Законът за обществените поръчки ще бъде променен най-рано  през декември, установи проверка на klassa.bg. Тогава ще е готов анализът на БОРКОР за корупционните практики в закона. „В момента колегите анализират двата закона – стария и новия като ги наслагват един върху друг. Забелязва се, че в новия закон има предпоставки за такива практики“, каза Елеонора Николова, шеф на комисията за борба с корупцията. Според нея пропуските в закона, който бе приет през 2004 г., и последващите промени не били направени умишлено, а се привнасяли автоматично чужди модели. Това довело до неясноти в законодателството, които от своя страна пък сериозно ощетяват фирмите и даже ги лишават от възможността да се оплачат от търговете. „Логично е да се изчакат предложенията на всички институции, отговорни за обществените поръчки и тогава да се правят промени в закона“, каза пред klassa.bg Красимир Ципов, депутат от ГЕРБ и член на правната комисия.

Спорната глава 8

Проблемът с непрозрачността е заложен в ЗОП и се отнася най-вече до малките обществени поръчки. По предложение на МС от февруари в глава 8 на закона е записано, че събирането на оферти става с публична покана. Този начин за набиране на кандидати се прилага за услуги до 66 000 лв. От такова възлагане наскоро пострада агенция „Алфа рисърч“. Боряна Димитрова, управител на агенцията, заяви пред медиите в понеделник, че Министерството на образованието е опорочило обществена поръчка  на тема "Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната". Тя е била спечелена от МВМД по непрозрачен начин. Органът е приключил работата си на 20 юни, ден преди обявения краен срок за приемане на документи за поръчката, без да уведоми другите участници в поръчката. И тъй като до този момент  „Алфа рисърч“ не била предоставила допълнително изисканата от комисията документация, е отстранена от участие. „Оказа се, че могат да се променят срокове.  До протокола се добрах изключително трудно с помощта на Програма Достъп до информация, защото се оказа, че комисията по закон не е длъжна да предоставя протоколите“, каза пред klassa.bg. Боряна Димитрова. Тя беше категорична, че така поставени законодателно нещата  недоволните фирми са лишени  от възможността освен да се запознаят с протоколите, и да обжалват пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) процедурата. В ЗОП пише, че  функцията на арбитър изпълнява КЗК, но тя  не отговаря за случаите, при които ведомствата обявяват ОП чрез публична покана. Единственият вариант, който остава на ощетения участник в този случай, е да се обърне към Агенцията за държавна финансова инспекция. Димитрова съобщи, че била потърсена да продължи борбата и за големите обществени поръчки, където нещата стоят по идентичен начин.

Кметове опорочават процедури

Както klassa.bg. писа, изследване на Института за правни анализи показва, че заради лошото законодателство 76% от обществените поръчки у нас са опорочени. От пропуските се възползват кметове, които възлагат по непрозрачен начин на близки до тях фирми, което вече създава огромен проблем на България. Заради липсата на прозрачност ще се наложи общините да връщат еврофинансиране. За миналата година финансови корекции заради пропуски в обществените поръчки са наложени на близо 140 проекти на български общини, финансирани от еврофондовете. До март тази година сумата за връщане възлиза на 50 млн. лева. До края на програмния период, който изтича през 2012 г.,  проверките ще зачестят и може да се окаже, че на общините с непрозрачни процедури ще бъдат наложени огромни санкции, които ще ги лишат от възможност да обслужват основни свои дейности. 4 млн. лв. от средствата, отпуснати за изграждане на водния цикъл на Белослав например, ще трябва да бъдат върнати, стана ясно в началото на годината. Сумата представлява годишния бюджет на общината.
Според Института за правни анализи буди тревога, че в непрестижната класация на общините с непрозрачното възлагане на поръчки, с която ще бъде запозната ЕК, попадат и две морски общини -Несебър и Созопол, които подписаха наскоро договори за  еврофинансиране за изграждане  и модернизиране на пречиствателни станции. На 6 август Созопол подписа договор за 77,4 млн. лв. по ОП „Околна среда“, а община Несебър за модернизация на стойност 98 млн. лв.  Там трябва да бъдат създадени такива правила, които да съвпадат с европейските изисквания, за да не се налага да се връщат пари. Още повече, че през 2010 г. прокуратурата вече се занимаваше с  пречиствателната станция за отпадните води на Созопол, когато се оказа, че ПУДООС на два пъти през 2008 г. е сключвал договор за една и съща дейност с общината.

---

Петър Бакърджиев, юрист: Поправете глава осма!

---

Последната промяна на ЗОП имаше за цел да отрази препоръките на Европейската комисия, отправени в юлския Доклад на ЕК за напредъка по механизма за сътрудничество и проверка от 2010г., провокирани от проблемите в България свързани с процедурите по възлагане на обществени поръчки.
Шест месеца по-късно е ясно, че измененията на специалния закон, които въведоха института на публичната покана не постигат целта си – настоящото положение дори е по-лошо. Възлагането по реда на Глава осма„а” замени събирането на три оферти и имаше за задача да прекъсне недопустимото възлагане на избрани от възложителите фирми, при неясни условия и при неспазване на основните европейски принципи - равнопоставеност, прозрачност и предвидимост в действията на възлагащите обществени поръчки органи.
Прокламираната от националния законодател като повишаваща публичността и прозрачността при възлагане на обществени поръчки Глава осма„а” от ЗОП – уреждаща института на публичната покана, постигна точно обратния ефект. Причината за това е инерцията от стремежа към разделяна на обществени поръчки, с цел възлагане по реда на Глава осма„а” от ЗОП – съдържаща скромни текстове, тълкувани превратно от възложителите. Тълкуванието на тези двадесет и пет реда нормативен текст от повечето български възложители спира, когато последните открият оправданието - „съществуващи законови неясноти“ гарантиращо такива действия при възлагането, които е трудно да бъдат отдалечени от характеристиката на административния произвол.
Според установената при предходната законова рамка практика на Върховния административен съд тези процедури, респективно действията на възложителите свързани с публичните покани не подлежат на съдебен контрол. Този аргумент е установен от съда и е породен от практически, а не от юридически аргументи.
Гарантираните от европейското законодателство основни принципи – равнопоставеност, прозрачност и предвидимост в действията на възлагащите обществени поръчки органи, които се съдържат и в нормите на чл.2 от ЗОП и в забраната за установяване на предимство или необосновано ограничаване на участието в обществените поръчки на потенциални изпълнители – чл.25 ал.5 от ЗОП, отстъпват пред превратното съставяне на документация или добре познатото въвеждане на ограничителни условия в много от процедурите. Срещу тези действия се оказва, че не съществува механизъм за защита, тъй като натовареността на Върховния административен съд е истинската причина за липса на контрол върху възлагането чрез публична покана.
Така напрежението при потенциалните изпълнители ескалира в последните месеци и негови естествени отражения са регистрирания случай с непрозрачното образователно министерство – отказа от информация за агенция „Алфа Рисърч“ и множество други порочни действия на български възложители, останали скрити зад завесата на непопулярността и покрити от преградите спуснати над основните принципи в правото на ЕС – равнопоставеност, прозрачност и предвидимост в действията при възлагането, гарантиращи типично по български упражняването на административен произвол, прикрит от удобно и превратно тълкуване на закона.