- Г-жо Йотова, на 7 септември вътрешният министър Цветан Цветанов беше в Брюксел, за да представи доклад по проблемите на миграцията и бежанците и имаше разговор с евродепутатите. Разкажете повече за срещата, която се проведе в навечерието на заседанието на Съвета на министрите на вътрешните работи, където трябва да се реши членството ни в Шенген?
- Подобни срещи са полезни, макар и в случая много закъснели. Тяхното време бе в края на миналата година, веднага след като завърши последната партньорска проверка и дойдоха първите сигнали, че България и Румъния ще бъдат отложени за Шенген. Днес позицията на ЕП е ясна. Преди лятната ваканция с огромно мнозинство ЕП даде зелена светлина за членството на България и Румъния в Шенген. Затова изслушването бе като чукане на отворена врата. То би имало смисъл, ако бе на заседание на парламентарната комисия за човешки права, правосъдие и вътрешен ред. Да бъдат ангажирани повече парламентарни и политически сили, а да не бъде затваряна само в кръга на Европейската народна партия. Да бъдат ангажирани колеги от страни, които не искат все още нашето членство в Шенгенската зона и които гласуваха „против“. Поканените на проявата бяха само от „добрата“ страна, но тяхната позиция е ясна. Диалогът трябва да се води с тези, които са против – холандци, французи, някои представители на Германия, Финландия, Швеция. Чутото на 7 септември не даде и категоричен отговор дали полското председателство е успяло да договори някакво решение за нашето членство. Известно е, че на 21 и 22 септември ще има заседание на Съвета на министрите на вътрешните работи на държавите членки, които трябва да се произнесат за присъединяване на България и Румъния в Шенген. Водят се още преговори. Затова е редно да се спрат коментарите, дните наистина могат да се окажат решаващи. И без това се наприказваха какви ли не неща. Всички сме наясно, че „изхвърлянето” и прекаленото ни самочувствие само вреди. В предишните месеци бяха дадени много грешни сигнали към европейските ни партньори. Бихме се по гърдите колко сме готови, а всъщност не бяхме, а когато трябваше да се защити направеното, правителството не успя да го направи.
- Споменахте за положителното решение на ЕП към присъединяването на България в Шенген, но не Европарламентът или ЕК имат решаващата дума, а Съветът на министрите. Достатъчно ли е един от тях да е против и всички добри оценки се обезсмислят?
- Такива са правилата. Шенген е тема, по която дори Европейската комисия няма никакви правомощия. Ние от Европейския парламент имаме само право на становище и препоръка към Съвета на министрите. Това не означава, че нашето мнение не тежи. Евродепутатите имат съществено влияние както върху своите правителства, така и върху общественото мнение. За това беше добре вътрешните министри на България и Румъния да бъдат чути от повече евродепутати. Истинските усилия обаче сега трябва да са на друго място - двустранни и многостранни срещи с правителствата, срещи на външните и вътрешните министри на държавите-членки на ЕС, които трябва да бъдат убедени да гласуват „за“. Един да е против, каузата ни „Шенген” се проваля.
- Наскоро германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих обяви резервите си по отношение на членството ни, а неговият говорител отново говори за идеята присъединяването да стане на два етапа – първо по въздух, а след това по суша и вода. Преди няколко месеца вие определихте подобни действия като унижение за нас.
- Предстои посещение на германския вътрешен министър в България и ще чуем неговата позиция. Ще запазя коментара си за след 22 септември / срещата на вътрешните министри/. Очевидно е обаче, че министър Цветанов има лоши съветници. Той употреби цялото си време в Брюксел, за да покаже колко добре сме изпълнили критериите си за членство. Но по това вече никой отдавна не спори. Отдавна партньорските, полицейските проверки са минали, оценките са дадени. Фактологията, с която вътрешният министър заля малцината присъстващи евродепутати - колко хеликоптера имаме, къде са сложени, какво оборудване има по границите ни, е информация за експерти, тя не е за Европейския парламент. ЕП работи и изработва политики. Евродепутатите са изпратени там от своите избиратели и е важно да бъдат убедени защо България и Румъния трябва да станат членки на Шенген. Проблемът е политически, защото държавите-членки не вярват, че се справяме с корупцията и организираната престъпност. Това е основният проблем, който ни спира за Шенген, това е препъникамъкът. Преди лятото Франция и Германия обявиха, че от доклада на Европейската комисия ще зависи решението им за Шенген. Месеци по-късно вътрешният министър на Германия определи доклада по-скоро като негативен. Ето на тези въпроси трябваше да отговори вицепремиерът.
- Доколко е редно реформата в съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност да се обвързват с присъединяването към Шенгенското пространство? Все пак този критерий се появи за първи път при България и Румъния...
- Не е редно, но сами го допуснахме. Още когато през миналата година се чуха и видяха първите пропуквания по отношение на нашето членство, българската позиция трябваше да бъде кристално ясна и категорична – критериите за България трябва да са такива, каквито са били за останалите страни при приемането им в Шенгенското пространство. Всеки допълнителен критерий е проява на различно отношение, на двойни стандарти и на дискриминация. Само че правителството се спотайваше, опита се задкулисно да договаря подкрепа и видяхме докъде го докараха. На последната среща в Брюксел вътрешният министър трябваше да обяви тази позиция, макар и със закъснение – когато сме изпълнили техническите си критерии и сме равноправен член на ЕС, за нас трябва да важат същите условия като за останалите. Очакваше се политическата позиция, но тя така и не прозвуча. Още повече, че тези, които бяха подготвили министър Цветанов, бяха забравили да му подадат най-важната сламка. В момента ЕК мисли нов механизъм за оценка на Шенген, който вече да включва допълнителни критерии. Но България и Румъния са в заварено положение и няма защо те да бъдат подлагани на оценки и критерии, които не са в правната рамка на европейските институции.
- Някои държави-членки поискаха едностранно затваряне на границите при кризата с бежанците от Северна Африка. Може ли да Шенген да престане да съществува и да се върнат старите граници?
- Изключено. Шенген отдавна е много повече от граничен контрол. Реформи обаче ще има. По моя информация на 13 септември 2011 комисар Малмстрьом ще ни запознае с нови правила, за промяна на шенгенското споразумение, продиктувано от кризата с бежанците. До колкото зная ще се предложи временно възстановяване на границите само в случай на извънредни обстоятелства, терористични заплахи, и то само за кратък период. Ако една страна иска това, решението трябва да бъде взето с две трети и специалното разрешение на ЕК. Реформи са необходими защото всички признават, че контролът за изпълнението на споразумението не е достатъчен, не може да бъде само експертен, трябва да се намесят повече и правителствата и ЕК.
- Как изглежда от Брюксел нашата съдебна система, която се оказва проблем за членството в Шенген? В неформални разговори чувате ли упреци, че страната ни не се справя с корупцията и реформите в правораздаването?
- Официално не. В комисията се разглеждат закони и документи на европейско ниво. А за съдебната система ЕК има специален механизъм за наблюдение и той е абсолютно ясен, резултатите от това наблюдение четем всеки февруари и всеки юли в докладите. Не мога да отрека, че в разговори с останалите ни колеги често се споменава ситуацията в България. Гледат новините, четат информациите в интернет и пресата, а те често са негативни за нас. Неотдавна един от нашите колеги се бе изказал, че членството на България и Румъния в Шенген е хазарт със сигурността на ЕС. В началото на миналата седмица във Варшава разисквахме проблема с независимостта на съдебната система в държавите-членки както от другите власти, така и от престъпния свят. България бе дадена за пример като страна, в която институциите воюват помежду си и това прави борбата с корупцията и престъпността неефективна.
- Какви са вашите очаквания за предизборната кампания у нас?
- След обявяването кандидатурата на г-н Плевнелиев нараснаха шансовете ни за добро представяне на президентските избори. Ще ни бъде много трудно, защото зад него стои целият държавен ресурс, видяхте колко скъпа ни излезе „магистралната” му пиар кампания – асфалт, сгурия, ленти и т.н. Все по-често хората във форумите питат, кой в действителност ще участва в изборите – гражданите на страната или МВР? Разбира се, много зависи и от нас, от кандидатурата ни за вицепрезидент, каква кампания ще направим. Желанието на обикновените членове, на симпатизантите на БСП, с които разговарям при многобройните си срещи в страната, е нашата кандидатпрезидентска двойка да бъде ясно откроена, да има ясни ангажименти, да не бъде в никакъв случай компромис между различни политически партии и съглашателства. Да бъдат хора с достойнство, да не са замесени в корупционни сделки, да не са били клиенти на прокуратурата. Преди две години това беше големият проблем, заради който загубихме изборите и с който и досега имаме трудности при изчистването името на партията.
- А шансовете на БСП за успех в София?
- София има нужда от политик и лидер. От подготвен професионалист, от кмет, който да не е част от схемите, управлявали града през последните повече от 20 години. Пиарите на г-жа Фандъкова са изписали стриктен график за демонстрация на „календара на успехите”, с които ни занимават всекидневно. За всички е ясно, че се прави заради изборите. Ние искаме кмет, който ще работи 4 години, а не четири седмици. Кадиев е добрият избор.
- Смятате ли, че на президентските избори ще има балотаж, или всичко ще се реши на първи тур?
- Убедена съм, че ще има балотаж. Слушах внимателно изказването на министър-председателя веднага след обявяването на кандидатпрезидентската двойка на ГЕРБ. Да не си на мястото на Плевнелиев. Оказа се, че той е едва третият избор на ГЕРБ, от немай къде. Председателят на собствения му предизборен щаб пък разкри, че прикривал и корумпирани общинари. Фалстарт, няма нужда ние да се намесваме. Неподалата оставка министър Попова е сред отговорните за негативния доклад на ЕК за реформата в съдебната система. Борисов сбърка и тепърва ще си има ядове с „най-рейтинговия” си министър-кандидат за президент.
Най-четени статии:
-
Русия промени тактиката си за нападения на украинските градове с ударни…
-
Ръководството на НАТО обсъжда нанасянето на високоточни превантивни удари на…
-
Медведев: Москва ще възприеме предоставянето на ядрено оръжие на Киев като акт на нападение срещу РФМосква ще възприеме предоставянето на ядрено оръжие на Киев като…
-
Порошенко предложи НАТО да използва урока от Студената война за…
-
Габард поиска закриването на финансираните от САЩ биолаборатории в…
-
Външната политика на европейската държава придобива ново измерение …
-
Брюксел настоява големите интернет платформи и социални мрежи да „модерират…
-
„Това е държавна измяна“: В Конгреса осъдиха плановете на Байдън да предостави ядрени оръжия на КиевАмериканският конгресмен Марджъри Тейлър Грийн нарече идеята безумна. Тя предположи,…
-
Тази нощ бе извършена масирана атака: рояк дронове атакуваха Киев…
-
«Макар настоящият запас от западни ракети да не е достатъчен,…
от нета
-
Овен Не се опитвайте да избягате от целта си,тя…
-
2024 година се оказа изпълнена с предизвикателства за Никол Кидман…
-
През април 1994 г. вестник News of the World публикува…
-
Моделът Веселка Маринова е поредният съквартирант, който напусна Къщата на…
-
Капитаните на Силните и Храбрите - Борисенко и Станислав ще…
-
Психопатията, позната в медицината като дисоциално разстройство на личността (ДРЛ),…
-
Тревожността е един от най-често срещаните психологически проблеми, тъй като…
-
Астрологията често ни дава уникален поглед върху личностните черти и…
-
Коледните партита са забавни вечерта, но често са съпроводени с…
-
Силвестър Сталоун продаде собствена оригинална картина за 410 000 долара…