Кънчо Стойчев е главен изпълнителен директор на "Тейлър Нелсън Софрес" (TNS) за Балканския полуостров. Роден на 11 май 1960 г. в София. Завършил е социология в СУ "Климент Охридски". През 1991 г. заедно с Андрей Райчев основава ББСС „Галъп интернешънъл" – първата частна агенция за социологически изследвания в България. След закупуването на 34% от "Тейлър Нелсън Софрес" (1998) ББСС става партньор на TNS - третата по величина компания в информационната сфера в глобален мащаб.

---

- Г-н Стойчев, напоследък наблюдаваме изостряне на ситуацията в страната. С протести заплашват лекари, полицаи, студенти, синдикати. Партньори на властта като „Атака“ правят митинги, на които критикуват управляващите. Означава ли това, че за правителството предстои една гореща есен?
- По всяка вероятност – да! Предстои гореща есен. Основната причина за създаването на тази напрегната ситуация е отсъствието на каквато и да е визия и стратегия на правителството. Работи се ден за ден, реагира се на парче, правят се безпринципни отстъпки, доминира желанието да бъде постигнат пробив на много фронтове, което в една благоприятна ситуация вероятно би могло да има успех или да не води до големи негативи. Но в икономическата ситуация, в която България се намира, надали може да се постигне успешен компромис като цяло. В този смисъл основният проблем на правителството е отсъствието на приоритети и на успешна работа.

- Ако се върнем към предизборната програма на ГЕРБ, виждаме и добре структурирани приоритети, и обещания за реформи. Кое според вас направи така, че тази програма остана сякаш забравена?
- Аз не виждам това правителство да изпълнява каквато и да е програма. Така че няма никакъв смисъл да се връщаме към минали изречения и записани думи. Проблемът е в работата на парче и липсата на последователност. Това създава изключително несигурна ситуация в страната, което е очевидно – бизнес климатът се е влошил неимоверно много. В бизнеса най-важни са постоянството, стабилността, липсата на хаос. Ние преживяваме точно обратната ситуация. Напоследък наблюдаваме и редица действия - видими и невидими, на висши ръководители на правителството, които, коментирано по същество, са не просто популистки, а дори изглеждат несправедливо и незаконно. Висшите представители на властта в момента пропагандират наляво и надясно, че всеки, който има имущество, всеки, който притежава повече от средното, е престъпник. Това създава едно изключително взривоопасно изостряне на ситуацията. Както и объркване.

- Какво имате предвид?
- Установявам, че средноинтелигентни български граждани не могат да направят разлика между законно и справедливо. Много неща могат да са несправедливи, но да са законни и обратното. А правителството тръгва по този наклонен и заледен улей и много скоро ще плати огромна цена за това, че пречи и на без това неукрепналия български бизнес.

- Това включва ли оттеглянето на партиите, които досега подкрепяха ГЕРБ и правителството – например ДСБ, СДС и „Атака“, която в сряда обяви, че слага край на безусловната си подкрепа?
- Имаме предвид това, че да атакуваш националния си бизнес от такива популистки позиции е не да режеш клона, на който седиш, а направо да сечеш цялото дърво, на което си се качил.

- А дали част от проблема не е в прекалено големите отговорности, които поема лично премиерът?
- Съгласен съм с тази констатация. Да, това е проблем!

- Има ли изход от този проблем, и то изход, който да може да върне властта в нормалното русло на задълженията й?
- Не, защото става дума за един стил, за един начин на поведение, който не може току-така, с добри пожелания да се промени. Вероятно на теория подобни промени могат да бъдат направени, но на мен ми се струва малко вероятно на практика да се промени този стил.

- Как бихте коментирали атаките срещу вицепремиера Цветан Цветанов и дали – каквото и да се случи оттук нататък – това не намалява рязко шансовете му за успех като евентуален кандидат-президент, издигнат от ГЕРБ?
- Рано е да мислим за президентските избори, наистина е много рано. Колкото до случващото се около вицепремиера Цветан Цветанов, аз го виждам като само едно начало на това, което предстои да се случва в тази посока.

- Има ли опасност правителството да не изкара пълния си мандат?
- В момента тази възможност не съществува - не поради грешките на правителството, а поради отсъствието на алтернатива в нашето общество. Колкото и да критикуваме това правителство, не можем да не отчетем, че то управлява в условията на много силен политически вакуум в момента. Ако Борисов не беше поел тази отговорност, в резултат на което все пак имаме някаква форма на парламентарно мнозинство, нещата биха могли да бъдат доста по-зле. В този смисъл е добре, че Борисов пое отговорността да състави правителство. Вярно е, че има големи проблеми в развитието на икономиката, в изпълнението на бюджета, но въпреки това малки са възможностите за развитие на реална политическа криза. Моето мнение е, че дали ще бъде Коалиция за България или някаква друга политическа сила, те трудно биха могли да предложат изход от кризата.

- Защо 20 години след началото на демокрацията българската политическа система се оказва дотолкова дефектна, че да не може да предложи алтернатива на управляващата политическа сила?
- Това не е проблем на българската политическа система. Нищо й няма на нея – тя е нормална политическа система. Това е проблем на българския избирател. Този избирател произвежда такива резултати. И тъй като не можем да си внесем гласоподаватели, значи трябва да си променим избирателя. А това може да стане само с образоване. Тоест държавата трябва да инвестира достатъчно пари в образованието, за да можем след 10-15 години да наваксаме изоставането си от света.

- А дотогава може би ще трябва да се примирим с принципа, че всеки народ си заслужава управниците, защото ги избира?
- Да! И освен това мога да добавя, че от 1989 година насам одобрението към тях, но и качеството на управляващите, на избраните да управляват, постоянно вървят надолу. Като започнем от Великото Народно събрание, което, спомняте си, бе безразборно и безотговорно критикувано. Ако се върнем назад в годините, ние ще видим едни 400 българи, повечето от които бяха много способни и много отговорни хора. От този момент нататък, ако се опитаме да изобразим с една линия качеството на народните избраници като цяло, то линията върви право надолу. Няма я и нужната приемственост. Пребройте колко от депутатите са били в предишното Народно събрание.

- Как виждате бъдещето ни в Европейския съюз в светлината на задълбочаването на кризата?
- Ние сме в Европейския съюз. Всички опити проблемите ни да бъдат персонифицирани с това абстрактно нещо, наричано Брюксел, са недоразумение. България е в Европейския съюз. Всеки проблем на страната ни е и европейски и всеки проблем на Европейския съюз е и български.

- От тази позиция и ако за момент приемем, че и в политиката важи принципът за скачените съдове, можем ли да очакваме, че в обозримо бъдеще България ще стане това, което хората наричат „нормална европейска държава“?
- България извърши невероятен скок, за да бъде приета в Европейския съюз. Имахме и късмет, и не само късмет, защото беше свършена огромна по обем работа, за да бъде приета страната ни в общността. Аз съм от тези, които смятат, че България заслужава да бъде в Европейския съюз. Това е огромно национално постижение. А членството ни е главният фактор, който гарантира нашето по-добро бъдеще.


Интервюто взе Борислав Михайлов