицията и в частност на БСП. Имаше обаче събития, които биха могли да направят логични подобни обществени нагласи. Едното е суматохата около референдума, но най-вече фактът, че се потвърди валидността на подписката на БСП. Това постави в трудно положение управляващите и всички институции, които се заеха с енергични публични послания с цел да противодействат на идеята за национално допитване, което е в полза на социалистите. Другото важно събитие безспорно е изборът на Станишев за титулярен президент на ПЕС - нещо, което се очакваше, но все пак се случи през този месец и е възможно да е повлияло на много хора. Това важи особено за избиратели с бивша червена биография, които по различни причини през годините са се разочаровали и са се оттеглили встрани. Все пак признание от Европа не се случва всеки ден на такова високо ниво. Но най-важната причина за тези процеси се корени в това, че три години след началото на мандата като че ли мантрата на публичното говорене – „предишните са виновни, имаме лошо наследство“, се изтърка. Хората ежедневно понасят тежки удари, които ги поставят в затруднено икономическо и финансово положение. Няма никакви категорични успехи във водената политика в която и да е област и започва да се чувства остра нужда от потвърждение на харизмата на Бойко Борисов, което обаче не се случва. Т.е. има една амортизация, една умора и тя е естествена след три години. Макар че до този момент това правителство наистина се задържа много дълго на вълната на одобрението. Към третата година на мандата нито един кабинет не се беше радвал на такъв рейтинг. Липсата на материални доказателства за успеха на водената политика обаче е основната причина за ерозията на доверие към ГЕРБ, въпреки интензивното медийно говорене и публично присъствие. Дали обаче ще има прилив към опозицията, ще видим по-нататък. Ако процесът е започнал, той е в зародиш и не бива да се правят преждевременни изводи. Ако БСП  вдига доверие в продължение на 2-3 поредни месеца и стане изравняване с ГЕРБ, тогава вече ще можем да говорим за трайна тенденция. Очертава се тежък зимен сезон, така че това ще е напълно логично.

 - „Движение България на гражданите“ на Меглена Кунева може ли да се превърне в голям играч на политическата сцена?
 - Не. Голям играч от мащаба на НДСВ през 2001 г. и на ГЕРБ през 2009 г. не може да стане. Няма как Кунева да бъде същият символ на новото чудо и новия спасител.

 - Не е ли по-логично отливът от ГЕРБ да се прелее в Кунева, а не в БСП?
 - Гласуващите за ГЕРБ са много шарена компания, без обща електорална биография. Ако говорим, че една голяма част от тях през 2001 г. са гласували за НДСВ, после за ГЕРБ, и сега за следващия подобен – това е примитивна релация. Да се върнат към нещо, което е ново НДСВ, е твърде вулгарно да се мисли и то по никакъв начин не може да се случи, защото разочарованието от НДСВ настъпи бързо и завинаги. Самата Кунева има дълга биография - донякъде противоречива, но позната. А и хората около нея също не са нови, както бяха примерно юпитата. Движението на Кунева притежава потенциал, макар и не безспорен, да бъде парламентарно представена политическа сила. И ако една от двете големи партии се приближи до 120 мандата, тя може да се превърне в ключа към парламентарното мнозинство, макар и като малка партия. Доколкото виждам, Кунева държи в равна степен вратите широко отворени и наляво и надясно, което очевидно е стратегията. Целта е да се превърне в новия балансьор и да измести ДПС от тази роля в българската политика. Всички останали партии са умрели и на практика нямат шанс за представителство, така че тази стратегия не е лишена от основания. Във всеки случай Кунева вече ще има възможност да прави само тактически маневри. Това е съдбата на по-малките партии. Това, че в момента основната интрига се върти около ГЕРБ и БСП, е винаги във вреда на по-дребните играчи. Време до изборите има, но времето за стратегии от страна на малките партии изтече. Оттук нататък те ще имат възможност да прилагат само тактически ходове. Казано по друг начин – те вече няма да могат да лъжат, а само да хитруват.