През последните месеци от военното ведомство последователно се налага линия за подценяване на заплахите за сигурността, особено що се отнася до рисковете в нашия и в съседни региони. Това се казва в статия на Георги Първанов, публикувана вчера на личния му сайт. Според него отсъства съвременното разбиране за високата динамика и трудна предсказуемост на предизвикателствата, рисковете и заплахите. Главнокомандващият твърди, че основен проблем в случая е приоритетното разглеждане на задграничните мисии. „Това е необходим, важен акцент в трансформацията на страните - членки на НАТО, но това не снема основната задача на армията да защитава суверенитета и териториалната цялост на страната“, е категоричен Първанов. Президентът смята, че подобна постановка се разминава и със задълженията ни по Вашингтонския договор, и с потвърденото в Лисабон разбиране, че отбранителните способности се основават на отбранителния потенциал на всяка отделна страна членка.
Другият основен проблем в армията според държавния глава е ниският бюджет. „Очевидно отбраната и изграждането на силна и боеспособна армия не са приоритет на правителството“, пише Първанов. Според него при криза трябва да се пести, но тежестите трябва да бъдат разпределени солидарно между различните държавни и обществени сфери. „Трябва да избегнем опасността от дефицит на национална сигурност, както и да не допуснем рискове при изпълнение на ангажиментите за колективната сигурност“, е категоричен президентът.
Той заявява, че събитията в Либия са извадили на преден план въпроса за участието ни в съюзнически мисии. „Аз бях един от първите, поставил въпроса за необходимостта от един по-гъвкав механизъм на изпращане на военни части, включително и с отпадане на принципа на доброволност – с възможност за изпращане на компактни военни части. По-бързо и по-ефективно е. Който влиза в професионална армия, трябва предварително да си е направил сметката, че може да бъде изпратен в подобна мисия. Хленченето не може да се поощрява“, заявява президентът. Първанов казва, че е притеснен от последните промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, защото според тях министърът получава правото да изпраща до 600 въоръжени военнослужещи на подобни мисии.
„Смятам, че по този начин отново се пренебрегва парламентът и се концентрират прекалено правомощия в ръцете на министъра. Участието на България в операции от подобен характер трябва да е част от една обща европейска и евроатлантическа визия; да имаме гаранции за националната си сигурност“, пише президентът.