- Г-н министър, на дневен ред са проблемите на тютюнопроизводителите и най-вече  производството на ориенталски тютюн. След като обсъдихте проблемите в поредица срещи с евродепутати и представители на бранша, какви стъпки в защита на сектора ще предприемете?
 - На срещата ми с български евродепутати се отзоваха представители на Европейската народна партия, на социалистите, на либералите, но независимо от политическата си  принадлежност, всички сме разтревожени от намеренията на Европейската комисия да забрани подпомагането на производството на ориенталски тютюн. Много е важно да уточним, защото това са намерения и нищо конкретно не е предложено досега. Разбрахме, че Главна дирекция „Здравеопазване и защита на потребителите“ към ЕК иска да внесе промени в директивата за тютюните, които ще ограничат или забранят производството на ориенталски тютюн. Ние няма да чакаме предложението да влезе в режим на съгласуване и обсъждане, а ще реагираме предварително. Изпратих писмо до еврокомисарите по земеделие и здравеопазване  Дачиан Чиолош и Джон Дали, в което изразявам категоричната позиция на България да застане против готвените промени на директивата за тютюните, които ще ограничат или забранят производството на ориенталски тютюн. Такъв опит беше направен и през 2010 г. и той не се случи, тъй като реагирахме много остро. Следващата седмица има съвет в Брюксел, където също се разговарям и се надявам, че и сега няма да се случи, защото производството на ориенталски тютюн няма алетернатива. Много голям процент от населението е ангажиран с производството му и спирането ще доведе до тежки икономически, социални и етнически проблеми. Отделно от това рискуваме да обезлюдим цели региони. Надявам се, че с усилията на всички наши евродепутати ще успеем да устоим и сега.

 - Няма ли да търсите лобисти в европорламента, които да подкрепят позицията на България?
 - Знаете, че лобито е точно в обратната позиция и че рано или късно тютюнопушенето ще бъде забранено. Вървим в тази посока и сигурно някога ще се случи, но към момента това не е факт и ние ще браним отрасъла. Още повече, че през 2004 г. ЕК реши, че 2009 г. ще е последната, когато ще се субсидира тютюнопроизводството. Тогава някои от старите страни-членки успяха да се възползват и в резултат получиха стотици милиони компенсация. Гърция примерно получи 500 млн. евро за това, че няма да дава субсидии, докато нашата страна е „проспала“ възможността. Затова ще настояваме, ако в бъдещ период това се случи, да има достойни мерки за компенсация, които ще позволят да има алтернатива на заетост в тези региони. Секторът ще бъде подпомаган, въпреки икономическата криза, защото трябва да се запази работата на над 200 000 души. Няма друга култура, която може да конкурира тютюна в някои региони. В националния бюджет и за следващата година е заложена същата сума за субсидиране на сектора, както и през тази година. Ако все пак се стигне до ограничаване производството на ориенталски тютюн, заетите в сектора ще получат достойни компенсации, които да им дадат алтернатива за друг поминък.

 - Поредният ви опит да въведете ред в производството на храни, отново удря на камък - млекопроизводителите дадоха в съда наредбата за млякото и млечните произведения. Какво предстои там?
 - Ние живеем в правова държава. Решили са да обжалват и съдът ще реши. С тази наредба искахме да регламентираме хаоса, създаден в млечния сектор. Искаме като отидете да си купувате сирене, да не се окаже, че сте си купили палмово масло. По настояване на българските животновъди направихме наредбата и я нотифицирахме съгласно изискванията на ЕК. В момента, когато получихме разрешение от еврокомисията, едната от двете асоциации на мандраджиите реши да обжалва в съда, но нека да е ясно, че този им акт е насочен срещу здравето на хората и срещу интересите на потребителите. Те искат да остане стария режим – до обяд правят сирене от мляко, след обяд – с палмово масло и после продават всичко заедно.  Аз не очаквах, че ще обжалват наредбата. Потребителите трябва да имат право на избор, но и да се запазят българските традиции за производството на храни.

 - Съгласен ли сте с твърдението на млекопроизводителите, че 60% от сектора е сив?
 - Аз не се занимавам със сивия сектор. Има си НАП, която следи за данъци и осигуровки. Аз не се ангажирам с този процент, но той е много голям.

 - Не обмисляте ли някакви стимули за ограничаването му, а не само чрез забрани и наказания?
 - Какъв по-голям стимул от това – данъкът в България е 10%, осигуровките са ниски. Държавата подпомага този сектор. Всяка година милиарди отиват за субсидиране на земеделието. Толкова пари, колкото дава министерството на земеделието, не дава дори социалното министерство. Ето например директните плащания са усвоени на 99,6% за миналата година. Програмата са селските райони е рекордьор. Там са влезли повече пари отколкото по всички останали оперативни програми . Тя е с огромен ресурс – 6 млрд. лв. Ние я заварихме в началото на мандата при 3,5% усвояемост. В момента е на 40%, но големият ни проблем е 25-те процента за агроекология. Рискът е да загубим пари оттам. Няма проекти, които да не се обработени или неплатени, просто няма желаещи.

 - Може би защото има хора, които сериозно се опариха от тези плащания?
 - Защото не могат да изпълнят изискването 5 години да поддържат заявените площи в необходимите параметри. Много хора  смятат, че ще обявят площите, ще вземат парите и ще забравят за тях. Но като отидат втората година, се оказва, че не изпълняват изискванията. Сменихме наредбите, прехвърлихме 600 млн. лв. от агроекологията към други мерки, но трябва да се знае, че в Програмата за развитие на селските райони има мерки, които са свързани с физически труд и много работа.

 - Гроздоберът тази година започна по-рано от обикновеното, но какви са очакванията ви от този традиционен сектор за българското земеделие?
 - Цените на гроздето по-високи от миналата година. Тъй като приблизително 30% е по-ниска реколтата в цялата страна, въпреки, че различните региони е различно. Съответно и цените са с 30% по-високи. Разбира се, тези високи цени са добри за производителите. Качеството на гроздето тази година е превъзходно. Въпреки, че реколтата не е прибрана и не може все още да се направи анализ, но по предварителна информация от Агенцията по лозата и виното, това ще е най-добрата реколта като качество от 7-8 години насам. Това означава превъзходно вино и допълнителни завоевания на външните пазари.

 - Отчитат ли увеличение на експорта на вино и с колко?
 - През миналата година с около 16% е ръстът на износа при вината.

 - Как стоят нещата на вътрешния пазар?
 - С около 13% е увеличена консумацията на вино в страната, което говори, че има положителна тенденция българите да заменят високоградусовите напитки с вино. Нашите изби търсят реализация и на вътрешния, и на външния пазар.

 - В момента усилено се обсъжда предложението на Великобритания да се въведат в ЕС минимални цени на спиртните напитки, включително и на виното. Идеята е всеки алкохолен градус да се заплаща по 50 евроцента. Каква е позицията на България по този въпрос?
 - Това означава, че бутилка вино трябва да се продава на минимална цена от 11 лева. Няма как да се съглася с това, тъй като доходите в България се ниски, а мисля, че и останалите европейски страни също няма да се съгласят с предложението. Тенденцията е секторът да се развива, а и той върви много добре. Години наред отбелязва траен ръст и вече доста пари влязоха за конверсия на лозята и за модернизиране на избите.

 - Успяхте ли да се срещнете с малките гроздопроизводители и да разберете какви са техните проблеми?
 - В момента те реализират най-високи печалби т.е. проблемите възникват тогава, когато има свръхпроизводство и ниски цени. В момента има добра реколта на доста добри цени и те не би трябвало да имат проблеми. Досега се се оплаквали пред мен заради липсата на пазари или ниски цени. В момента има дефицит и всичко, което се произведе, веднага се изкупува. Тази година като цяло малките производители са добре.

 - Изнасяме ли много грозде?
 - Има много голямо търсене и най-вече на белите сортове грозде от страни като Румъния, Италия, Гърция, Чехия. Държавите от бившия соцлагер предпочитат да купуват нашето грозде, тъй като помнят и много добре го познават. Както знаете миналата година бялото грозде изчезна, защото се експортираше масово от страната

 - Опитвате ли се да въведете някакви механизми на регулация срещу този експорт?
 - Опитваме се да създаваме условия да не изнасят директно гроздето, а да изнасят вино със създаване на условия да се преработва т.е. подпомагайки сектора. Така принадената стойност остава в България. Това е проблем, който имаме и с пшеницата – изнасяме я вместо да произвеждаме крайни продукти. Надаваме се, че със средствата на програмата за развитие на този сектор ще се произвежда все повече вино в България.

 - Кои са причините чуждите винопроизводители да предпочитат да българското грозде?
 - Цените на суровината са по-ниски  в сравнение с тези в другите европейски страни. В момента качеството е превъзходно като цяло. Данъците са по-ниски, работната ръка е по-евтина т.е. има конкурентни предимства, от които може да се възползва и българският производител. Ако го сравняваме с традиционните производител – Франция, Италия, където нещата стоят по-различно. Голяма част от българските изби са продали продукцията си преди да се я произвели тази година.