Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Президентът Георги Първанов върна за ново обсъждане в Народното събрание Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 22 декември 2010 г. Това съобщиха вчера от прессекретариата на държавния глава.
„Намирам за основна слабост в приетия Изборен кодекс системно прокарваната в редица текстове тенденция за ограничаване на активното и пасивното избирателно право на българските граждани”, казва президентът в мотивите за връщане на кодекса.
Според него въвеждането на общи правила за изборите е голямо предизвикателство пред всеки парламент. Първанов заявява, че създаването на Изборен кодекс трябва да бъде част от цялостна реформа на политическия модел.
„Според мен създаването на Изборен кодекс трябва да се основава на разумен политически компромис и съгласие. В противен случай приетата уредба е обречена на нестабилност, доколкото всяко следващо мнозинство ще я прекроява, водено от своите партийни интереси“, заявява в мотивите си президентът. Той е категоричен, че в дадения случай ГЕРБ са се водили единствено от своите политически виждания и дори са написали това в мотивите към него.
„Приетият на 22 декември 2010 г. от 41-вото Народно събрание Изборен кодекс за съжаление не се основава в необходимата степен на добрите законодателни решения и опита по прилагането им в областта на изборното законодателство, натрупани досега. Той съдържа множество правни недостатъци, а някои негови норми са откровено отстъпление от постигнатото в последните 20 години, както и от демократичните стандарти за провеждане на избори, установени в Европа“, е записано в изложението на държавния глава.
Той смята за противоконституционно въвеждането на изискване за уседналост на евровота - гласоподавателите да са живели най-малко през последните три месеца в България или в друга държава - членка на Европейския съюз, а при местни избори право да гласуват да имат само онези, които са живели поне една година в съответното населено място в страната.
Президентът припомня, че в препоръките си за провеждане на демократични избори Венецианската комисия за демокрация чрез право на Съвета на Европа не допуска срокът за уседналост да превишава шест месеца, като по-дълги срокове могат да бъдат въвеждани само за защита на националните малцинства.
Изборният кодекс премахва прякото избиране на районните кметове в София, Пловдив и Варна. „Това е сериозно отстъпление от процеса на децентрализация на властта, който е водеща и трайна европейска политика”, заявява още Първанов.
Според него, вместо да уплътни и да увеличи правомощията на кметовете на райони, парламентарното мнозинство връща остарелия модел на назначаването им от общинските съвети по предложение на кмета на съответната община, като по този начин увеличава дистанцията между гражданите и местната власт в тези райони, чието население надхвърля в някои случаи няколкостотин хиляди жители.
Президентът е категоричен, че не може да бъде наречено демократично намаляването на броя на населените места, които пряко ще избират своите кметове. Това според държавния глава ще доведе до положение, при което в повече от 1000 населени места няма да се произвеждат избори за кметове на кметства.
Като стъпка към отслабване на местното самоуправление президентът определя и намаляването на броя на общинските съветници с над 20 на сто. Това по думите му ще доведе до дебалансиране на системата на местното самоуправление.
От ГЕРБ отказаха коментар на ветото, но уточниха, че докато НС е във ваканция – до 12 януари, законовите срокове временно не текат. Според правилника на парламента върнатият закон трябва да бъде включен в дневния ред на депутатите в 15-дневен срок от постъпването на указа.
Изборният кодекс бе гласуван ударно в края на миналата година на редовни и извънредни заседания, някои от които среднощни. Още по време на дебатите от БСП и ДПС обявиха, че ще дадат кодекса на Конституционния съд. Синята коалиция също възрази на голяма част от текстовете. Проектът мина основно с гласовете на ГЕРБ и "Атака".
Държавният глава обнародва промените в Закона за съдебната власт
Президентът на Република България Георги Първанов подписа указ за обнародване на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, съобщиха от прессекретариата на държавния глава вчера. Първанов подкрепя мерките на законодателната власт за продължаване на реформите в съдебната система. В същото време президентът ще направи необходимите консултации с оглед преценката доколко въвеждането с § 4 от закона на новия чл. 26а и предвиденото с него изискване за получаване на достъп до класифицирана информация от членовете на Висшия съдебен съвет не нарушава принципите на разделение на властите и независимостта на съдебната власт, установени в конституцията.
Реакции
Павел Шопов: Мотивите за спирането на реформата са несъстоятелниНие предупреждавахме ГЕРБ за тази възможност. В пленарна зала много пъти казахме, че законът ще бъде върнат от Георги Първанов, не казвам президента, защото той отдавна е престанал да бъде президент на всички българи. Така че нито сме учудени, нито е новина. Съображенията за ветото са „общовойскови“, ако мога да се изразя така. Нищо правно няма в тях. Едно вето трябва да е основано на юридически съображения, а становището му за липсата на обща база и консенсус по политическите реформи е напълно несъстоятелно. Още повече когато имаме предвид, че под негов натиск в 40-ото Народно събрание се налагаха изборни правила, които дори и БСП не беше склонна да приеме.
Мая Манолова: Ще пишем жалба до Конституционния съд Ветото беше очаквано. То е напълно естествено, при положение че партия ГЕРБ създаде кодекса единствено за вътрешнопартийни нужди. Чрез него се отнемат политически права на хората. От опозицията отдавна заявихме, че с приемането на този закон хората ще гласуват по-малко и ще избират по-малко. Естествено е президентът да върне текстовете, които отменят избирането на районните кметове, намаляват броя на общинските съветници и този на селските кметове. Текстовете за ограничаването на избирателните права на българите в чужбина и изискването за уседналост не поставят спирачка пред вътрешния изборен туризъм. За съжаление, като знаем с какъв политически натиск от ГЕРБ приеха на първо четене написаните текстове, не очакваме да се съобразят с мотивите на президентското вето. Заради това от Коалиция за България ще пишем конституционна жалба срещу Изборния кодекс.
Четин Казак: Ще търсим обща позиция с левицата за сезиране на КСТова решение на държавния глава беше очаквано. Спомняте си, че президентът организира кръгла маса за Изборния кодекс. Още тогава той даде заявка, че ще наложи вето. Ние приветстваме този негов акт. Защото, както знаете, категорично не приемаме една от основните постановки в новия Изборен кодекс, а именно въвеждането на противоконституционния критерий за уседналост. Радваме се, че и президентът също споделя това мнение и е един от основните му мотиви. Ние се надяваме, че управляващите може и да се вслушат в доводите на държавния глава. Не само по този въпрос, а и по всички останали. Ако ветото бъде отхвърлено, ще проведем консултации с левицата за обща позиция и общо искане до Конституционния съд. Нито те може да сезират КС без нас, нито ние без тях.
