- Г-н Татарски, в парламента знаехте ли, че се подготвя преместването на някои ведомства в провинцията?
- Тези действия аз ги приемам по-скоро като деконцентрация на държавни административни структури. Те са част от административната реформа, за която от поне година-две се говори, и се надявам това да бъдат първите и съществени постъпки в тази посока. Но иначе не знаех, че точно сега ще започнат тези действия.

- Казвате, че това е вид „деконцентрация“ на администрацията. Влагате ли разлика между понятията „деконцентрация“ и „децентрализация“?
- Има разлика, защото за мен деконцентрация е, когато се разпределят функциите на едно ведомство на различни места според спецификата, така както се говори за Агенцията по рибарство и аквакултури, която трябва да отиде по морето. Част от земеделското министерство или цялото ще е в Пловдив, както и частта туризъм от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) ще бъде в Града под тепетата. Това е разпределяне на функции по различни места. А иначе децентрализацията трябва да бъде свързана преди всичко с основната цел – да се намалят различията между регионите в България, което не касае само администрацията, така че да има интерес към тях и да се откриват нови работни места.

- Кои сфери примерно биха могли да се прехвърлят в Северозападна България?
- Това може да са някои агенции от земеделското министерство. Но има и друг казус - не бива да забравяме и редица функции, които сега се изпълняват на централно ниво в съответните министерства и други ведомства. Те биха могли да се делегират като правомощия на областните управители, за да не стига цялата тази бюрокрация до София, а да остава на ниво област. Това може да се случи с промени в някои нормативни документи.

- За тази реформа се говореше в началото на мандата на ГЕРБ през 2009 г. Сега обаче наближава неговият край – предизборно време е. Според бившия министър на държавната администрация Николай Василев това всъщност е предизборна бутафория, която няма да се осъществи на практика. Така ли е според вас?
- Толкова правителства изкараха своя мандат, без да направят стъпки в тази посока. Очевидно това не е толкова лесно, свързано е с редица затруднения не само за функционирането на съответните служби, но и за обслужването на самите граждани, които търсят връзка с тях за решаването на административни въпроси. Това не е лесна стъпка, защото е начало на нов, дълъг период и преход от една тотално централизирана система към малко по-децентрализирана и деконцентрирана административна организация. Така че, ако все пак започне да се случва, аз бих бил доволен.

- Но дали това е реално, истински ли са намеренията на властта?
- Нека да видим какви ще са първите стъпки, които, според това, което чета по медиите, трябва да се извършат съвсем скоро. Има почва, има възможности, трябва да има желание и ще се случи, дори и да е само една първа стъпка.

- А очаквате ли да има противопоставяне от страна на самата администрация, от средния и ниския ешелон?
- Сигурно ще бъде нарушен нейният комфорт, но пък съм сигурен, че, от друга страна, държавата ще се погрижи служителите да не се чувстват силно ощетени от това разместване. То няма да се отрази твърде съществено на техния начин на живот, а и все пак да не забравяме, че в цял свят е така – хората живеят там, където работят, а не обратното. Така че може би и ние трябва да се научим да вървим с работата, а не с жилището напред.

- Преди десетина години обаче изместиха „Морска администрация“ от Варна в София, а сега се планира точно обратното. Не се ли получава една безсмислена дейност?
- Ще повторя, че това е една твърде, твърде сериозна реформа и всяка една стъпка може да бъде и погрешна, но пък трябва да се тръгне по този път, колкото и късно да е. По-добре сега, отколкото още по-късно.

- Дали ще са необходими законодателни промени за осъществяването на реформата?
- Вероятно в някои закони и подзаконови актове ще се наложи промяна, но нека първо да видим какви ще са стъпките, които ще направи правителството.