- Г-Димитров, каква е вашата оценка за отминалия Седми конгрес на КНСБ?
- Това беше мъдър конгрес, който прие нова програма на синдиката. Мъдър, защото дискусиите и дебатите бяха фокусирани върху съдържанието на нашата работа. Нямаше драматична интрига, както е имало често на предишни конгреси, около ръководството и избора на определени лица. Случвало се е по този начин да се измества фокусът към тях, отколкото какво ще правят синдикатите, защото един конгрес това трябва да обсъжда. Затова казвам, че това беше един по-мъдър конгрес от някои предишни. Може би малко по-скучен заради липсата на жълти новини, но доста важен. Той прие нова програма на КНСБ, която е от нов тип. Тя концентрира в себе си не само предизвикателствата в икономическата и социалната област, но и в обществено-политически план. В нея са заложени приоритети, цели и конкретни стъпки на синдиката в ключови направления. Конгресът беше и един достоен отговор на опасенията, че след смъртта на д-р Желязко Христов КНСБ може да се разтресе, да изгуби позиции. Форумът показа, че конфедерацията не е загубила позиции, а обратно - стои здраво на двата си крака и е най-голяма организация в страната.

- На наблюдаващите отстрани се стори, че има известно напрежение при избора на вашите заместници. Янка Такева си направи отвод, след като беше номинирана за вицепрезидент.
- Не мисля, че има такова напрежение. През последните шест месеца ние коментирахме този въпрос. След като координационният съвет номинира мен за кандидат за президент, аз номинирах петима конкретни синдикалисти за вицепрезиденти. Впоследствие аргументирах своето предложение при редица срещи с организациите в цялата страна. На самия конгрес имаше нови предложения, но предложените хора си направиха отвод. Не виждам някаква трагедия. Беше обсъждан и въпросът с участието на жените в ръководството на нашата конфедерация и както Янка Такева, така и Екатерина Йорданова получиха доверието на всички ни, за да представляват синдиката на женските синдикални структури на национално и международно ниво. Мисля, че сме една от демократичните организации. Ако погледнем баланса на половете в различните органи, ще се убедим, че в тях има много повече жени, отколкото мъже, в сравнение с други структури.

- Заявихте намерение за разширяване влиянието на синдиката. Отбелязвате ли нарастване на членската маса?
- През последните три години наемните работници намаляха с 15% заради кризата. При такова драматично намаление на пазара на труда трудно може да се очаква увеличение на синдикалните членове. Нашият анализ показва, че синдикатът наброява около 300 000 души в момента. С точните данни ще разполагаме до дни, тъй като преброяването все още не е приключило. На фона на останалите държави - членки на ЕС, това е синдикална плътност или численост някъде около средното ниво. Като почнем от Франция, където синдикалната плътност, да речем, е около 7% и стигнем до скандинавските страни, където тя е 60-65%. В Германия варира около 20%. Около 20% е в България. Имаме поле за работа. Много от работещите в малки фирми или нови сектори не знаят своите права. Не знаят какво правят синдикатите и това е наша грижа, наша отговорност и наш проблем. Направихме първата стъпка тази година. Със съдействието на МОМН КНСБ успя да организира образователна кампания по трудовите, осигурителните и синдикалните права на завършващите средно образование близо 50 000 абитуриенти. Продължаваме тази кампания в часа на класния ръководител във всички български училища. По този и много други начини търсим всички възможности да стигнем до хората и младите най-вече.

- Особено впечатление направи присъствието на много министри и на самия министър-председател на конгреса на синдиката. Прокрадват се съмнения, че в бъдеще може да станете по-сговорчиви с управляващите...
- Нямаме никаква причина да бъдем по-различни от това, което сме били до момента. Водим диалог с всички правителства, но не го оценяваме еднакво. И с това правителство диалогът беше на приливи и отливи и все още е. Ние напуснахме Националния съвет за тристранно сътрудничество, когато правителството и по-скоро финансовият министър реши, че трябва да заобиколи системата на диалога. От друга страна, всеки синдикат и всяка организация иска да бъде влиятелна в обществото. От тази гледна точка участието и присъствието както на ключови министри, така и на вицепремиера Дянков, министър-председателя, а също и на председателите на почти всички работодателски организации показа, че КНСБ е незаобиколим фактор в обществено-политическия и социално-икономическия живот на страната. Това за мен е истината. В никакъв случай тяхното присъствие не означава, че ние ще станем по-сговорчиви и едва ли не продажници и казионни играчи. Ние доказахме през тези години, че никой по никакъв начин няма причина да ни отправи подобно обвинение. Спомнете си протестите срещу неприемливите промени, заложени в пенсионната реформа, които КНСБ организира първа и самостоятелно при това, железничарската стачка, стачката на миньорите в „Марица-изток“ и ГОРУБСО, протестите в ОЦК-Кърджали. Ако някой смята, че там нещата се водят от някой друг, а не от синдикатите - нещо не е разбрал. И това става в тези месеци и години. Не виждам никаква причина да се променя нашият стил, нито пък степента на диалогичност и натиск в зависимост от това, какво се приема. В присъствието на Бойко Борисов ние казахме в прав текст, че тази икономическа политика, която се води в момента, трябва да бъде променена. Тя не води до растеж, а води до стагнация. Между другото и канцлерът Ангела Меркел беше на конгреса на синдикатите в Германия, но не съм усетил там да има причини за съмнения за извънбрачна любов.

- Наистина пред премиера и министрите вие подчертахте своите виждания за промяна на доходната политика и преодоляване на социалните неравенства, но Бойко Борисов ви отговори, че трябва да се простираме според чергата си. Какво да очакваме от сблъсъка на тези очевидно противоположни становища?
- През последните няколко месеца дадохме алтернативи. Преди два месеца, заедно с КТ “Подкрепа“ в присъствието на представители на Международния валутен фонд и международните синдикални организации предложихме доста конкретни мерки както на макроикономическо ниво, така и на ниво нова индустриална политика, която ни е нужна. За тези неща говорихме и с генералния секретар на Международната конфедерация на профсъюзите при президента Росен Плевнелиев. Тези предложения още са валидни. На 16 юли ще се проведе конференция в София, организирана от Международния валутен фонд и Международната организация на труда заедно с българското правителството и социалните партньори като своеобразна форма на продължение на мартенската конференция. Смисълът на тази конференция е да се търсят алтернативите за растежа. Какви нови двигатели на растеж могат да бъдат идентифицирани. Ние сме убедени, че ще те ще бъдат потърсени в увеличаването на потреблението с всичките му възможни проявления, разбирайте и инвестиционно потребление, по-лесни и по-евтини кредити, в стимулиране на личното потребление и ръст на доходите. Когато ти е свита чергата, за която говори министър-председателят, трябва да направиш така, че тя да бъде разширена. Включително чрез борба със сивата икономика, с малко по-голям дефицит и премерено излизане на външните пазари за дълг.

- На конгреса вие очертахте една мащабна и амбициозна програма за следващите пет години, но какво трябва да очакват хората от синдиката през следващите месеци?
- Основната цел, която си поставяме, е политиката по доходите. Доходите в България да бъдат въведени в съответствие с онова, което произвеждаме. Да има справедливост при първичното и вторичното разпределение на доходите. Това не са лозунги, а конкретни стъпки, които ние ще извървим на ниво предприятие, на ниво отрасли, заедно с нашите партньори – организациите на работодателите, за да може това, което получава трудът у нас, да е съизмеримо с това, което получава трудът от произведеното в една средноевропейска държава. Това трябва да стане на стъпки, като ние смятаме, че целта трябва да е реалните доходи от труд да нараснат поне с 25% при възстановяване на загубените 400 000 работни места за следващите пет години. Още за следващия бюджет за 2013 година смятаме, че трябва да се увеличат с 10% пенсиите, за да бъде компенсирана инфлацията. С толкова трябва да бъдат увеличени заплатите в бюджетните системи. Необходимите за това милиард и сто милиона лева допълнително могат да бъдат осигурени с по-добра събираемост на данъците, изпреварващо въвеждане на данъка върху финансовите транзакции, по-интензивна борба със сивата икономика.

- Кои законодателни промени следите с особено внимание?
- Всичко, което е свързано с трудови, социални, осигурителни, граждански права, за нас е важно. Не трябва да бъдат орязвани повече правата на гражданите. Не приемаме и не сме се съгласили, че Законът за държавния служител трябва да изглежда по този начин, по който беше приет с орязването на доплащанията за клас. Ще продължим да се борим. Обмисляме варианти как това да се случи. Няма да се откажем от нашия аргумент, че навсякъде в нормалния свят това право трябва да бъде запазено с ограничената преносимост, защото то дава и насърчава работника с повече опит и повече знания да работи по-качествено и произвежда повече за този, който го наема. Не пречи по никакъв начин да се създадат и други механизми за стимулиране на младите работници. Изобщо системите на заплащане сега са приоритет за нас, в това число и правната регулация, защото там има доста дефицити.

- Какво е становището ви относно обявената от правителството деконцентрация на държавни структури извън столицата?
- Това не може да се приеме за административна реформа. Така не може да се решат основните въпроси за по-качествени услуги, които администрацията дава на гражданите, бизнеса и минимализиране на корупционните практики. Това става само през електронно правителство. За нас то винаги е било сърцевината на реформата в администрацията. Изнасянето на администрации тук и там де факто не подпомага процеса на създаване на електронно правителство и електронни услуги. Иначе сигурно има смисъл някои структури, като Агенцията по рибарство и аквакултури, да не са в София. Сигурно е логично да е на морето, но не виждам никаква причина да изнесем централното управление на НАП във Велико Търново. Да не забравяме, че в агенциите, нарочени за местене, работят доста квалифицирани хора, които не могат толкова лесно да бъдат заместени на местните пазари извън столицата.

- Предстоят избори, каква ще бъде позицията на синдиката и неговото поведение до вота?
- За парламентарните избори КНСБ винаги е пазила равна дистанция. За местните не е така и това се видя на последните местни избори, защото смятаме, че те са коренно различни. За следващите местни избори още отсега мога да кажа, че КНСБ ще бъде активна, ще номинира и ще търси начини лидери на синдиката на местно ниво да търсят участие в общинските съвети, където се определят 2/3 от битието и житието на гражданите на България.