- Г-н министър, да очакваме ли големи промени в Министерството на отбраната (МО) след Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) днес (сряда – б.а.)?
- Експерти от МО ще работят по новия общ устройствен закон на системата за национална сигурност. В тази връзка може да се наложи да се направят някои изменения в проекта за закон за военното разузнаване, който е готов от октомври м.г. и е качен на сайта на МО. Все пак не считам, че ще има съществени промени в това отношение.

- Във вторник казахте, че е необходимо да има проветряване в специалните служби. Има ли обаче консенсус за изчистване на старите кадри?
- Проветряването на практика вече се случи. Имаме нов директор на служба „Военна информация“, която е стратегическото звено на военното разузнаване. Имаме нов директор на Националната разузнавателна служба (НРС). Когато говорех за проветряване, имах предвид именно ръководствата на специалните служби, защото рутината и по-дългото застояване на тези постове, без мандатност, винаги води след себе си постепенно шаблонизиране, натрупване на недостатъци, които после по-трудно се отстраняват. Затова в нашия проект сме предложили мандат без право на удължаване за директора на служба „Военна информация“, който ще е четири години. Сигурен съм, че такава мандатност ще бъде въведена и за другите спецслужби, защото има очевадна необходимост от това. В момента, съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили, аз трябва да предлагам ръководителя на Националната разузнавателна служба (НРС) и неговия заместник. С промените това вероятно ще го прави министър-председателят.

- Каква е вероятността ген. Симеонов да остане на поста началник на отбраната и след 1 юли?
- Все още нямаме окончателно правно тълкуване дали може да бъде удължен неговият мандат. Аз и моят екип нямаме никакъв проблем да продължим да работим с него. До края на месеца обаче трябва да се изчисти юридическият казус с удължаването на мандата му и после ще решаваме дали той ще остане началник на отбраната, или ще бъде назначен друг човек. Това ще се съгласува с президента и премиера.

- Доколко Българската армия е съвместима и интегрирана в системата на НАТО към момента? Какво трябва да се направи още в тази посока?
- Имаме доста голям брой военни формирования, които са сертифицирани от органите на НАТО, т.е. те са изцяло съвместими. Правим възможното всички декларирани сили да получат такава сертификация. Иначе оценките на формированията ни, които участват в мисии зад граница, говорят сами по себе си – ръководителите на операциите винаги дават отличен на нашите бойци. Емблематичен пример са ALTEA, което е мисия на ЕС в Босна и Херцеговина, както и ISAF – на НАТО в Афганистан.

- Не трябва ли обаче цялата ни армия да отговаря на натовските стандарти?
- Стремежът е такъв и това се постига постепенно през годините, като се започне още от времето на президента Желю Желев, когато България се присъедини към инициативата „Партньорство за мир“. Приближаваме се дотолкова, доколкото позволяват възможностите ни. Има страни членки, най-вече старите, които са пред нас в това отношение и отдавна са преодолели този проблем. Има обаче и държави, които са зад нас.

- Кои са зад нас?
- Е, не очаквайте от мен да правя такава оценка, защото е политически неиздържано.

- Чувствате ли някаква вътрешна съпротива в редиците на армията и в МО по отношение на евро-атлантическата ни ориентация?
- Този въпрос е трябвало да го задавате доста години назад. Ние сме страна - членка на НАТО и на ЕС, част сме от две системи - едната е за колективна отбрана, а другата е за колективна сигурност. Категорично мога да кажа, че няма никаква съпротива на евро-атлантическата ни ориентация нито в МО, нито във въоръжените сили.

- В момента колко души участват в мисии зад граница?
- Около 720.

- Но казахте, че до края на 2014 г. ще намалеят до 130...
- Още от септември т.г. ще изтеглим ротата за охрана на щаба на операцията ALTEA в Босна и Херцеговина. В България ще поддържаме формирование, което ще е в готовност да отиде там. До края на януари трябва да изтеглим ротата, която охранява външния периметър на международното летище в Кабул – това са още около 190 души. И най-големият контингент, който ще се върне в страната, ще бъде в края на 2014 г. - това е ротата за охрана на вътрешния периметър на летище Кандахар в Афганистан. По този начин ще останат единствено екипите за съвместно обучение с афганистанската национална армия, както и някои други компоненти, които ще са в щаба на операцията в Кабул. Почти петкратно намаляваме броя на военните зад граница.

- Защо го правите?
- Защото е прието на заседанието на високо равнище в Лисабон – има стратегия за намаляване на състава в операцията ISAF до края на 2014 г. Има нов план и за Босна и Херцеговина, в чието разработване и утвърждаване участвахме и ние. Всичко това става по план. Военните работят по план за разлика от цивилните, ако не знаете.

- И цивилните работят по план.
- О, далеч не съм сигурен в това.

- Преди дни командирът на Военноморските сили каза, че една фрегата ще участва в операцията „Актив индевър“ през октомври т.г. Коя ще е тя?
- Това ще определи той, питайте него.

- Имаме една съветска фрегата във Варна, тя има ли готовност за подобно участие?
- Каква е тази съветска фрегата? Имате предвид фрегата руско производство. Ако изключим трите бивши белгийски фрегати, всички останали кораби са ни руско производство – и ракетни катери, и миночистачи, и тази фрегата, а и корвети имаме.

- Парадът колко ще струва тази година?
- Ще струва колкото е отдавна планирано. Няма да има нищо ново, освен че ще обърнем тържествения марш в обратна посока – т.е. от ул. „Раковски“ към БНБ. Ще върнем правилната посока.

- Толкова години не се е работело по устава?
- Десет години! От началото на Третата българска държава началниците, които приемат парада, са стояли от дясната страна на строя, който марширува. В случая при нас от десет години стоят от лявата страна.

- Парадите обаче не са ли соц. архаизъм? По телевизията сме свикнали да гледаме такива мероприятия само в Китай, Русия, Северна Корея и др. подобни...
- Всяка държава прави парад на своя празник на армията – вземете Франция, може би я пропуснахте случайно. Ние не изкарваме техника, защото считаме, че не е необходимо. Имало е времена, когато са излизали и с техника.

- Наскоро казахте, че казармата е отпаднала рано, но вашият предшественик Николай Младенов не се съгласи с това. Защо мислите, че приключихме рано с наборната служба?
- Аз не казвам, че не е трябвало да имаме професионална армия – напротив. Но това беше планирано да започне от началото на 2010 г., защото цялата система трябва да се пренастрои. Ето например Законът за резерва, който приехме сега, трябваше да се приеме, преди да приключим с наборната служба. Защото през цялото това време, откакто сме с професионална армия (2008 г. - б.а.) до 2012 г., на практика нямахме резерв. Резервът по стария закон е задължителен, а в същото време вече няма задължителна военна служба. Затова казвам, че е било рано. Освен това всяка професионална армия изисква много повече средства, отколкото наборната. И средствата не бяха осигурени своевременно, но това е било политическо решение, което така или иначе са го взели нашите политически предшественици.

- Балканският район е размирен. Не е ли необходимо всеки един мъж да е минал поне новобрански център, да е държал оръжие?
- Не е необходимо. Не знам къде го виждате този размирен Балкански регион. Преди го наричаха „барутен погреб“, но сега само вижте колко държави са членки и кандидат-членки на НАТО, колко се стремят към ЕС... Ще видите, че има две-три огнища, които международната общност държи под много сериозно внимание. Това са Косово, както и по-нататъшното развитие на Босна и Херцеговина. Не можем да очакваме сериозни проблеми от балканските страни, затова и не е необходимо всеки да носи наборна служба.

- Но в една средносрочна или дългосрочна перспектива дали ще е така?
- Няма краткосрочна или дългосрочна перспектива. Ние не сме влезли в тези съюзи, за да излизаме. То и няма начин да се излезе - няма такава процедура, щом сме влезли веднъж в НАТО. Това е консенсусно решение за двете стратегически цели – членство в НАТО и ЕС, които не бяха оспорени от нито една политическа сила в страната, и те бяха постигнати. Когато има консенсус, както днес в КСНС по отношение сектора „сигурност“, нещата вървят много добре.

- По т. нар. умна отбрана – имаме ли вече съвместни проекти с други държави, по които да работим?
- Да, имаме такива проекти. Първо – това е центърът за подготовка при управление на кризи и защита при бедствия - вече го готвим една година. Той ще се намира отчасти във Военната академия, отчасти в учебния център „Чаралица“. Имаме и проект, който е от т. нар. първи ред приоритети на съвместното командване на трансформациите на НАТО - една поредица от семинари и конференции във връзка с ролята на жените в сферата на сигурността и отбраната и на тяхната лидерска роля. Там сме водеща нация. Участваме и в други проекти, но няма време да ги разкриваме сега. Ще станат известни, но ще трябва да се информирате от сайта на МО. Ние сме най-прозрачната държавна институция – наскоро спечелихме приз за това. МО следва да бъде отворено за очите на общественото мнение, за да се вижда какво се случва в него.

- Да, но от личен опит знам, че не отговаряте за броя на пенсионираните военни, които работят в администрацията на МО.
- Защо да не отговарям и какви са тия пенсионирани военнослужещи? Да не би да са някакъв специфичен човешки род? Те имат своите права, както и всички останали. Явяват се на конкурси и когато ги спечелят, се назначават. През моя мандат администрацията на МО бе намалена от 1492 на 798 души. От тях пенсионираните военни преди бяха 165, а сега са не повече от 80. Т.е. те са около 10%.