БСП иска изслушване на Мирослав Найденов заради цената на хляба

БСП иска в парламента изслушване на земеделския министър Мирослав Найденов във връзка със зърнената криза и цената на хляба. „Има зърнена криза в страната. Може да има зърно, както твърди Министерството на земеделието, но то е договорено за износ и се изнася. Няма предлагане на хлебна пшеница вътре в страната за вътрешно потребление“, заяви вчера секретарят на Изпълнителното бюро на БСП Корнелия Нинова. Тя каза още, че до 22 януари 2011 година са внесени 24 555 тона хлебна пшеница, а са изнесени 1 млн. и 600 хил. тона хлебна пшеница. Внася се на цена над 500 лв. От земеделското ведомство са категорични, че зърнена криза няма и по този повод преди няколко дена беше свикан Консултативният съвет по зърно. Хлебната пшеница ще стигне до нова реколта, дори има излишък от 300-400 хил. тона, които биха могли да бъдат изнесени. Според експертите хлябът поскъпва, защото цената на зърното се е повишила на международните пазари.
„Няма последователна държавна политика – няма никакъв анализ и представа какво е реалното състояние в държавата. Ще има ли пшеница до края на годината, колко е тя, какво ще е поведението на Държавния резерв, ще се намеси ли и какво се случва с позволените държавни механизми, защото положението с цената на хляба излиза извън контрол”, каза Нинова. По думите й същото е и състоянието при олиото. „Предвиждаме и прогнозираме, че само в областта на хранителните стоки инфлацията през януари е и ще бъде до края на януари – 2%. Това е непоносима тежест”, посочи Нинова.
45 592 лица няма да получат национални доплащания като земеделски производители, тъй като те дължат пари на държавата. При това тези хора не знаят, че причината да не си получат парите от националните доплащания е, че имат задължения към държавата.


Червените няма да подкрепят стратегията за национална сигурност

Левите няма да подкрепят проекта за стратегия за национална сигурност, реши вчера Изпълнителното бюро на БСП. „Сред основните ни несъгласия и резерви по този проект са – първо, че той запазва една висока степен на декларативност, липсва механизъм за оценка на рисковете и съответно не е ясно посочен механизмът за ограничаване на рисковете”, обоснова се Ангел Найденов. По думите му липсва и ясен механизъм между отделните елементи на системата за национална сигурност – Народно събрание, президент, въоръжените сили, който да регламентира тяхното взаимодействие. Той посочи, че няма оценка на ресурсите, с които разполага една държава.

Станете почитател на Класа