- Д-р Адемов, напоследък доста депутати от ДПС бяха номинирани за кметове - вие в Разград, Четин Казак и проф. Георги Колев за Шумен, Белги Шукри за Исперих, Петя Раева за Пловдив.... Бихте ли обяснили аргументите за този десант на народни представители към местната власт?
- На първо място, нека уточним, че все още тече процедурата за номиниране на кандидатите на ДПС за предстоящите местни избори. В момента кандидатурите се обсъждат на разширени заседания на общинските и на областните съвети на партията. Днес (четвъртък, 25 август – б.а.) в Разград предстои заседанието на Областния съвет на ДПС, което ще утвърди номинациите за региона. Те ще бъдат представени на Централния предизборен щаб на ДПС, който ще има последната дума. Вярно е, че сред обсъжданите кандидатури за кметове на общини има народни представители и аз не смятам, че има нещо лошо в това. По този начин ние даваме ясен знак, че за ДПС предстоящите местни и президентски избори са изключително важни. И в съответствие със стратегията, на която сме заложили за тези местни избори, и с целта ни – да потвърдим нашето участие в местната власт, да разширим завоюваните позиции, е и издигането по места на народни представители като кандидат-кметове.

- Бихте ли споделили вашия личен мотив да се съгласите на такава номинация? Вие карате четвърти мандат като народен представител и опитът ви в законодателната дейност е много голям.
- Ако се стигне до утвърждаването на моята номинация – подчертавам това, защото процедурата не е финализирана – мотивацията ми минава през очакванията на избирателите в община Разград. При всички положения моят опит в законотворчеството, натрупан в Народното събрание, би помогнал за развитието и реализацията на стратегическите приоритети в местната власт, въпреки че бих бил ново лице в нея. Вярно е, че имам опит и като общински съветник, но никога не съм бил кмет на община. Все пак, ако гражданите на Разград решат, че ще имат полза от кмет с опит в парламента, аз съм готов да приема това предизвикателство. Казвам „предизвикателство“ съвсем сериозно, имайки предвид конкретната ситуация в община Разград, реалностите. На последните парламентарни избори именно Разград ме избра като мажоритарен кандидат, предложен от ДПС.
Очакванията на хората са моят опит да бъде впрегнат в осъществяването на приоритетите за общината в краткосрочен и дългосрочен план и това да доведе до развитието й в интерес на всички граждани.

- Намирам ви в Разград. Как живеят хората в този град, освен че любимият им футболен отбор вече играе в „А“група?
- В цяла България нещата в момента са трагични. Държавата продължава да потъва икономически, безработицата расте. В Разград няма големи предприятия или стратегически инвеститори и в последните години се очертава тенденция на намаляване на броя на заетите. Има ясно изразено разочарование от управлението на ГЕРБ. Гражданите са недоволни, включително от ставащото в тяхната община.

- Какъв е вашият план за движение напред?
- Първостепенна задача е да се увеличи броят на заетите, за да се намали безработицата. Трябва да се намери начин да се стимулира интересът на инвеститорите към Разград – не само на чуждестранните, но и на българските. Общината е близо до границата с Румъния и има възможности за развитие на трансграничното сътрудничество. Особено важно е да се създадат условия за развитие на малкия и средния бизнес и това е по силите на местната власт. Естествено е, че трябва да продължи и изграждането на общинската инфраструктура, защото тя е в основата на развитието на всеки сериозен бизнес. И не на последно място – особено важно е да се продължи с досегашната политика на реализиране на проекти с европейски средства, защото бюджетът на една малка община е повече от скромен. Общинската администрация би могла да създаде екип, който да подпомогне процедурите по саниране на жилищата с европейски пари. Признавам, че съм мислил по всичко това и имам достатъчно идеи.

- Наскоро напусналият ДПС Касим Дал и Мария Капон казаха, че Единната народна партия би подкрепила кандидат-кмет на ДПС, като дадоха за пример именно вас. Как си обяснявате тази подкрепа?
- За мен е изключително важно в един регион като Разград да се търси максимална подкрепа, включително и извън ДПС. Аз не искам да коментирам подкрепата на колегите от Единната народна партия, но ми се иска да спомена, че подобна подкрепа вече е заявена и от други политически сили. За да се спечелят кметските избори в Разград, е необходима такава подкрепа от сили извън ДПС. Така че всяка подкрепа от партия или коалиция, различна от „Атака“, би била в по-голяма степен от полза на жителите на Разград, а не на кандидата за кмет.

- От началото на управлението на ГЕРБ опозицията говори за натиск върху кметове, които не са от управляващата партия. Как смятате да работите с правителството и областната управа, ако станете кмет? Не ви ли е страх от конфронтации?
- С цялата условност на номинацията и на самия избор, склонен съм да припомня, че който го е страх от мечки, не трябва да ходи в гората. Мен не ме е страх. Не съм изкушен от инструментариума на властта или от нейните облаги и в същото време съм запознат с този инструментариум. Естествено е, че управляващите няма да са радостни, ако кандидат на ДПС стане кмет на Разград. Но ако се спазват законите, ако правителството е откровено в изявленията си, че няма да упражнява натиск върху кметовете от други политически сили, а ще създава условия за развитие на всички региони – не би трябвало да има притеснения.
Има и едно „но“. В сегашната ситуация управляващите използват целия ресурс на властта, целия й инструментариум, за да упражняват натиск върху кандидати на опозицията. Достатъчно е да кажа, че след всяко заседание на структура на ДПС в някое населено място там се изсипват ревизори, данъчни служби, контролиращи органи. Целта е ясна – създаване на напрежение, на страх и ако е възможно – на почитание към силните на деня. Не казвам, че не трябва да има проверки. Но когато те съвпадат с мероприятия на опозицията, това означава, че те са преднамерени и имат други цели.

- Това означава ли, че виждате проблеми за нормалното протичане на изборите? ДПС депозира жалби срещу начина, по който бе формирано ръководството на редица общински избирателни комисии.
- Изключително притеснителни са някои от решенията на ЦИК, защото различни плаващи мнозинства в нея по дефиниция са насочени срещу ДПС. Така в община Разград и в община Завет назначаването на ОИК се забави с две седмици, въпреки че нямаше никакви възражения при проведените предварителни консултации на ниво общини. Неслучайно ДПС сезира ОССЕ и по-точно департамента по контрол на изборите с искане да бъдат изпратени международни наблюдатели у нас за целия изборен процес. Защото той започва сега. Не може с мнозинството на ГЕРБ и „Атака“ в ЦИК да се изолира ДПС от ръководните позиции в ОИК въпреки присъствието ни в съответните общини. В Разград ДПС има най-много общински съветници, а имаше опит – за радост неуспешен – да няма наши представители в общинската избирателна комисия.
Това създава напрежение и усещане, че силните на деня са тези, които определят правилата и могат да налагат решения, с които да търсят служебна победа на изборите.

- Вие сте добре запознат със социалния ресор. БСК предложи да се увеличат заплатите на държавните служители с 12%, но те сами да плащат здравните си осигуровки както всички останали българи, тъй като сега на практика тези хора се лекуват с парите на останалите данъкоплатци. Подкрепяте ли подобна идея?
- Това е доста отдавнашна идея на редица работодателски организации. Има много логика и здрав разум в предложението работещите в силовите ведомства – армия и полиция, в съдебната система, държавните служители сами да плащат личните си осигурителни вноски. Плащането на тези вноски за сметка на бюджета означава, че парите се дават от останалите заети. А техният брой между другото е намалял драстично за последната година и по последни данни на НСИ те са около 2 934 000 души. Видимо трябва да се търси решение, което да гарантира социална справедливост не само на изхода на системата – при пенсиониране и здравно обслужване, но и на входа на системата – там, където се набират средствата за нея. В момента конкретно при силовите ведомства парите, които влизат на „входа“, са с близо 250-260 млн. лева по-малко от средствата на „изхода“. А това са хора, които при пенсионирането си получават до 20 заплати накуп в зависимост от трудовия стаж, който имат.
Уважавам труда на тези хора, но в същото време не бива да се забравя, че всички останали български граждани плащат от джоба си това, че силовите ведомства да имат най-високата бюджетна издръжка в държавата.

- Защо този въпрос не е решен досега?
- Много разумно питане, тъй като проблемът е актуален поне от десетина години. Той е стоял на вниманието на всички правителства, но нито едно не е намерило кураж да го реши. Имаме пресен пример: вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов реагира изключително остро на идеята на другия вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков за промяна на сегашното положение. При всички случаи трябва да се търси начин за намиране на социално справедливо решение в рамките на целия бюджет.
Между другото една от причините да не се намира такова решение е желанието разходите в бюджета да бъдат строго лимитирани и да не се допуска бюджетен дефицит над 2 на сто.