Ивайло Калфин, евродепутат от ПЕС: Още няма яснота с приходната и разходната част на бюджет 2011
Ивайло Калфин е член на Европейския парламент от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Избран е с листата на БСП като неин водач на изборите за Европейски парламент на 5 юни 2009 г. Преди избирането си за евродепутат е вицепремиер и министър на външните работи на Република България в правителството на Сергей Станишев (2005-2009 г). Избиран е три пъти за народен представител – в XXXVII, XXXVIII и XL Народно събрание, където също е работил в комисиите по бюджет и финанси и по външна политика (1995-1997 г., 2000-2001 г. и 2005 г.). Между 2002 и 2005 г. е секретар по икономическите въпроси на президента на Република България Георги Първанов.
Член e на Консултативния съвет на БНБ и почетен доктор на Университета в Лофбъро, Великобритания.
- Г-н Калфин, идеята на президента Георги Първанов за нова политическа формация ще допринесе ли по някакъв начин за преструктуриране на политическото пространство и ще има ли алтернатива на ГЕРБ?
- Ще имаме по-скоро алтернатива на начина, по който ГЕРБ управлява обществото. Партията на Бойко Борисов не използва традиционни методи и в този смисъл отговорът няма как да бъде традиционен, а само партиен. Това, което прави ГЕРБ, е пълно незачитане на институциите. Виждаме отношението на премиера към парламента, президента и съдебната власт. Той излъчва пълно пренебрежение и тотален натиск върху институциите, които са в сферата на влияние на кабинета. Вече нямаме независими регулатори. Ще припомня още в началото на управлението на ГЕРБ споровете за Централната банка, Комисията за финансов надзор, мина се през СЕМ през Комисията за регулиране на съобщенията, ДКЕВР напоследък. Няма независим орган, който да не беше поставен в партийна зависимост от мнозинството. Следващият, с който се заемат, е Сметната палата, следвайки точно същата идея. При подобно отношение и създаване на еднолична власт в държавата, още повече че видимо ни управлява партия, която е далеч от демокрацията, защото има само един лидер и той сам взима решенията, участието на опозиционните партии в парламента е много важно и очевидно не достатъчно. Трябва да се потърси много по-голяма мобилизация, за да се запази всичко, постигнато за двадесет години в областта на демокрацията, демократичните институции и правото на хората да избират. Не съм съгласен, че трябва да се върнем към еднолична власт, което непрекъснато става в последните две години. Така че проектът на президента, доколкото аз имам участие в него, и всички са включени с тази идея, е именно да даде възможност на представители на гражданското общество да не допуснат подобен начин на управление да се налага и да остане трайно в България.
- Смятате ли, че кабинетът има потенциал да се пребори с растящото социално недоволство?
- Очевидно правителството прави каквото може. Лошото е, че не може много. В условията на криза българските граждани могат да проявят солидарност и съпричастност, но само ако видят, че има ясни правила и приоритети и че тежестите се понасят пропорционално на възможностите. Вземането на пари от хората с ниски доходи и от малкия бизнес няма да напълни бюджета, а ще върне страната ни много назад.
- Какви са опциите пред страната ни, ако бъдат приети единни икономически критерии в ЕС? Кой е по-добрият вариант за нас - да ги приемем, или да запазим икономическа самостоятелност?
- Европейският съвет прие правила за икономическо управление, които поставят строги ограничения пред икономическата политика и поставят нейната стабилност като основен приоритет. Това означава, че след увеличаването на бюджетните разходи за омекотяване на ефектите от икономическата криза през 2008 и 2009 г., които доведоха съответно до значително увеличаване на бюджетните дефицити, сега приоритет са ограниченията. По новите правила ще бъдат налагани санкции за страните, които не спазват тези изисквания. Тези страни ще трябва да плащат значителни глоби. Дори имаше предложения да им се отнема правото на глас в ЕС. Тези правила засега важат само за страните, които участват в еврозоната. Много вероятно е те да бъдат отворени за доброволно присъединяване и на страни извън еврозоната. Това поставя България пред важен политически избор. Той е именно политически, а не икономически. Ангажирането ни с новите правила означава, че в икономическата ни политика ще има ясни рамки, ще се приближим по-бързо към членството в еврозоната, но възможностите за провеждане на активна фискална политика ще бъдат силно ограничени. От друга страна, ако правителството прецени, че ще остане извън механизма, то ще има възможност за по-агресивна политика по отношение на публични инвестиции и развитие на социалната сфера. Този вариант би бил по-добър, ако имаме доверие в способността на правителството само да налага ясни правила, постоянство и предвидимост. Лично аз не виждам основание за доверие нито в ясната визия, нито в предвидимостта на политиката на това правителство. В такъв случай повечето свобода в ръцете му може да донесе до значителни рискове, включително до заплахи за валутния борд.
- Как оценявате нивата на усвояване на еврофондовете? Какво може да се направи за подобряване на този процес и ще има ли България проблеми, ако са обвърже крайният резултат с отпускането на средства от ЕС?
- При еврофондовете обикновено правителството си играе с числа, които са верни, но се интерпретират по абсолютно порочен начин. Естествено има нарастване на усвояемостта по структурните фондове на ЕС. Но в същото време това увеличаване става за сметка на намаляване и приключване на предприсъединителните фондове. Това е нормална логика. Сравнението само на структурните фондове в период, в който те започват по малко да навлизат, е некоректно. Вицепремиерът Цветанов стигна дори дотам, че обвини предишното правителство, че не е започнало да използва структурни фондове от началото на 2007 г. Пълно неразбиране! Това просто не беше възможно и не се е случило в нито една страна. Точното сравнение е с останалите нови страни членки. До октомври на миналата година ние все още заемахме 13-14-о място сред 27-те страни по усвояване на фондовете за регионално развитие например. Това беше много добър резултат за най-новата страна членка. Днес сме последни или около последните места. Фактът е, че заради уволненията на цели звена, които се занимаваха с еврофондовете и с тоталния натиск по отношение на държавната администрация, заради ограничаване на съфинансирането, България се забави значително. Сега правителството полага усилия да навакса, но ние за съжаление ще загубим много средства поради неумение да ги използваме именно през тези години. По-лошото е, че ако не си усвоим отпуснатите сега средства, нямаме аргументи да поискаме увеличаването им в новата финансова рамка след 2013 г.
- Как ще коментирате това, което до момента е представил кабинетът като части от закона за бюджета?
- Въпросът е много правилен. Вече е ноември, а правителството все още не е наясно как ще бъде организирана приходната, а следователно и разходната част на бюджета. То вече е в нарушение на Закона за държавния бюджет, който казва, че Законът за държавния бюджет се внася до края на септември, след като преди това са приети промените в данъчните и осигурителните закони. Не могат да се обсъждат части от бюджета, те са безсмислени, ако не са обвързани в обща система. Като се добави към това и забравената от много години и върната от ГЕРБ практика да се актуализира бюджетът в течение на годината, то всичко, което правят те, е предпоследно. В условия на криза подобно поведение удря още повече гражданите и бизнеса. При ГЕРБ ние нямаме предвидим бюджет, а остатъчен бюджет – за каквото стигнат парите. Обикновено не стигат за хората, които имат най-много нужда от защита от страна на държавата и социалните политики.
- Смятате ли, че бюджетен дефицит в рамките на 3% може да дестабилизира страната? От ЕС съветват да се създават балансирани бюджети и само в краен случай такива с дефицит. Възможно ли е такава стъпка на правителството да доведе до проблеми с Брюксел?
- Ние не можем от 4.7% дефицит да скочим на балансиран бюджет. Още по-страшно е, че дефицитът за миналата година не само нямаше нищо общо със заявките на финансовия министър. Освен това тези допълнителни средства отидоха не за инвестиции, което трябваше да стане, а за текущи разходи. Продължаването на подобна политика е пагубно и ще доведе до сериозни икономически проблеми. Ние трябва да се стремим към ограничаване на дефицита до 3% през следващите години, като в тези рамки се увеличават средствата за публични инвестиции. Дефицитът обаче е разлика между приходи и разходи. Основният проблем на това правителство са приходите. С актуализацията на бюджета през годината то си намали значително целите за събиране на приходи, но като че ли и новите неамбициозни цели не могат да се изпълнят. Спадът на приходите е много по-голям от спада в икономиката. Така че, преди да казват, че няма пари, управляващите трябва да покажат, че могат да събират в много по-висока степен приходите в бюджета. Това не става само с полицейски акции и полети с вертолет.
Интервюто взе Александър Сивилов
