- Г-н Миков, в последните дни темата за големите доходи на някои депутати от консултантска дейност отново стана актуална, особено след публикуването на декларациите, подадени в Сметната палата. От СДС заявиха, че ще предложат промяна в правилника на парламента, с която народните представители да се задължават да предоставят на ръководството сключените от тях консултантски договори. Одобрявате ли такъв подход?
- Смятам, че никакви законови поправки или промени в правилника на Народното събрание не могат да променят рамката на поведение на един човек, ако той самият няма такава. Затова нека всеки, който е изпратен от гражданите в Народното събрание, сам да формира поведението си, а хората са тези, които го оценяват на избори.

- Разговаряме в деня, когато Народното събрание обсъжда обобщения годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет. Намирате ли в него очаквания анализ на състоянието на съдебната власт, което от години е остро критикувано?
- Докладът съдържа информация за много свършена работа. Тази информация обаче ще остане най-вероятно извън общественото внимание, защото то е приковано от скандалите, които се вихрят около Висшия съдебен съвет. По време на дебатите в пленарната зала имаше сериозни изказвания и дано членовете на съвета се вслушат в казаното от народните представители от различни парламентарни групи, които посочиха ясно какво трябва да свърши съвета в тази малко повече от година, оставаща до края на мандата му, така че да върне поне част от изгубения морален кредит.
Позволете да повторя – докладът сам по себе си е добър – с много фактология, със статистиката за дисциплинарните производства, за проведените конкурси. Това са фактите и тях ги има. Но понякога един случай, един прецедент се превръща в етикет за публичното пространство и това също е проблем за съдебната власт.

- Проучванията на общественото мнение показват, че съдебната система като цяло, както и Висшият съдебен съвет имат изключително ниско одобрение. Такава ли е и оценката на Коалиция за България?
- Трябва да сме обективни. Висшият съдебен съвет е свършил много работа през 2010 година. Разбира се, и много неща не бяха направени. Можеше да има малко повече прозрачност в действията на съвета; постижимо бе да има повече подреденост в това, което очакват магистратите като работа от ВСС. В крайна сметка постоянно действащият Висш съдебен съвет трябва да има друго темпо, друга динамика във функционирането си. Обществените очаквания някак си трудно могат да бъдат сбъднати с едно публично заседание на седмица. Ясно е, че занапред ще е изключително трудно да се работи в условията на криза на доверие, ще е практически невъзможно този орган сам по себе си да си възвърне изгубения авторитет. Въпреки това е възможно да се предприемат стъпки, с които да се докаже, че не всичко е изгубено.

- Какво имате предвид – стъпки от страна на Висшия съдебен съвет или законодателни промени, за които настояват както депутати, така и министърът на правосъдието?
- Стига сме пипали законодателството. То не бяха промени, не бяха изменения – понякога противоречащи си едно на друго, не бяха блокирани конкурси заради тези изменения. Нека да четем закона с волята да го приложим в неговия дух, вместо постоянно да се оправдаваме с него за несвършената работа. Висшият съдебен съвет сам по себе няма да промени отношението към съдебната система, но работата му може да се подобри с по-голяма бързина на реакцията му. Примерно; с ускоряване на производствата, с повече произнасяния на Етичната комисия. И в момента има производства, които се движат сравнително бързо, и други, които се слагат да отлежават в по-долното чекмедже. Това не може да остане скрито за публиката.

- Как гледате на исканията за оставка на целия Висш съдебен съвет?
- Да се иска оставката на целия ВСС е твърде екстремна линия, която не дава отговор какво се случва после. Аз мисля, че съществуващата законодателна и конституционна формула не е изчерпала напълно възможностите си и в нейните рамки може да се направи още. А скандалите, които възникнаха, всъщност подсказват или показват огромния натиск, на който е подложен съветът. Що се отнася до прословутия лобизъм – той не е проблем толкова на този Висш съдебен съвет, защото той го е наследил като недъг при функционирането на кадровата дейност в системата. Най-доброто лекарство срещу това е прозрачността в работата на ВСС и съответната отчетност.