Десет години след като Стопанската академия „Димитър Апостолов Ценов“ в град Свищов се раздели с ректора си Величко Адамов, който бе уличен в плагиатство и последвалия преход едва не съсипа висшето училище, днес то е заплашено от окончателно обезличаване и отпадане от българското образователно пространство. Ректорският пост тази пролет зае доцент Марин Маринов. Тръгнал като асистент в Катедра „Финанси“ от времето на Адамов, още в първите си седмици начело той налага порядки на мракобесие, които разрушиха репутацията на академията преди 15 години, а днес рискува да съсипе окончателно едно от най-добрите икономически висши училища в България. 

От встъпването в длъжност на доцент Марин Маринов като ректор през април, едностранно са променени 150 трудови договора, като промените впоследствие са обявени за неправомерни след произнасяне на Инспекцията по труда. Целта на доцент Маринов очевидно е да се наложи по категоричен начин, като за целта прехвърля преподаватели и учени в различни катедри, само за да не пречат на кворумите и удобните мнозинства при важни гласувания. Срещу водещи преподаватели, превърнали се в символ на Стопанската академия, се предприемат дисциплинарни мерки, до една оспорвани в съда, а в крайна сметка делението отново е проекция на това кои преподаватели са с властта, и кои – не.

За какво става дума?

Стратегически рубеж за овладяване е Катедра „Финанси и кредит“. Това е катедрата-локомотив на висшето училище с най-голям брой професори, с най-голям брой студенти и докторанти и с най-голямо качество и цитирания на научната продукция, свързана основно с имената на професорите Проданов, Захариев, Симеонов и следващата генерация млади учени-финансисти. 

Събитията се развиват като сценарий, наподобяващ развръзките в „Кръстникът“, когато преструващата се за отслабена фамилия Корлеоне в кратък период от време, почти едновременно се разправя с всичките си врагове. На 29 и на 30 май, когато професор Стоян Проданов е насрочил за 31 май редовното за мандат изборно заседание за ръководител катедра, научен секретар, алумни координатор и „Еразъм“ координатор са разписани от ректора еднолични заповеди, с които четирима нехабилитирани преподаватели-финансисти, някои от които с дългогодишен опит, с реномирани публикации в научната мрежа Scopus, са преназначени в катедрите „Физическо възпитание и спорт“, „Стопански и правни науки“ и „Чуждоезиково обучение“. Преназначенията противоречат на вътрешните правила, които изискват тази процедура да започне с подаване на молби от самите преподаватели, и молбите им да се одобрят от катедрените съвети на приемащите катедри, преди преназначаването да се разпише. Нито едно от двете обстоятелства не е налице, за когото и да било от преназначените преподаватели. Това за тях е натиряне в задънена улица и ефективно прекратява кариерите им, доколкото целият им професионален и изследователски живот са концентрирани в научна специалност „Финанси“, а новите им работни места са в обслужващи катедри, които не водят нито бакалавърски специалности, нито магистърски програми, нито докторски програми.

Разместванията, според позициите и поведението на „шкартираните“ целят групата около ректора Маринов да стане мнозинство след прогонване, дори и с неправомерни заповеди на млади учени, които имат не само научната ерудиция, но и куража да се противопоставят на всичко, което намират за нередно с инструментите и правата, които им дават вътрешните правила на СА и Закона за висшето образование. Заседанието на 31 май така и не стартира изборната си част, след като група преподаватели, включително и ректора Маринов, напуска катедреното заседание и проваля кворума. 

След 31 май мандатът на проф. Стоян Проданов е вече изтекъл и той сезира неколкократно Министерство на образованието и науката с искане да провери на място и да потвърди неправомерността на ректорските заповеди, които противоречат на Правилника за дейността на висшето училище. Така в условия на изтекъл мандат проф. Проданов прави неуспешни опити за организиране на следващи изборни заседания, които приключват с негово уведомително писмо до министър проф. Галин Цоков и органите на СА „Д. А. Ценов“, че изборното катедрено заседание ще се проведе след произнасяне на МОН по казуса с неправомерно преместените четирима млади учени. Така е даден хоризонт до два месеца след изтичане на мандата, в очакване да приключи проверката на Министерство на образованието и нейните изводи да послужат като информация за гласуващите. 

Докато професор Проданов, заедно с професор Захариев и научния секретар главен асистент д-р Петко Ангелов са командировани за три дни зад граница по програма „Еразъм+“ в периода от 24 до 26 юни, започва втората атака. С имейл, изпратен сутринта в 7:30 часа, членове на катедрата са поканени на заседание на катедрен съвет, насрочен в 8:15 часа, тоест само 45 минути след получаване на уведомлението по електронната поща, като в дневния ред се включва избор на нов ръководител на катедрата. Поканата е отправена от преподавател, обозначил се като Временно изпълняващ длъжността ръководител на катедра, който трябва да е определен посред нощ, защото към края на предния работен ден ръководител според сайта на висшето училище си е бил проф. Стоян Проданов. За да се сформира кворум от две трети, двама главни асистенти са подканени в 8.00 часа на 25 юни да се включат, под заплаха от преместване в други катедри. След техния отказ, ректорът подписва със задна дата от 21 юни (петък) заповеди за тяхно преназначаване в друга катедра и друг факултет!? 

Така след всички преназначения и командировки зад граница, съставът на катедрения съвет е редуциран до такова ниво, че при 18 преподаватели по поканата за 31 май, само девет присъстващи се оказват достатъчни да изберат самия ректор за ръководител на Катедра „Финанси и кредит“, което окончателно затваря кръга на търсенето на личния интерес от ректора. Временно изпълнилият длъжността ръководител на катедра става помощник ректор, отговарящ за  материалната база и административен персонал.

В тези няколко седмици общо шестима млади учени-финансисти от общо осем нехабилитирани в катедрата се оказват обект на ректорско своеволие, макар да са държали конкурси и процедури по Закона за развитието на академичния състав. Ректорското деребейство натиря преподавателите в катедри, за които нямат подготовка, няма как да са полезни в тях, а и едва ли желаят да се развиват точно там. Това си е чиста проба чистилище – ако склонят към компромиси и целунат правилния пръстен, ще получат шанс да се върнат, ако ли не, прав им път – да сгъват екипите на волейболния отбор, или да напускат.

Най-показателно за развиващата се простотия е, че повечето заповеди на Маринов са оспорени в съда и спрени. Ясно е, че няма как да издържат, но техниката продължава да се прилага с пълна сила. Остава въпросът, що за ръководител има Стопанската академия, след като целта на човека е да разкара неудобните. Нещо като „ако не може законно, ще си ги уволним незаконно“, на Асен Василев. Това се случваше и в последните години на Величко Адамов. Рекордът е трикратното уволнение на един преподавател, който три пъти спечели делото за неправомерно уволнение и трябваше да го възстановяват всеки път. В крайна сметка справедливостта възтържествува, но на цената на загубени години в усещане за професионална неопределеност и безпътица и милиарди съсипани нервни клетки без никакъв смисъл. А един от младите преподавателите, обект на това отношение през последните два месеца, е преминал през тежко лечение миналата година и е в ремисия.
Неправомерно се спира и конкурс за „главен асистент“ към Катедра „Финанси и кредит“, след като документи подава водещия млад учен на висшето училище ас. д-р Силвия Заркова.

Тя е с над 40 индексирани цитирания и Хирш 3 в Scopus. Конкурсът е редовно обявен в ДВ, бр. 16/23.02.2024 г., стр. 91, а спирането само седмица преди изтичане на неговия срок е определено от Комисията по академична етика на МОН за неправомерно, с ясно указание конкурса да продължи с избор на жури (https://www.mon.bg/nfs/2024/07/doklad_kae_vh29042024_04072024.pdf).

Лично ректорът Марин Маринов е вносител на предложенията за спиране развитието и конкурса на младия учен, който през 2019 г. е обявен и за Докторант на годината на страната и награден лично от тогавашния просветен министър Красимир Вълчев

Бившият декан на Факултет „Финанси“ професор Андрей Захариев, който е с 250 научни публикации и с най-висок Scopus-рейтинг в СА, вече е с наложено от ректора Маринов дисциплинарно наказание „Забележка“ по Кодекса на труда. Искането за обяснения е направено максимално публично, на микрофон, пред 40 преподаватели от тричленна комисия по разпореждане и в присъствието на ректора, по време на отчетно-изборно общо събрание на факултета. Тогава професорът губи и изборите за втори мандат като декан. Следва и фактическото налагане на наказанието „Забележка“, което също се обявява максимално публично чрез връчване на заповедта от същата комисия по време на Факултетен съвет пред 20 преподаватели. Постоянен председател на комисиите по връчване на всички искания за писмени обяснения и заповед за наказание е преподавател-юрист, който работи на хонорар за община Свищов, при кмета Генчо Генчев. Един от преместените преподаватели по финанси в Катедра „Физическо възпитание и сорт“ пък е главен асистент Стефан Проданов, който бе най-сериозният конкурент на кмета и се класира втори на местните избори миналата есен, събирайки 25% от местния вот.

Всичко споменато по-горе са факти. Коментираният елемент с деребейството и паралела с практиките от времето на Величко Адамов и „Кръстникът“ се натрапват. Дали наказанието на професор Андрей Захариев е заслужено не мога да кажа, но публичното унижение ли е начинът да се третира човекът, дал толкова много на университета. Коментирам като възпитаник на Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов“. Кой читав млад човек ще с хване да прави докторат и да развива кариера в СА, ако знае, че дори след 30 години отдаденост, може да го унижават като панайрджийска мечка. 

Видях и от хубавото, видях и от лошото. Когато кандидатствах през 2002 година това беше СА, беше в топ три на икономическите школи в България заедно с УНСС и Стопанския факултет на Софийския университет. За единия от двата ми приемни изпита, за които се готвех и явих като служещ войник можех да си докарвам разжалване и арест, след като излязох с гарнизонен отпуск без право да напускам Пловдив, а часове по-късно пътувах на автостоп към Свищов. 

Първите години, след като завърших и си търсех работа свищовската диплома ми отваряше врати навсякъде, но с натрупването на скандалите, с времето ми стана все по-неудобно да споменавам този факт. Така, чак до 2021 година, когато видях, че и Харвардския университет може да произвежда тамагочита с дипломи, които оплескват пътя на цялата държава. Ставащото в Свищов си е нелепа кавър версия на „Селска чест“ от Маскани, която на фона на Кирил Петков и Асен Василев, трудно може да смути някого. Само че ако България може да си позволи да агонизира, не е сигурно дали Стопанската академия ще изкара още много. 

Раздялата с Адамов причини властови вакуум, който накара преди това културно прикриващите домогванията си лобита да се хванат за гушите публично. Цялата грозота на ставащото предшестваше опита на държавата да преориентира образователната система към създаване на повече инженери, намалявайки държавната поръчка за икономисти. Нямаше как това да не засегне най-вече икономическите висши училища, които в най-голяма степен загубиха бройки и трябваше да се преструктурират вътрешно. 

Разполагайки със седемцифрен финансов резерв от силните години, когато парите следваха студента, а студентите бяха много, Стопанска академия пропусна шанс да се промени от позиция на силата. Благодарение на всичко случило се между 2010 и 2015 година и до днес се влачи по-корем, а резервите вече ги няма. Един от най-красивите и аристократични градове в България с вековна култура и история днес предизвиква плач. Като магнит за десетки хиляди младежи, Свищов единствен в България създаваше усещането, което по света създават Оксфорд, Кеймбридж, Льовен, Хайделберг – преобладаващо студентски градове, средище за пълноценни младини, интелектуално съзряване и академично и професионално израстване.

Борбите в СА днес само допринасят за допълнителното й маргинализиране, но висшето училище може да не преживее още един тежък вътрешен конфликт. 

Ерата на изкуствения интелект, курсовете за самообучение на Coursera и Udemy, както и обучителните планове, които предлагат някои приложения за електронни разплащания и инвестиции подбиват като цяло интереса към институционализираното икономическо образование. Академизмът, който не се стреми да остане релевантен, чрез разбиране и прегръщане на промяната, е обречен на изчезване. И точно, когато тази нова нормалност трябва да се възприеме, обществото отново вижда фокусиране на свищовските първенци върху властта като цел, вместо да я имат за средство. 

Природата си отвоюва своето и покрива със зеленина, бръшлян, храсталаци и дървета някога процъфтяващата академична инфраструктура.

Препълнените някога клубове и дискотеки, в които дори чужденците се изумяваха, са или закрити, или работят само в петък и събота, или се живуркат като кафенета. Руини ли желае да управлява ректорът на СА „Димитър Апостолов Ценов“? Паметникът на човека, дарил милиони златни левове за създаване на висше икономическо училище е вдясно от главния вход на университета, който носи неговото име. Добре е всеки, който има някаква власт над съдбините му да се спира сутрин пред паметника и да си задава въпроса дали отстоява съвестно завета на Дарителя. Длъжен е пред него, пред студентите, пред възпитаниците на Академията и най-вече пред самия град Свищов, чийто единствен шанс за възраждане днес минава през възстановяване на привлекателността на Стопанската академия.