- Г-н Казак, в понеделник Съветът на ЕС прие доклада на Европейската комисия върху правосъдието и вътрешния ред в България и Румъния и излезе със заключението, че е най-добре наблюдението да продължи. Как ще коментирате тази препоръка на фона на надеждите ни то да отпадне от 2012 г.?
- Съветът на ЕС е анализирал констатациите, които са направени от Европейската комисия в последния доклад от юли 2011 г. за напредъка на България в рамките на процедурата за партньорство и проверка, и е отчел съвсем правилно, че има огромно разминаване между декларираната воля за промени и реалните резултати. С едно изречение мога да обобщя така: има желание, няма старание, т.е. продължава да се декларира някаква политическа воля, но няма реален напредък за реформи както в съдебната система, така и в сферите, изцяло зависими от изпълнителната власт, като досъдебното производство, законността в провеждането на обществените поръчки. Слабостите продължават и Съветът на ЕС констатира със съжаление този факт. Затова препоръчва на ЕК процедурата да продължи. По всяка вероятност тя ще продължи и след като изтече срокът на сегашната, който е до догодина.

- Смятате, че и след 2012 г. отново ще продължи наблюдението на нашата правосъдна система?
- Да. Не съм далеч от мисълта, че ако и през 2012 г не се констатира реален напредък, съветът може да поиска от комисията удължаване на процедурата. Според мен тази перспектива трябва да ни тревожи и на нея управляващите трябва да обърнат сериозно внимание, да предприемат всички необходими мерки да не допуснат тя да се случи.

- За първи път ли Съветът на министрите се изказва така критично към правосъдната ни система?
- Това, което трябва да се отбележи, е, че управляващата партия ГЕРБ дойде на власт именно като едно от обещанията беше, че едва ли не ще решат проблемите в съдебната система, ще направят така, че ЕК и ЕС да нямат повече забележки към България. А вече две години от началото на тяхното управление забележките не са намалели, още по-малко пък - отпаднали, а напротив. Те продължават и не само на ЕК, но и на Съвета на министрите.

- Защо въпреки многото мерки, които се взимат, няма резултат? Беше приета Стратегия за продължаване на реформите в съдебната система, преди седмица правителството прие нов пакет от действия.
- Само със стратегии и набелязани мерки на книга не става. Няма реални резултати.

- Как си обяснявате твърде пасивното поведение на депутатите като цяло при избора на двамата нови членове на ВСС от парламентарната квота преди лятната ваканция въпреки критиките на ЕК точно към съдебния съвет. Нямаше много предложения, нямаше оспорвана дискусия?
- Нямаше, защото управляващите явно загубиха хъс, загубиха решителност за промяна и като че ли помислиха, че едва ли не съдебната система ще се реформира от само себе си. Според мен по-тревожният факт е, че те се опитват не чрез традиционните, нормалните механизми на влияние и взаимодействие между властите да реформират съдебната система и да влияят в положителния смисъл на думата за нейното подобряване, а използват едни други механизми на неформално оказване на натиск и подмолни действия.

- В доклада на ЕК от юли и сега отново се говори за неприетия законопроект за гражданската конфискация. Като депутат смятате ли, че скоро ще влезе за обсъждане в пленарна зала?
- Силно се надявам, когато управляващите отново пристъпят към подготовката и приемането на този законодателен акт, те да го подготвят в по-широко взаимодействие с консултации с всички политически и професионални среди, за да може да бъде максимално ефективен и максимално да бъдат спестени критиките по отношение на неговите недостатъци, които бяха констатирани в предишния вариант.

- На 21 и 22 септември е заседанието на вътрешните министри, на което ще се решава присъединяването ни към Шенген, настоящото становище на външните министри ще окаже ли влияние?
- Институциите на ЕС имат достатъчна степен на синхрон и комуникация помежду си и неминуемо се влияят една от друга в своите становища. Едно е сигурно - има единодушие между ЕК и Съвета на ЕС, че в България реформите куцат, и управляващите си останаха само на етап декларирана политическа воля и желание без реални усилия за тяхното постигане.