Те работят по 2-3 години, преди да се изхабят физически и психически, а после ги заменят с нови: българските проститутки, които идват в Германия с напразната надежда за добър живот. Но изход има.Как можеш да помогнеш на човек, който е принуден да проституира, ако не може да чете и пише? Проектът ROSA.SOS прави точно това - стреми се да помогне на български момичета, основно от ромското малцинство, като им предоставя информация за това, което ги очаква в Германия, когато дойдат, за да работят в сферата на проституцията, или пък ако вече са попаднали в този бранш. От ROSA.SOS те могат да научат къде и как да намерят помощ и изход от проституцията.
Проектът междувременно получи особено висока оценка в Германия – той бе сред тазгодшните номинирани най-добри социални доброволчески инициативи и Фейсбук на български език се разпространяват достъпни материали за тези, които не могат да четат и да пишат, предлага им се в достъпен вид информацията, която се получава във консултативните центрове в Германия", казва за ДВ инициаторката на проекта Вероника Шюрле. Предвидено е той да има и втора фаза - гореща линия, която като начало да работи 12 часа в денонощието, а от следващата година и 24 часа, на която момичетата да могат да потърсят помощ или консултация. Защото тези, които идват в Германия и се занимават с проституция, в повечето случаи не са здравно осигурени, нямат достъп до медицинска помощ, често изпадат в кризисни ситуации. Стига се и до много тежки случаи - едва тогава те попадат в полицията или в спешното отделение.
Как изглежда потенциалният изход за тези момичета?
Вероника Шюрле: Зависи в какво положение се намират, до каква степен са дошли доброволно и под какъв контрол са. Някои момичета са под толкова силен контрол от страна на сутеньорите, че дори нямат телефон. Но тези, които имат възможност, могат да ни се обадят. Има защитени жилища или жилища, които се предлагат специално на момичета от сферата на проституцията, които искат да се измъкнат от тази сфера и да започнат нова работа. Те са абсолютно безплатни. Първоначалната помощ – намиране на жилище, търсене на нова работа, оформяне на документи и т.н. - всичко е безплатно. Възможен е и прием с деца. Може да се намери адекватна помощ и за учене на немски език, за интеграция в Германия или пък за завръщане в България. И това предлагаме – има вариант да помогнем в България с намиране на работа, с установяване, за да не се налага на момичетата да проституират.
Кои са потенциалните жертви на принудителна проституция?
Вероника Шюрле: Те са от най-различни слоеве на обществото в България, но доминират момичетата от малцинствата. Особено момичета, които са много млади, нямат опит извън гетата, не могат да четат и да пишат, не говорят английски или немски – те биват подмамвани с фалшиви обещания в Германия. Сутеньорът се върти покрай тях с месеци, понякога дори година, ухажва, обещава, сваля звезди от небето, след това ги докарва в Германия и казва – сега ти трябва да ми помогнеш. Има и много брутални случаи, в които се отнема паспорта на момичето, заключват го, то бива постоянно изнасилвано и бито, като всичко това е съпроводено със заплахи за децата и семейството. Така момичето е принудено да работи и то често с години.
По-мекият вариант е сутеньорът да обещае: ти ще поработиш и така ще си уредим живота в България, ще си купим къща, кола и т.н. и ще се приберем. За 13 години обаче не съм видяла едно момиче, което да е изпълнило тази своя мечта. Къщи се купуват, но те са за сутеньорите. Жертвата се изхвърля и се взима следващата, която не е до такава степен психически и физически развалина, за да продължи да изкарва пари на сводника. Това е една вече установена схема.
Има ли случаи на излезли от схемата? И кои са особено тъжните съдби?
Вероника Шюрле: Аз лично съм помогнала на десет българки - по-голямата част от тях се прибират в България, но някои остават в Германия. В момента помагам на едно момиче, което е било вербувано за проститутка в Германия от своя сводник, работило е с години, но излиза. Тя и до днес се бори с последиците, но успя – с двете си деца живее в Германия, помагаме ѝ. Планирали сме да ѝ организираме курс по немски, назначена е на работа за по няколко часа седмично и когато децата тръгнат на детска градина, ще може оттам нататък да учи немски и да работи. Момичето има цели – иска да изкара шофьорска книжка, да направи фризьорски салон, да си отвори собствена фирма. Мечтае за нов живот и това е напълно реално. На другия полюс са случаите, при които дори може да се стигне до убийства на проституиращите жени – измъчвани със садистични практики, и от сутеньорите, и от клиентите. Има много такива случаи – например момиче, дадено от сутеньора на садисти за 500 евро за няколко часа да се гаврят с нея. Цяла година след това тя имаше проблеми със здравето, беше в психиатрия.
Доколко склонни са проституиращите българки да се възползват от шанса за излизане от този бранш?
Вероника Шюрле: Много момичета искат да се махнат, но различни причини ги възпират. Често това са емоционални връзки със сутеньорите, но има и случаи, в които се заплашват децата и семейството, освен самата жена, така че страхът на момичетата е реален. Има и лъжи – сутеньорите заблуждават момичетата, че те не са законно в Германия, и ако полицията ги залови, ще ги вкара в затвора, ще им вземе децата и т.н. Чрез нашия канал ние искаме да внесем яснота и по този въпрос – за да са запознати жените с правата си.
Какво знаят, когато идват в Германия, и какво научават?
Вероника Шюрле: Много е индивидуално - имали сме дори момичета, които не знаят в кой град се намират и в коя държава - дали Австрия, дали Германия, дали Белгия, всичко им се слива, понеже постоянно ги местят из различни публични домове насам-натам. Имали сме момиче, което не само не може да чете и да пише, но не може да си брои парите, които получава. В някои случаи момичетата много добре знаят какво ще правят в Германия, но нямат представа колко тежка е работата и колко жестоки са клиентите – какво могат да поискат от тях, включително да работят без предпазни средства.
Момичетата от малцинствата в България, които попадат в Германия в сферата на уличната проституция, са в най-лошо положение, защото те дават всичките си пари на сутеньорите, изложени са изцяло на волята на клиентите, забират ги с коли, карат ги по паркинги или в частни жилища. Те се подлагат на неимоверно големи опасности, има много случаи на насилие, а те това просто не го знаят предварително. В уличната проституция по принцип попадат най-бедните момичета, на които се налага да работят за 5-10 евро. Респективно те дори и с много клиенти не биха могли да си покрият разходите, да не говорим, че сутеньорите им взимат всичко, което печелят. Момичетата плащат на сутеньора, който живее в Германия – плащат му хотела, фитнеса, всички забавления, хубавата кола. Често сутеньорите имат жени и деца в България, а в Германия си имат две-три проститутки, които работят, за да издържат семейството. Момичетата рискуват здравето и живота си, а накрая излизат като развалини, без да са спестили каквото и да било.
Могат ли в тези случаи да се намесят полицията или съдът в Германия?
Вероника Шюрле: Не, за съжаление не могат да се намесят, защото в Германия режимът е много либерален. Проституцията е законна и в момента, в който момичето каже – аз работя тук доброволно, има възможност за регистрация, повечето сутеньори позволяват на момичетата да си я направят. И когато полицията види, че тя е регистрирана, а тя каже, че работи доброволно, нищо не може да се направи. Всички полицаи знаят за какво става въпрос – но никой нищо не може да направи, защото всичко зависи изцяло от изказванията на момичетата. Единствено ако те имат силата и смелостта да кажат – той ме държи насила, тогава могат да се задвижат системите.
Коя държави носи вината за проблема на тези жени – България или Германия?
Вероника Шюрле: И двете, но повече Германия. България носи вина дотолкова, доколкото правата на малцинствата все още са на много ниско ниво за Европа в 21 век – срамно е да съществуват гета с такива условия. Това е предимно грешка на държавата, на политиката, която години наред и при комунизма, но и след това не обръща достатъчно внимание на тези малцинства и тяхната интеграция.
Но и в Германия с легализацията на проституцията се отварят широко вратите в Европа – момичетата, които могат да се движат свободно, са най-лесната плячка. Либералният пазар в Германия, голямото търсене (официално проучване е установило, че 1,2 милиона мъже дневно ползват услугите на проститутки) и многото пари в страната просто съвпадат много добре с тази група, която е толкова уязвима в България – бедните момичета, които са изцяло зависими от семействата си, често без образование и без никаква перспектива. Подлъгват ги и ги завличат в Германия, където ги принуждават да проституират, а те не могат да потърсят правата си. Легалната проституция в Германия просто е покривало на една ефективно работеща схема за принуда. Полицията в Германия смята, че 98 процента от жените не работят доброволно, като по-голямата част от тях нито са осигурени здравно и социално, нито имат трудов стаж.
Как оценявате шансовете за успех на този нов ваш проект?
Вероника Шюрле: Смятам, че шансовете са големи, защото социалните мрежи (ТикТок и Фейсбук) са местата, където тези момичета осъществяват контакти, търсят приятелства и т.н. И ако марката ROSA.SOS се популяризира, те ще я имат в главата си като вариант, когато са в Германия и са в нужда. Това не е телефон, който трудно се помни, а име, което лесно може да бъде намерено в Месинджър и нуждаещите си по всяко време на денонощието могат да потърсят информация, да се свържат с консултант, който съобразно с това къде се намират в Германия, ще ги насочи към правилната организация на мястото, на което са, или ще им посочи пътя към изхода.
Ние още сме съвсем в началото, а и всичко се организира на доброволни начала. Целта ни е да помагаме на около 40 жени годишно да намират чрез нас изход от тази дейност. Ако проектът е успешен, ще го направим и на румънски език, защото румънките са още повече от българките – това са двете най-големи групи, които са засегнати от принудителната проституция в Германия, защото проблемите на малцинствата са сходни в двете държави. Нашите момичета се подлагат на това изтезание често от глад. Ако имаха някъде възможност за по-добра работа и по-добра интеграция, те не биха били в тази сфера.
Вероника Шюрле е родена в Пазарджик, където е завършила Немска гимназия, след което - магистърска степен в Германия в областта на ръководството на неправителствени организации. От 13 години се ангажира доброволно в борбата срещу трафика на хора. Създава собствена неправителствена организация за помощ на пострадали и се бори за промяна на законодателството с цел забрана на секс индустрията в Германия по модела на Швеция, където извън закона са поставени не предлагащите секс услуги срещу пари, а плащащите за тези услуги.
