Премиерът на Гърция Георгиос Папандреу е дал принципното си съгласие за коалиционно правителство, но не смята да подава оставка. Това стана ясно минути преди той да влезе на среща с депутатите от собствената си партия ПАСОК късно снощи, които се вдигнаха на „тих“ бунт срещу решението му за референдум.
През деня Би Би Си съобщи, че гръцкият премиер ще се откаже от поста си, но по-късно информацията бе опровергана от официални правителствени източници. При сформиране на коалиционно правителство може да не се стигне до референдум.
Искрата на недоволство в партията на премиера бе запалена от лидерите на Франция и Германия, които категорично заявиха, че няма да дадат нито един цент на Гърция преди общонародния вот по спасителния пакет. Часове по-късно двама от водещите министри се обявиха против предложението за референдум.
Неприятната изненада първо дойде от министъра на финансите Евангелос Венизелос, като според него вотът няма да даде отговор на въпроса трябва ли Гърция да остане в еврозоната, защото членството на страната във валутния съюз не може да бъде преразглеждано. На свой ред след това министърът на регионалното развитие Михалис Хрисохоидис поиска европейският спасителен план да бъде бързо ратифициран от парламента, като по този начин се избегне общонародното допитване. Общо над 20 депутати от управляващата партия ПАСОК разпространиха открито писмо, в което настояха за създаването на коалиционно правителство. Парламентарната опозиция също не остана безучастна и настоя за формирането на временен коалиционен кабинет до провеждането на предсрочни избори в замяна на подкрепа за новото споразумение с ЕС.
Сряда вечерта не бе лесна за Папандреу. Ангела Меркел и Никола Саркози ясно му показаха, че за тях еврото и целостта на еврозоната са по-важни от спасяването на Атина. "По-скоро ще постигнем стабилност на еврото с Гърция, отколкото без нея, но стабилното евро е по-важно", категорична бе Меркел, а Саркози добави: "Нашите гръцки приятели трябва да решат дали ще продължат с нас по този път."
Новината, че Атина няма да получи следващата част от заема - 8 милиарда евро - докато не мине референдумът, Папандреу научи преди да седне на масата за преговори от председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу. "Европейците и Международният валутен фонд не могат да си представят да изплатят шестата част от парите за Гърция, освен ако Гърция не приеме пакета от 27 октомври и освен ако не бъде премахната несигурността на референдума", призова френският президент. "Ние просто казваме, че можем да взимаме пари от европейските данъкоплатци... когато правилата, които са одобрени с единодушие, биват спазвани", посочил още Саркози.
Папандреу определи срещата си с евролидерите като "тежка и трудна". По думите му референдумът може да се проведе още на 4 декември. На журналистическо питане дали очаква Гърция да гласува с „да“ на спасителния пакет, той отговорил: "Смятам, че гръцкият народ е мъдър и способен да вземе правилното решение за доброто на страната си." След това той отново излетя за Атина, където трябваше да каси пожарите в собствената си партия и да се бори за политическото си оцеляване.

Няма механизъм за излизане от еврозоната без напускане на ЕС

В еврозоната се работи за възможното излизане на Гърция от нея, потвърди председателят на еврогрупата Жан-Клод Юнкер, като целта е да се гарантира, че от това няма да пострадат другите й членове. "Ние сме длъжни да направим всичко възможно, за да не изпадне от веригата нито един от 17-те членове на зоната, но ако това е желанието на гърците – а аз смятам, че то ще бъде грешка – ние не можем да принуждаваме гърците към тяхното благополучие", категоричен бе лидерът на еврогрупата. Според него Европа не може да бъде принуждавана да се върти в една постоянна въртележка заедно с Гърция. От Европейската комисия по-късно през деня посочиха, че в европейските договори няма опция за излизане от еврозоната без напускане на ЕС, предаде АФП. Говорителят на институцията Каролина Котова е отказала всякакви коментари за възможността Гърция да напусне еврозоната.
Лисабонският договор, който влезе в сила през декември 2009 г., за първи път въведе клаузата за напускане на ЕС, но не и за изход от еврозоната. Според изследване на швейцарската банка UBS, цитирано от „Блумбърг“, подобен сценарий ще доведе до 100% спад на гръцката търговия. Това ще струва и по 11 500 евро на глава от населението през първата година и по 4 000 евро през следващите години. Според швейцарската банка при напускане на еврозоната новата гръцка валута ще девалвира с 60%, докато цената на кредитирането в Гърция ще се повиши с най-малко 7 пр. пункта.

Облаците се сгъстяват над Италия и Испания

Голямото притеснение на евролидерите е, че, ако гърците кажат „не“, ще се стигне до неконтролируем фалит, който ще засегне Италия и Испания. Това стана повод в навечерието на откриващата се среща на върха на Г-20 вчера да се съберат извънредно лидерите на водещите икономики от еврозоната, включително премиерите на Испания и Италия.
От своя страна доходността по 10-годишните италиански облигации вчера скочи до 6,39%, като спредът спрямо германските се увеличи до 459 базисни пункта, написа „Файненшъл таймс“. Пазарът счита доходност от 6,5% за неустойчива, а именно спредове над 450 базисни пункта над германските бонове накараха клиринговите къщи да поискат допълнителни премии за Ирландия и Португалия, напомня изданието. Именно Португалия по примера на Гърция поиска по-гъвкави условия за прилагането на ангажиментите за икономии, поети срещу отпускането на спасителния пакет за страната от 78 милиарда евро. Според премиера Педру Пасуш Коелю се очаква рецесията в страната да се задълбочи догодина, тъй като мерките за икономии задушават растежа.
От своя страна Китай, който се очакваше да обяви с колко пари ще участва в увеличаването на Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSF), посочи, че засега няма да предприема никакви действия, докато не бъде постигната повече яснота около положението в Гърция. Ръководството на фонда пък се отказа от плановете да набере от дълговите пазари около 3 млрд. евро, което още повече подсили несигурността.

---

Симеон Дянков, финансов министър: Търговията ни с южната съседка е изцяло прекъсната

---

„Заради стачките митницата на границата между България и Гърция не функционира. Търговията ни с Гърция е изцяло прекъсната. Отклонили сме превоза на всички стоки в посока Русия и Украйна. От кризата в Гърция извлякохме и предимства. Около 2000 гръцки предприятия преместиха седалищата си в България заради по- ниските данъци", посочи финансовият министър Симеон Дянков в интервю за „Ханделсблат“. На питане за бъдещето на България в еврозоната той е посочил, че все още не е дошло времето това да се случи. „Ще изчакаме най- малко една година, за да видим как ще се развие еврозоната“, е посочил вицепремиерът.

---

Лъчезар Богданов, Industry Watch: При разпад на еврозоната се връзваме към марката.

---

Марката би била най-стабилната валута при евентуален разпад на еврозоната, прогнозира икономистът от Industry Watch Лъчезар Богданов пред bTV. Ако се привържем към друга валута, при обръщането на лева няма да се изгубят пари, но това не зависи от Брюксел, а от страната ни и политиката, която водим. Според него най-добре е да се вържем към марката или друг вид валута на Северния блок - Холандия, Финландия, Германия и Дания. Богданов смята, че доларът е нестабилен и в САЩ проблемите тепърва ще се появяват, а швейцарският франк е волатилна валута. Богданов разви 3 варианта за развитие на кризата в Европа. Най-лекият вариант е Гърция да изпълни поетите си ангажименти. Вторият вариант е Германия да изгони Гърция от еврозоната, а най-лошият - самата еврозона да се разпадне.