- Г-жо Неделчева, на 29 август заминавате за Хаити, каква е целта на посещението ви?
- Пътуваме трима души – аз съм посочена да заместя председателя на Парламентарната асамблея Луи Мишел, който ме посочи за свой заместник, и двама мои колеги.
Отиваме на тази мисия, защото пристигат сериозни сигнали, че седем месеца по-късно не се случват нещата, които бяха обещани така щедро по време на конференцията в Ню Йорк. За момента изплатени са между 2 и 7-8% от парите, които бяха обещани за Хаити. Много разчитаме на срещата с Бил Клинтън, който е специалният пратеник на ООН за реконструкцията на Хаити, за да може да разберем къде са проблемите, къде куца координацията между средствата, които пристигат, и начина, по който се използват. Първата част от нашата визита е посветена на срещата с Бил Клинтън, с президента и премиера на републиката, където очакваме да получим отговор, защо не се случват всички неща, за които говорихме.
Втората част от посещението е посветена на визита на терен, защото се оказва, че опитите за преместване на хора от едно място на друго, като трябва да им бъдат построени къщи, също са спрени, защото всички документи, удостоверяващи собствеността на земята, са изчезнали.
Третата част от нашето посещение е посветена на предстоящите президентски избори там на 28 ноември, защото в такава ситуация винаги се намират хора, които инструментализират човешкото нещастие.
Основен е проблемът с дългосрочната визия за Хаити. Тук напълно подкрепям комисар Георгиева, която казва, че няма видимост на действията на ЕС. САЩ обещаха 100 млн. долара, които още не са стигнали до хаитяните. ЕС е дал 300 млн. евро. Трябва да се знае, че именно ЕС осигурява най-много средства.

- Очаквате ли казусът с eкспулсирането на българските и румънските роми от Франция да предизвика по-сериозен дебат на ниво ЕС?
- Нека разграничим нещата. От една страна, е това, какво се случва на национално ниво във Франция, и, от друга - какво се случва в европейки план. За това, което се случва във Франция, е важен контекстът. Саркози беше избран с темата за сигурността. Междувременно за съжаление тези групи хора, които в момента са експулсирани, са с нелегален статут във Франция. Знаете, че след приемането на България в ЕС, те имат право да останат три месеца, но след това трябва да имат някакъв легален статут. Оттук възниква въпросът, че не става дума само за свобода на движение, а по-скоро за статута и работната сила. Все още и в национален, и в европейски план няма разделение на статута за висококвалифицирани, нискоквалифицирани и сезонни работници. Когато говорим за европейско ниво, този тип действия показва, че липсва европейски план за интеграция на тези хора. Голямата тема е и разликата между нелегалната и легалната имиграция. Очаквам от Европейския парламент този въпрос да бъда повдигнат. Ще изчакаме началото на работната сесия на парламента следващата седмица, за 2 септември е предвидено и първото заседание на комисията ЛИБЕ. Тогава аз и моите колеги, говоря за цялата българска делегация, ще защитим позицията на България.

- Евродепутатите от партията на Саркози UMP (Съюз за народно движение) са ваши колеги в ЕНП в ЕП. Потърсихте ли диалог с тях за разрешаване на конфликтната ситуация с българските роми?
- Това предстои. Не сме имали възможност да говорим, но аз лично се ангажирам с това, че имам прекрасен диалог с моите колеги от UMP и веднага след началото на пленарния сезон – 31 август, ще проведем разговори с тях, за да можем да намерим някакви компромисни решения. Основното ни послание е, че имиграцията не трябва да се бърка с несигурност и темата за сигурността не трябва да бъде предлог за това една от най-уязвимите групи – имигрантите, да търпят последствията от това.

- Казвате, че ще защитите българската позиция по казуса с ромите. До този момент обаче тя не е заявена ясно от страна на правителството. Каква е тя всъщност?
- Вижте не трябва просто да се генерализира. Тук имаме няколко големи процеса, които текат. Знаете, че преди статутът и свободата на движение стои друг много важен въпрос – Шенген. Процедурата не е стигнала до своя край. След окончателното решение България и правителството ще имат много повече тежест, когато изразяват позиция.

- Ще окаже ли влияние върху приемането ни в Шенген казусът с българските роми?
- Надявам се, че няма. Влизането в Шенгенското пространство е свързано със спазването на определени правила и процедури, а благодарение на усилията в последната една година България успешно върви по този път. Шенгенското пространство е свързано и с полицейското и митническото сътрудничество и се надявам, че колегите няма да смесят тези теми, защото когато говорим за имиграция, говорим за статут на определени хора, за работна ръка, за интеграция. Искрено се надявам, че това няма да се случи.


Интервюто взе Мария Матеева