- Г-н Бинев, какви са основните политически предизвикателства пред България през започващата година – както във вътрешен, така и в международен план?
- Най-драматичното предизвикателство е да се преборим с инерцията, страха и безразличието, с нагласата „Ден да мине, друг да дойде”, с която живеят сякаш и политици, и обикновени хора. Необходимо е да проумеем, че България трябва да има стратегия и цел за бъдещето, да има своя архитектура на социалното, икономическото, културното, спортното си развитие. Иначе ще продължим да живеем ден за ден.
Страхувам се, че правителството е доста несмело в мечтите си – убеждават ни, че въпросната архитектура във вътрешен план е магистрали до дупка, а във външнополитически аспект мечтите ни се простират до там да докараме Дилма Русеф в Габрово. Според мен обаче най-важното пред правителството е да се раздели със самохвалството, защото успехът говори сам за себе си. Да се отпуши бизнесът - целият, не само на някого, който ни е приближен. Да има работеща правосъдна система и администрация, корупцията да бъде изкоренена - не избирателно, а откъм главата. И, разбира се, трябва да се изпълняват най-важните социални ангажименти – здравеопазване, наука, спорт, заетост. Надявам се тези „архитектурни планове“ да бъдат правени от творци, разбиращи от красота, а не от измервачи, спазващи закона. Концентрирани сме във външнополитически план най-вече върху Шенген и енергийните проекти – „Южен поток“, АЕЦ „Белене“ и „Набуко“. Не трябва да забравяме и изборите.

- Каква е оценката ви за бизнес средата в България? Успяхме ли да се оттласнем от дъното на кризата?
- Кризата в Европа е два вида. Ще дам пример с Гърция и с България. Гърция е в криза, а гърците не са. България претендира да е сред отличниците при изпълнението на финансовите ангажименти към ЕС, но в бита си българите стенат от ударите на кризата.
Второ – кризата се развива динамично и специалистите, които обичат цветния език, я наричат „Трета световна война“. Смята се, че 2011-а ще е някакъв антракт и през 2012 г. ще започне втори рунд , който се очаква да бъде още по-жесток. Експертите от европейско и световно ниво не дават срокове и дати. Това правят само измамниците и некадърниците. Затова точните дати и часове на Дянков ме карат да се замисля от кои точно е той. Има един много важен въпрос – за мерките срещу кризата. На първо място – вярната информация. Положително-лъжливите послания не лекуват, а задълбочават кризата. Истината е лекарството. А според евангелията – и свобода! Христос казва: „Истината ще ви направи свободни”.
Първа стъпка, за да решиш проблема, е да признаеш, че той съществува. Предишното правителство правеше същата глупост. Ексминистърът на икономиката от БСП Петър Димитров едва ли не обясняваше, че сме имунизирани срещу кризата. За жалост и сегашното управление не се поучи, но аз знам защо! Защото те дори на подсъзнателно ниво усещат, че глупаците се борят с кризата, а мъдрите хора я ползват. Неможещият да плува се дави в дълбоките води и големите вълни, добрият сърфист се вози отгоре и се забавлява. Но най-лошото е, че ние не сме дори от категорията, която се бори, а правим абсолютно наобратно спрямо всички мерки, които бяха обявени в доклада на френския евродепутат г-жа Перванш Берез за борбата с кризата. А те са: инвестиране в наука, образование, иновации и модерни технологии, социален ангажимент, спорт. И още: продухване на финансовата система като основна икономическа мярка, ликвидиране на задлъжнялостта на държавата към бизнеса, ликвидиране на междуфирмената задлъжнялост чрез клиринги и сетълменти, създаване на закон, който да даде възможност на бизнеса и държавата, вкл. и общините да правят прихващания на взаимните си задължения.
Един физичен закон казва, че силата е равна на масата, умножена по скоростта. Оттук трябва да дойде чисто икономическата логика, че ако ние нямаме голяма маса капитал, трябва да увеличим скоростта на оборота, за да привлечем силата на наша страна. За жалост на правителството скоростта е привилегия на хора с много бърза мисъл. Една от мерките също така е увеличаване на държавните поръчки. Като пример ще дам пирамидите – те са построени от роби в години със слаба реколта по чисто политически съображения, което показва, че хората и преди 4000 години са знаели как да се справят с кризата.
Да, ние трябваше да реконструираме БАН, но академията трябва да продължи да съществува, защото в световен план всяка голяма фирма разполага със собствени научноизследователски центрове, чийто бюджет е милиарди и е осигурен от данъчните облекчения.
Но големият проблем е кризата на духа. Никога не трябва да забравяме, че материалният свят е продължение на духа.

- Усвояването на еврофондовете остава сравнително слабо. Какво още трябва да се предприеме?
- Друг сериозен проблем и в предишното правителство, и за жалост в сегашното, са еврофондовете, които са като Коза ностра - нищо не се знае и не се обявява, а трябват ясни и разяснителни рекламни кампании във всички медии на прост език. Кога, кое, как – да може да си го обясни от 12-годишния ми син до баба ми. И тогава ще знаем, че е прозрачно и че няма корупция. Иначе и за нас е ясно защо не функционират информационните дирекции към министерствата, та камо ли за Брюксел. Това идва от проблема, че четем докладите на ЕС само в уважително-протоколната им част, но не и след „НО”.

- Какво е възможно да се направи, за да се постигнат темпове на развитие, позволяващи по-бързото изравняване на стандарта на живот в България със средноевропейските равнища?
- Трябва арогантното поведение да бъде заменено с партньорско. Трябва да се помага на бизнеса или поне да се съветваме с него, а не да се „щави”. Трябва подлизурковците с робска психика и подмазвачите да си отидат и да дойдат хора с достойнство. Мрънкачите да се заменят с играчите! Теоретиците да бъдат заменени с практиците, които са се доказали с времето. И най-важното е да не се толерират двойните стандарти. Препоръчвам да не избираме хора с противоречива харизма. Особено се притеснявам от мъже, които лазят по „харизмата“ на друг мъж. Ако ще е за харизма, можем да изберем Анджелина Джоли. Трябва да избираме прагматично, с мисълта си...

- Неотдавна в София имахте среща с посланика на Китай. Може ли България да бъде посредник при навлизането в Европа на китайски стоки и високи технологии?
- Китай е велика страна с древна култура и силен дух. Тя е икономическото чудо на 21-ви век. На срещата ми с Н. Пр. Гуо Йеджоу разменихме мнения по важни икономически въпроси. Аз смятам, че България по никакъв начин не трябва да изпуска тази чисто геополитическа възможност. Също така смятам, че не само китайският, но и целият бизнес в света иска ясни правила – да няма двойни стандарти, да има работещи бързо администрация и правосъдна система, адекватни ръководители. Специално за модерните технологии - България преди години бе водеща сила в СИВ и в момента нашите IT инженери са непрестанно ухажвани навън - така че можем да бъдем такъв посредник.

- Какво е усещането ви – как членовете и симпатизантите на „Атака“ възприемат партньорството с ГЕРБ и дали участието в управлението няма да донесе на партията негативи в предстоящите избори?
- Не съм чул „Атака“ да има и един горски, камо ли да има човек в управлението на държавата. „Атака“ даде кредит на доверие за бързото стартиране на реформите в управлението, за измитането на крадливата и некомуникативна тройна коалиция, за решението на проблемите със заетостта, благоденствието, проблемите с криминалитета, справедливостта, здравните и културните и др. проблеми. Но макар че не бих могъл да говоря от името на партия „Атака“, съм сигурен, че ако не бъде оправдано това доверие, ако не ние - то народът ще изиска този кредит с всичките наказателни лихви, пропуснати ползи и може би с още по-голяма арогантност от тази, която в момента е на мода.
Отношенията и решенията на хората са динамични и ние сме тяхното продължение. И ако засега са ни хвърлили в задушаващата прегръдка на ГЕРБ, ако техните очаквания не са задоволени, утре хората може да ни накарат да сме яростни противници и ние ще трябва да ги послушаме. В края на краищата ние представляваме хората, които са се разделили с робската угодническа психика. Така че ние нямаме проблеми с нашия електорат, ние просто ще направим това, което те желаят. Ние прегърнахме техните надежди, но и ще ги защитим от евентуалните разочарования.

- Какви са целите, които поставяте пред себе си за 2011 г.?
- Не да бъда алтернатива, защото трябва да съм коректен към Волен Сидеров като към човек, имал смелостта да отвори политическата врата за мен, а да давам алтернативен поглед върху всичко случващо се. Иначе хвалбите тук, че няма алтернатива, навън се разбират така: Алтернативата е избита или затворена, а потенциалната опозиция вече я е страх. Ясно, върна се тоталитаризмът! Аз дълбоко се надявам, че България може и повече, че Бойко не е единственият или най-достойният й син.
С много по-опасни хора съм се сблъсквал, и то челно. Никога не се притеснявам, но отчитам фактите. Виждам мащабни медийни внушения, свързани с мен, които са по възможностите на много тесен кръг от хора – да не ги свеждам до един човек. До мен достигат слухове за засилено внимание и анализиране на слабостите ми, за създаване на проблеми и постановки, вкл. физическото ми ликвидиране и прехвърляне отговорността на други. Дано първото да е просто съвпадение и плод на моята свръхчувствителност и предпазливост, а второто да са градски легенди, но за всеки случай съм сигнализирал в Европа.

Интервюто взе Борислав Михайлов