- Г-жо Иванова, при визитата си в София в петък еврокомисарят по земеделието Дачиан Чолош изтъкна, че България трябва да докаже възможностите си за правилно разпределяне на пари. Какво се очаква от страната ни в това отношение?
- Всяка държава членка постоянно трябва да доказва, че може ефективно да разпределя еврофондовете, че правилно и по предназначение изразходва парите на европейските данъкоплатци. Процедурата по освобождаване от финансова отговорност на Комисията за изразходването на бюджета на ЕС е една от най-отговорните и политически значими задачи на Европейския парламент всяка година. Като докладчик за ЕНП тази година мога да ви уверя, че ЕК и Европейската сметна палата контролират детайлно всяка държава и няма по-специално отношение към България.
Работата ми от лятото на 2009 г. показва, че Брюксел възстановява доверието си в способностите на България да управлява европейски средства. В тазгодишния доклад, който разглежда изразходването на финансовите средства за 2009 г., България вече не се сочи като пример за най-неефективно усвояване на еврофондовете.
Неотдавна комисарят Чолош беше на изслушване в нашата комисия по бюджетен контрол, където му зададох и въпроси, свързани с контрола върху земеделските фондове. Напредъкът на България се признава, но това не бива да ни успокоява, защото сътрудничеството ни с европейските институции е постоянно и ние като всички останали трябва да се доказваме година след година.

- Премиерът Борисов настоя пред Дачиан Чолош, цитирам: „Искаме и малките държави да имаме повече пари за нашите зърнопроизводители и животновъди.” В каква степен това искане може да се осъществи в рамките на предложението за реформа в общата селскостопанска политика (ОСП) на еврокомисаря по земеделието, което България подкрепя?
- ОСП функционира така, че практически българските фермери получават едва 40% от парите, които получават за същата дейност френските фермери например. Това е несправедливо и се осъзнава от повечето европейски политици, но за съжаление националните интереси в някои държави надделяват над европейския и новите членки са все още третирани различно. Подобен казус има също и при ограниченията за български и румънски работници на европейските трудови пазари.
Срещу историческата несправедливост за земеделските субсидии постепенно в Европейския парламент се събира мнозинство. Съвсем скоро евродепутатите от ГЕРБ в ЕНП заедно с подкрепата на колеги от други нови страни членки ще огласим декларация за промяна на подхода за разпределяне на субсидиите. Фактът, че и еврокомисарят Д. Чолош ясно изрази позицията си по този въпрос, дава надежда, че в скоро време проблемът може да се реши.

- Докъде стигна работата по бюджета на ЕС за 2011 г. и дали гласуването на 15 декември най-сетне ще се увенчае с успех?
- След провала на предишния опит за приемането на европейски бюджет поради неотстъпчивостта на съвета ЕП даде ясно да се разбере, че е готов да работи сериозно и бързо за приемането на бюджет 2011. Комисията от своя страна реагира конструктивно и в кратки срокове предложи нов проект. Добрата новина е, че това ново предложение беше гласувано в Комисията по бюджет на ЕП и най-вероятно ще бъде така и по време на последното пленарно заседание на ЕП за тази година. Вярвам в бързото и успешно приемане, защото никой няма интерес от забавянето. Макар и да има някои принципни различия между ЕП и съвета, за всички е ясно, че новите политики, произтичащи от Лисабонския договор, налагат увеличението на цялостната рамка. Финансирането на дипломатическата служба и на новите финансови регулатори например е невъзможно без нов бюджет. За България обаче, дори и да не се стигне до съгласие, което не допускам да се случи, последиците ще са минимални, тъй като има заложени резерви в българския бюджет.

- Неотдавна по ваша инициатива в Брюксел се проведе семинарът „Влиянието на кризата върху новите страни - членки на ЕС, които не са членки на еврозоната“. Вие сте заместник-председател на специалната комисия за кризата. Бихте ли обобщили основните поуки от този семинар?
- Семинарът се организира съвместно с вицепрезидента на групата на ЕНП г-н Отмар Карас и имаше за цел да обърне внимание върху положението в новите страни членки в контекста на кризата, приемането на европейския бюджет, пакета за новото европейско икономическо управление. Получи се много интересна дискусия с участието на двама бивши премиери на страни от Източна Европа. Обърнахме внимание на нуждата от повече европейска солидарност за нашите страни, включително и заради факта, че при нас бюджетната и финансовата дисциплина са на много по-високо равнище, отколкото в доста от старите страни членки. Изразихме ясно позицията, че сме за това, да запазим данъчната конкуренция, тъй като у нас са едни от най-ниските данъци в Европа и това определено е позитив и цялостно за растежа на европейската икономика.

- Предстои Европарламентът да дискутира с председателството на съвета и Комисията за икономическата политика и постоянния кризисен механизъм в защита на еврозоната, както и промяната в договора за ЕС, необходима за създаването му. Какви са предизвикателствата и залозите в тези дебати?
- Първо искам да уточня, че този пакет касае предимно страните от еврозоната, но неизменно ще засегне и нас. Затова трябва да участваме активно в дебатите. Новият пакет за икономическо управление, подготвен от ЕК, е изключително важен. Той включва пакет от 6 законодателни документа - 4 регламента в областта на фискалната политика и два, свързани с макроикономическите дисбаланси и процедурите за дефицит. Сериозно внимание се обръща на механизма на санкциите - превантивни и корективни, както и на процедурата за вземане на решение, като това ще става чрез т.нар. обратно мнозинство. Тоест санкциите ще влизат в сила автоматично, освен ако няма мнозинство против това да се случи. Дебатите ще бъдат за това, доколко автоматични да бъдат тези санкции, къде да отиват парите от лихвоносните депозити, които страните в нарушение ще са длъжни да правят - дали в европейския бюджет или да се разпределят между страни, които не са в процедура за свръхдефицит. Това, което е важно и касае нас като бъдещи членове на еврозоната, е да отстояваме позиция за това, че имаме нужда част от разходите, които се правят за структурни реформи - пенсионната система например, да не бъдат смятани като част от дефицита. България и останалите страни от Източна Европа не започват от равнопоставен старт в икономическото си развитие спрямо старите страни членки въпреки добрите финансови показатели и имаме нужда от разбиране и по отношение прилагането на санкциите в новите механизми за икономическо управление.

- Вероятно сте запозната с основните параметри на бюджета на България за 2011 г. Някои го наричат бюджет на статуквото, други твърдят, че е единствено възможният. Какво е вашето мнение?
- С този бюджет се гарантира наистина стабилност и финансиране на приоритетните политики за страната в момента - инфраструктура, образование, здравеопазване. Вярно е, че равнището на разходи от миналата година се запазва и сега. Но аз не мисля, че това е нещо лошо, особено в момент на криза. За първи път имаме бюджет, в който държавата преразпределя най-малко от това, което събира като приходи - около 35% само, и подобно преразпределение е едно от най-ниските в Европа. Имаме бюджет, в който са заложени 2,5% дефицит от БВП, което отново е изключително добро на фона на общите проблеми в Европа. Тези и други показатели ме карат да мисля, че българският бюджет е достатъчно консервативен и гарантиращ финансовата стабилност на страната през 2011 г.

- Като финансист смятате ли, че България трябва да поднови искането си за членство в механизма ERM-2 и кога е най-подходящият момент за това?
- Да, смятам, че когато България е готова и изпълнява критериите за членство в еврозоната, ние трябва да подновим своята кандидатура. Ползите от това членство, най-просто казано, ще доведат до повишаване доверието на инвеститорите към страната ни и ще дадат възможност на нашите банки за достъп до по-евтиния паричен ресурс, който предлага Европейската централна банка. Оттам би трябвало да се почувства и цялостно спадане на лихвените равнища у нас. Важното е ние да си свършим работата, а и самите проблеми, които съществуват в момента в еврозоната, да отшумят, тогава присъединяването ни към ЕРМ2 е реалистично.

- От последните изявления на френския външен министър става ясно, че Париж не подкрепя приемането на България и Румъния в Шенген през пролетта на 2011 г. Какви са възможностите на ЕНП да лобира в наша полза?
- България работи с пълни сили да изпълни критериите за членството си в Шенген и това очакваме да потвърди и последната проверка на Еврокомисията. Но изпълнението на техническите критерии не гарантира политическо съгласие за влизане в Шенгенското пространство. Позицията на Франция не е изненада за нас, но тя не се базира на реални притеснения от членството на България или подготвеността на страната ни, а по-скоро на вътрешнонационални съображения. Френското общество е особено чувствително по отношение на събитията от последните месеци, основно свързани с румънски роми. Точно затова е трудно за управляващите в Париж да обяснят на хората, че няма проблеми с българското присъединяване.
ЕНП никога не е спирала да ни подкрепя в усилията ни за прилагане достиженията на европейското право. Когато България стане напълно подготвена технически и изпълнява критериите, имаме технически и административен капацитет, не би трябвало да има проблем.


Интервюто взе Борислав Михайлов