За 81 заседания парламентът е приел 111 закона

От началото на годината в 41-вото Народно събрание са приети 111 от 167-те внесени законопроекта. Това показват статистическите данни, поместени на сайта на парламента www.parliament.bg. Това е добра скорост, смята председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев. На същото мнение е и неговата заместничка и шеф на правната комисия Искра Фидосова.
"Ще искаме темпо и дисциплина в Народното събрание за сметка на предизборната политическа риторика", заяви при първото за тази година заседание Велчев. Тогава като приоритетни за мнозинството бяха посочени промените в законите за съдебната система, законовата база за икономическото развитие и продължаване на секторните реформи.
Прегледът на свършеното показва много отметната работа, но и някои пробойни. Буквално преди дни стартът на специализирания съд бе отложен с половин година – за 1 януари 2012 г., а промените в конституцията, свързани с Пакта за финансова стабилност, бяха обсъждани в последния пленарен ден, като гласуването им остана за есента. Малко преди да започне лятната им ваканция, депутатите научиха и за наложеното от президента вето върху промените в закона за дипломатическата служба.

ГЕРБ са отличници

Данните показват, че парламентарната група на ГЕРБ е внесла най-много законопроекти – 97 от всичките 167. Прави впечатление и голямата законодателна активност на малобройната група на Синята коалиция: 14-те й членове са внесли 73 законопроекта и са първенци по брой проекти, изготвени от един депутат.
Заместник-председателят на Синята коалиция Мартин Димитров е едноличен лидер в символичната класация за народен представител с най-много законопроекти – 28. Втори и трети са също депутати от Синята коалиция – Ваньо Шарков с 27 и Лъчезар Тошев с 25. Първата петица се затваря от „герберите“ Красимир Ципов и Ивайло Тошев, съответно с 18 и 17 проекта.
Две дами, които през сесията често бяха непримирими политически опоненти – Искра Фидосова от ГЕРБ и Мая Манолова от Коалиция за България – имат по 11 законопроекта.
Вече няма народни представители, които да не са се подписали като вносители под поне един проект, но срещу „сметката“ на петима стои цифрата 1, а
други 29-ма имат по 2 закона. Разбира се, трябва да се има предвид, че законотворчеството е колективен процес, както и това, че сухата статистика брои по един и същи начин участието в мегазакон като Изборния кодекс, например, и промяната на няколко думи в който и да е закон.

За есента

Наесен до пленарна зала ще стигне предложеният от проф. Любен Корнезов (Коалиция за България) закон за българския език. Дали това ще се случи и с друг негов проект – за евтаназията – е трудно да се предположи, но ако все пак законопроектът стигне до пленарна зала, то ще е с отрицателното становище на комисиите, в които е разпределен. Отново ще се гледа законопроектът за така нар. гражданска конфискация на имущество и средства, придобити от престъпна дейност, както и постъпилите в последната работна седмица законопроекти за изменение и допълнение на Семейния кодекс, гражданската регистрация, Закона за здравето, Закона за митниците и много други.
По средата на предстоящата есенна сесия на парламента ще се случи и нещо друго и ново за 41-вото Народно събрание: неколцина депутати най-вероятно ще бъдат избрани за кметове и на тяхно място ще дойдат следващите по ред в партийните листи.

Станете почитател на Класа