Въпросът за независимостта на съдиите остава проблемен, това пише в черновата на новия доклад на Европейската комисия за България, съобщи БНТ. Документът трябва да бъде оповестен в сряда и прави петгодишна оценка на напредъка на страната в областта на правосъдието и вътрешния ред. В него се цитират независими наблюдатели, според които организираната престъпност остава фундаментално предизвикателство.
Докладът посочва, че има случаи, когато назначаването на съдии от парламента и ВСС е било непрозрачно и помрачено от обвинения в политическо влияние. Обръща се внимание на уволнението на съдия Мирослава Тодорова, като се посочва, че то е пример за непоследователност в дисциплинарната юриспруденция. Друг проблем е голямата разлика в натовареността на съдилищата в София и другите градове и забавяне публикуването на мотивите за присъдите. По този начин, пише в доклада, много съдии се намират в техническо нарушение и могат да станат обект на субективно отношение.
В документа се посочва, че интензивността на борбата срещу организираната престъпност се е увеличила след 2010 година, като полицията е поела по-активна роля. Все още обаче липсват убедителни резултати в справянето с този проблем в досъдебното и съдебното производство. Все още има много нерешени и забавени случаи, а независими наблюдатели казват, че организираната престъпност е фундаментално предизвикателство за държавата и обществото.
Документът отбелязва създаването на специализирани структури в полицията, следствието и съда за борба с организираната престъпност, но досега те не са могли да докажат ефективността си. Специализираният съд например се е занимавал предимно с маловажни случаи, тъй като законодателството не му дава възможност да разглежда делата по приоритет.
Въпреки че след 2010 година България инвестира много в подобряване на институционалната и законовата рамка за борба с организираната престъпност, резултатите са ограничени - само няколко важни случая са завършили с присъди, в няколко случая обвиняемите са били признати за невинни, когато наличните доказателства са създали очакване за присъда. Лоши са резултатите и в разкриването на поръчковите убийства, смятат експертите на Европейската комисия. Посочва се и изчезването на братя Галеви, след като получиха осъдителна присъда.
Коментар върху доклада направи министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, който във вторник бе в Народното събрание. Той обвини 20-годишния преход за лошите оценки в документа на ЕК. По думите на вицепремиера, когато 20 години в държавата е имало липса на политическа воля, за един мандат преборването с престъпността е „мисия невъзможна“. Според Цветанов „престъпленията от миналото, убийствата от последните 15-20 години ще ни тежат винаги като воденичен камък“.
Вътрешният министър заяви още, че България е изпълнила 100% препоръките на ЕК, но резултатите не идвали за месеци или една-две години. Цветанов обаче се надява определени дела до края на годината да завършат с ефективни присъди и да докажат верния път, по който се движи правораздаването у нас.
След 2009-2010 г. за първи път имаме ефективна борба с организираната престъпност, обяви Цветанов и се оплака, че „никой не е в състояние да ви убеди вас, журналистите, че през тези години се е вършило това, което обществото очакваше, и това, което очакваше Европейската комисия“.
Вътрешният министър нападна и лидера на ДСБ Иван Костов, говорителя на Съюза на съдиите в България Нели Куцкова и адв. Йонко Грозев – учредител на партията на Меглена Кунева „Движение България на гражданите“. Според Цветанов те са сред виновниците за състоянието на правоохранителната ни система и нямали право да се изказват по тази тема, а „Куцкова и Костов се припокриват“. Цветанов настоя да се вслушваме повече в гласа на жертвите на престъпления, както правел той.
Вицепремиерът даде пример и с недоразумението около президента Плевнелиев, който „гледа на живота само от хубавата му страна“ и затова атакувал решението на Висшия съдебен съвет (ВСС) за уволнение на съдия Мирослава Тодорова. Държавният глава не се срещал с жертвите на престъпления на осъдени, които се разхождали на свобода заради забавените мотиви по делата на Тодорова.
Междувременно стана ясно, че съдийката вече официално е написала жалба във Върховния административен съд срещу решението на ВСС.
Според евродепутата Станимир Илчев от НДСВ „случаят със скандалното уволнение на Мирослава Тодорова е подробно разгледан в хронологична последователност на цели три страници в доклада на ЕК“. Председателят на царската партия Христина Христова от своя страна даде прогноза за тежка правителствена криза и дори за предсрочни избори. „Докладът, с острите си критики към управляващите, поставя България в изолация“, обясни Христова. По нейните думи за първи път в него се намирали връзки между властите и организираната престъпност. С този доклад падал един мит – че ГЕРБ управляват по-добре от предшествениците им.
Лидерът на БСП Сергей Станишев обяви, че „по-убийствен като политическа оценка доклад за България не е имало за пет години, откакто съществува механизмът за сътрудничество и проверка“. Станишев цитира документа на ЕК, според който ясно било казано, че „фундаментални принципи като независимостта на съдебната власт не се уважават“ и че е „необходим външен натиск върху България за правене на реформи“.
Председателят на ДСБ Иван Костов също коментира пред bTV темата. Според него най-същественото в случая е, че мониторингът ще бъде продължен, което означавало, че „България не се е справила със задачите, които е трябвало да реши през последните пет години“. Костов каза, че поведението на президента Росен Плевнелиев е изиграло роля за смекчаване на някои по-остри реакции в доклада.