При парламентарни избори сега 26,1% от избирателите биха подкрепили ГЕРБ, 20% - БСП, 6,2 % - ДПС, малко под 4 % - Синята коалиция, а „Атака“ и РЗС остават извън Народното събрание с драстичен спад в подкрепата на гласоподавателите. Това съобщи вчера социологът Кольо Колев, позовавайки се на данни от представително национално проучване на агенция „Медиана“ върху политическите нагласи на избирателите към началото на май.
Със сериозна заявка за участие в политическия процес са "България за гражданите" и ГОРД, които срещат подкрепа сред 5,5 % и 0,7 % от включените в допитването. 34,8 % от анкетираните от агенцията са заявили, че не биха отишли до урните. „Към момента ГЕРБ и БСП са с 6% разлика, която горе-долу не се изменя в последните месеци. Така, ако изборите бяха днес, бихме имали 4- или 5-партиен парламент и нито ГЕРБ или БСП не може да разчита на парламентарно мнозинство и трябва да търсят коалиция“, посочи Кольо Колев.
Според проучването 58,1 % от гражданите са разочаровани от управляващите, но повечето от тях не искат предсрочни избори, понеже се опасяват от наслагване на политическа криза върху икономическата. Според повечето от анкетираните 1002 души над 18-годишна възраст положението в страната се е влошило и вероятно ще става по-лошо.
От 2006 година насам негативната оценка за материалното положение на семейството се е увеличила два пъти, сочи още социологическият сондаж. На въпроса „Как оценявате материалното положение на семейството ви днес“ отговор „сега е по-лошо“ дали 67,3%. За сравнение на същия въпрос през 2006 г. положително са отговорили 36,4 % от запитаните. С около 16 на сто се увеличил и страхът сред хората от това, че могат да загубят работата си. През март 2011 година 40% казали "да" на възможността да бъдат уволнени, а през май 2012 година техният процент се е увеличил до 56%. Включените в допитването споделят и мнението, че управлението нищо не прави или не може да направи. Засега ерозията в доверието на хората се проявява само като разочарование, но не и като търсене на политическа алтернатива, коментира Кольо Колев. В основата на ерозията на доверието е преди всичко ударът върху материалното благосъстояние и страхът от бъдещето в икономически план, допълва социологът.