Резултатите от изборите показват ясно, че поне в близка перспектива ще имаме двупартиен модел с логиката да очакваме нови партии.
Повече от ясно е, че БСП се върна в играта, а ГЕРБ мина пика на всенародната любов. Имаше любов, но тя беше платена и тепърва ще се разчита на нея. Не успяха да докажат, че са партия на каузата. Отмира и харизмата на Б. Б., който обаче продължава да е основен силов ресурс на партията. Не е случайно, че между двата тура на президентския вот Борисов каза, че изборът е между него и Доган. Дори това свръхпротивопоставяне вече не работи, а Борисов плаши повече хора, отколкото Доган.
Няма излишък от идеи в политиката на ГЕРБ. Склонен съм да се съглася с Иван Костов, че партията демонстрира голяма наглост за власт, но слаба управленска потентност. На места те загубиха местната власт, при все че притежаваха цялата власт.
Но ГЕРБ има и своите оптимистични сценарии за развитие. Те все повече се превръщат от частен проект в партия. Успехът на Фандъкова показва, че има хора, които не се връзват с имиджа на ГЕРБ в нейния генезис – това са хора, които много работят и будят симпатии. Дори Плевнелиев не е типичен гербаджия. Бъдещето на ГЕРБ зависи от това, в каква степен хора като Плевнелиев и Фандъкова ще влияят на нейното развитие.
БСП показва напредък и е време да спре да се оплаква. Партията достигна междинен максимум в сегашното си положение и в сегашната си кадрова ситуация.
Изборите показаха, че ДПС са прави, когато казват, че без изборен туризъм могат да запазват своето влияние и да не допускат загуби в общини, където са хегемон.
Не бих казал, че тези избори погребаха класическата десница като електорално влияние. Те по-скоро погребаха елита на класическата десница. Тя има бъдеще и това би била най-сериозната заплаха за ГЕРБ. Партия от типа на тази, която се опита да персонифицира Кунева в някакъв зародишен вид, също има бъдеще.