Симеон Сакскобургготски ще изнесе публична лекция на тема „Търговските отношения между България и Испания“ на авторитетна сбирка на асоциация „Исабел Ферер“ в испанския град Кастельон на 5 юни. Събитието е организирано от дипломата Хорхе Фуентес, бивш посланик на Испания в България. То съвпада и със среща на сънародниците българи в Кастельон, събитие, в което също е ангажиран посланик Фуентес, както и асоциацията на българите „Хан Аспарух“.
След два мандата като посланик на Кралство Испания в България Негово Превъзходителство Хорхе Фуентес се пенсионира и се прибира в родната си страна. Живее в град Беникасим, недалече от Кастельон. По време на двата си мандата като посланик в София Фуентес получи осем държавни отличия – ордените „Стара планина”, „Мадарски конник”, почетния знак на президента, титлата „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет, орден „Златен век” на Министерството на културата, орден „Свети Георги” на Министерството на отбраната, обявен е и за почетен гражданин на София.
Единствено пред „Класа“ посланик Фуентес разкри подробности от дейността си, свързана с България.


- Г-н Фуентес, коя е причината да поканите в Кастельон Симеон Сакскобургготски и да организирате среща с българите?
- От доста години насам се стремя да каня в Кастельон известни личности от дипломатическата кариера, които по някакъв начин са свързани с провинцията. И така в града са гостували и са изнасяли лекции посланиците на Румъния в Испания (румънската общност в Испания е твърде значима и голяма част от нея е съсредоточена в област Валенсия, какъвто е случаят и с българската общност - б.р), на Унгария (унгарската принцеса Виоланте е била съпруга на Крал Хайме І Арагонски, живял в XV век, и днес те двамата са исторически личности в областта - б.р). Между последните поканени, заедно с други гости, бе и предишният посланик на България тук.
Поради тази причина преди няколко месеца предложих на една от основните културни фондации в Кастельон да закрием тазгодишните прояви с лекция на г-н Симеон Сакскобургготски. Той е известно име в социалния живот на страната ни и има интересен и необичаен жизнен път. Фондацията прие с удоволствие, имаме и съгласието на дон Симеон. Посещението ще се осъществи на 5 юни.

- Както казахте, в провинция Кастельон, където живеете, има много българи и те са заети предимно в селското стопанство. Какво е мнението ви за тези наши сънародници? Как ги възприемат хората от провинцията? Ще посочите ли някакъв пример?
- По-голямата част от българската общност в Испания се е установила в област Валенсия. Макар да не разполагам с цифри, сънародниците ви работят в различни икономически сектори, като например керамичната индустрия, химическата промишленост, селското стопанство и туризма. Като цяло българската общност се радва на добро име в страната ми. Българите са работливи и честни и те са принудени да работят в Испания или в друга страна, за да издържат семействата си. По същите причини в миналото испанците са напускали страната в търсене на препитание. Редки са случаите, в които пресата споменава за българи, замесени в престъпна дейност.

- Поддържате ли връзките си с България? Какво мислите за политическия живот в страната?
- Над шест години от професионалния ми път преминаха в България, където бях посланик на Испания. Получил съм толкова много доказателства за уважение от страна на властите на страната ви и гражданите й и би било израз на неблагодарност да не се чувствам свързан с България. Продължавам да бъда посланик на Испания и където и да се намирам, се считам и за посланик на България. Всички страни от Европейския съюз преживяваме тежки моменти. Убедително доказателство за това е, че практически във всички страни членки през последните години се проведоха избори и досегашните управляващи са претърпели поражение. Вижте случващото се във Франция, Испания, Италия, Португалия, Ирландия, Гърция и т.н. Има само две изключения - Полша с преизбирането на Доналд Туск на поста министър-председател, и България, в която управляващата партия консолидира присъствието си, като освен министър-председател неин кандидат спечели президентските избори. Това е знак, че нещата в България не вървят толкова зле и че има политическа стабилност.

- Имате ли конкретни проекти, свързани с България? Кога ще ви видим отново в София?
- Имам желание да се върна в България. Само трябва да се намери подходящ повод, който би могъл да бъде свързан с университетска проява или с някое събитие от политически и културен характер. Ако в скоро време няма такива причини, със сигурност ще посетя страната като турист.

- Икономическата криза засяга всички европейци. И испанците, и българите имат трудности. Какъв би бил изходът от това глобално зло?
- Икономическата криза засяга някои държави от по-старите членове на ЕС, но не отминава и по-скорошните ни партньори. С малки изключения те продължават да отбелязват икономически ръст между 3 и 6 процента - цифри, които са немислими за Франция, Испания, Италия, и какво да кажем за Гърция, Португалия или Ирландия. Никой не притежава формулата за излизане от кризата, но всички икономисти посочват два начина. Първият е намаляване на държавните разходи чрез съкращаване на гигантската администрация, която бе създадена. Вторият и основен начин е създаването на богатство чрез мобилизиране на всички възможни икономически механизми, така че да се постигне нарастване на брутния вътрешен продукт и разширяване на трудовия пазар. Ако мярката е единствено икономии на държавни средства, тя ще доведе страните до състояние на обедняване и скромно съществуване, но няма да ги извади от застоя им.

- Как се развиват връзките между България и Испания? Има още много неща, които да научим от Испания в областта на туризма, на интегрирането на ромите. Ще ни дадете ли някакъв съвет?
- Връзките между двете страни са добри. Испания винаги е подкрепяла България в евро-атлантическата й интеграция и предостави улеснения за българските граждани, които желаеха да се трудят в страната ни. Един от всеки трима българи, потърсили работа в чужбина, са се установили и интегрирали по твърде задоволителен начин в Испания.
Вярно е, че в някои области Испания може да послужи като пример за България. Например в туризма, където сме втора или трета сила по брой на приети туристи. Испания спечели свое място сред първите и в областта на спорта. Здравеопазването, интеграцията на малцинствата, по-конкретно на ромите, също са важни аспекти, в които Испания е постигнала добри резултати. Що се отнася до ромите, трябва да се има предвид, че макар абсолютните цифри да сходни, като процентно съотношение стойностите за България са пет пъти по-високи, тъй Испания има много по-голямо население.

- Как виждате въпроса с влизането на България в Шенгенското пространство?
- Докато бях в България, винаги изказвах мнение, че не трябва да бързате с влизането в еврозоната и в Шенген. Времето показа, че съм бил прав, особено за първата институция, която преживява сериозни трудности. Освен това въвеждането на еврото, което в дългосрочен план е целесъобразно, незабавно довежда до покачване на цените, засягащо обикновено средната класа и хората с по-ниски доходи. Относно Шенген също няма причини за бързане, тъй като българското население и сега има пълното право на свободно придвижване.

- Един посланик никога не се пенсионира. Вие сте отличен пример за това твърдение. С какво се занимавате сега?
- Заниманията ми са много по-приятни, отколкото, когато се занимавах с активна трудова дейност. Съпругата ми и аз пътуваме много в Испания и в чужбина. Прекарваме голяма част от годината във вилата ни в Беникасим, близо до Кастельон и до Валенсия. Често ходим до тези градове, но и до Барселона и Мадрид. Поне един месец сме във Вашингтон, където живеят нашите дъщери със семействата си и внуците ни. Отделяме време и за сина ни Хавиер, който ме последва в дипломатическата професия и живее в Брюксел със съпругата и малкия им син. Изнасям лекции в испански университети, пиша за основните политически списания в Испания. Редовно участвам в политически разговори по телевизията и радиото. За пръв път в живота си открих колко приятно е да не носиш часовник и да се занимаваш с градинарство.

- Помним книгата ви „Европа, Европа”. Планирате ли да напишете нова книга и кои са темите, които ви занимават и бихте желали да развиете в нея?
- Продължават да ме интересуват и занимават същите теми, на които бях посветил и професионалния си живот. Публикувал съм доста есета за Балканите, за европейската отбрана, за дипломацията и идеологията, т.е. как политическите промени могат да повлияят върху външната политика на дадена страна. Личното ми желание е да напиша книга, но тя ще бъде доста обемиста, за Балканите - регион, който обичам, в който съм прекарал немалко години и който завинаги е оставил отпечатък у мен.