Страдание на светия свещеномъченик Теодорит, презвитер Антиохийски

От великия цар Константин и неговия син Констанций в Антиохия Сирийска била издигната и богато украсена съборна църква. Сред народа тя получила името "златната църква", защото била художествено изрисувана със злато и украсена с блестяща златна мозайка; куполът й също бил целият позлатен; безчислените църковни съсъди били всичките от злато и чисто сребро. Царете дали много имущество за издръжка на многочисления църковен клир. В клира на тази велика катедрална църква бил презвитер Теодорит; на него били поверени за съхранение съсъди, утвар и цялото църковно богатство. От младостта си водел добродетелен живот и пазел в сърцето си правата вяра, изпълнявайки словото на Писанието: "...със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение" (Рим. 10:10). С пост, молитви, милостиня, грижа за спасението на човешките души той угаждал на Бога.

Когато починал синът на Константин, Констанций, негов наследник станал Юлиян Отстъпник (царувал 361-363 г., бел.ред.). Като приел царството, той отначало се показал благочестив християнин и връщал от заточение епископите, изгонени заради благочестие от цар Констанций; а когато се укрепил на трона, явно пред всички се отрекъл от Христа, от Когото тайно отдавна се бил отрекъл, предавайки се на бесовете и вълшебството. И започнал да гони Христовата Църква; ако и да не изтребвал целия християнски народ, но най-малкото залавял, измъчвал и убивал началстващите, християните с духовен сан и сановниците от миряните, отнемал Божиите храмове от християните и ги превръщал в идолски капища, разграбвал голямото църковно наследство и казвал, окаяният:

- Християните не подобава да имат каквито и да е богатства, защото Христос им е заповядал да бъдат бедни, като им е казал: "Не придобивайте нито злато, нито сребро."

В това люто време била опустошена и антиохийската катедрална църква, наречена златна заради красотата си; всичките й драгоценни украшения били взети в царската съкровищница, църковното имущество било разграбено, клириците прогонени, а Теодорит предаден на мъчения.

Това станало така. Цар Юлиан имал вуйчо със същото име, роден брат на майка му; той го поставил за управител и мъчител на източните страни. Този Юлиан, вуйчото на царя, по-рано бил християнин, но в желанието си да бъде угоден на своя племенник, цар Юлиан Отстъпник, се отрекъл от Христа и се поклонил на идолите. Той дошъл в Антиохия преди пристигането на царя, заедно с друг царски сановник, на име Филикс, отговарящ за царските съкровищници. Знаейки, че в катедралната църква има много богатства, Юлиан хванал пазителя на църковните съсъди, блажения Теодорит презвитер (а всички останали клирици избягали от страх и се скрили, кой където може), тъй като той охранявал църковната ризница (ризница - стая за пазене на свещеническите одежди и църковните съсъди, бел.ред.). Като взел ключовете, а самия него вързал здраво и го затворил в тъмница, Юлиан заедно с царския велможа Филикс и с многобройна въоръжена войска влязъл със сила в Божията църква, за да отнеме украшенията й, златото и среброто, и всички скъпи вещи и да ги присъедини към царското съкровище.

Влязъл в Божията светиня като крадец и разбойник, с каква безумна дързост и безсрамие похищавал църковното благолепие, вършел безчестие над Господнята светиня и я осквернявал! Той, окаяният, дръзнал да мърси самия Божий престол; когато от олтара били изнесени църковните съсъди и поставени на земята, седнал върху тях за поругание, произнасяйки с нечистите си уста хула и злословие против нашия Господ Иисус Христос. Един от тези, които били там, на име Евзой, го увещавал да не безчести така безсрамно светинята Господня и да не хули Христа. А той, като го ударил силно по главата, казал:

- За християните няма никакъв Божий Промисъл и те са напълно лишени от тази грижа.

Като ограбил и осквернил църквата, нечестивият управител започнал да измъчва Божия служител Теодорит. Когато го довели вързан пред нечестивия съд, Юлиан му казал:

- Теодорите! Защо при цар Константин ти разори храмовете на древните богове, а гробниците на мъртвите украси и заповяда да издигнат над тях църкви?

Светият отговорил:

- Божествените църкви и гробниците на светиите са създадени и украсени още от нашите предци, защото Бог е прославил Своите светии, намирайки ги достойни за това; удивявам се, управителю, че ти от християнин си станал идолослужител.

Управителят заповядал да бият светеца по лицето.

- Грешиш, Юлиане - казал му светецът, - като наричаш богове каменните и дървените идоли.

Тогава мъчителят заповядал да съблекат светеца, да го закачат на дърво и да стържат цялото му тяло с железни нокти. Три часа го стъргали и кръвта текла на струи, но лицето на светеца светело в радост, като че не изпитвал никаква болка. И мъчителят му рекъл:

- Окаяни, принеси жертва на боговете и аз ще те освободя от дълга ти по църковното имущество, зле изразходвано от тебе. А ако не принесеш жертва, душата ти ще излезе от тебе с насилствена смърт.

- Окаяни ти, беззаконнико, и твоят цар, заради това, че сте оставили Христа и сте се прилепили към антихриста, трябва да горите във вечния огън; а аз на никого не съм длъжен, освен на моя Господ Иисус Христос, моят дълг пред Когото е да пазя истинната вяра до последното си издихание.

Мъчителят отново се обърнал към него:

- Теодорите! Ти ще получиш от мен много почести и злато, само се отречи от този разпънат влъхва, когото наричаш Син Божий.

Светият мъченик отговорил:

- "Златото ти да погине заедно с тебе"*; аз се уповавам на Бога, даващ на Своите раби вместо тленните блага - нетленни, вместо земните - небесни.

* Думи на апостол Петър към Симон влъхва (Деян. 8:20), който желаел да придобие срещу пари дара на Светия Дух, бел.ред.

И мъчителят заповядал да обгорят ребрата на светеца с две свещи. Когато започнали да го горят, той, издигайки очите си към небето, започнал да се моли - и в този миг двамата слуги, които го обгаряли, паднали като мъртви на земята. Юлиан и заобикалящите го заповядали старателно да вдигнат слугите от земята и им казали:

- Защо престанахте да горите нечестивия християнин и се предадохте на дрямка и нехайство?

Като дошли на себе си, слугите отговорили на мъчителя:

- Ако ти не виждаш как Ангели Божии защитават Божия раб, ти си нечестив и заслепен в душата си. Ето, четири ангела беседват с него, а на нас със заплаха забраняват да се докосваме до неговото честно тяло. Хулителю! Не празнослови, но знай, че велик е християнският Бог и ние сега вярваме в Него.

Обзет от срам, мъчителят заповядал да хвърлят тези слуги в морската дълбочина. Когато ги повели да ги потопят, светият мъченик извикал към тях:

- Вървете напред по блажения път с мир, деца мои, а след това и аз ще ви последвам и ще се възрадвам с вас с вечна радост в Царството Небесно.

И слугите загинали от удавяне, удостоили се да получат мъченически венец от Христа Бога, в Когото повярвали. Пристъпвайки към светия мъченик, нечестивият управител изкрещял:

- Принеси жертва на боговете.

Изпълнен с пророчески дух, светецът му казал:

- Ти, най-злочестиви и окаяни от всички хора, ще дъвчеш собствените си вътрешности и след немного време насилствено ще изхвърлиш скверната си душа и ще я предадеш на вечния огън; а също и пребеззаконният твой цар недълго след тебе ще погине в Персийската земя; поразен от невидима ръка, той ще бъде хвърлен в огнената геена. Знай със сигурност, че начинанието на вашите дела няма да има успех, защото краят ви е близък и гибелта ви не спи.

Не можейки да понесе такива думи от светеца, скверният мъчител заповядал на часа да го обезглавят. Мъченикът отишъл на смърт, радостен, молейки Бога за себе си и за целия свят, и посечен със секира, издъхнал.

Като погребали честното му тяло, верните запазили в сърцата си пророческите думи, изречени в мъки към мъчителя, и очаквали изпълнението им. И то се сбъднало: скоро и двамата Юлиановци, вуйчо и племенник, погинали с шум. Юлиан, царевият вуйчо, управител на източните страни, който убил свети Теодорит, откакто осквернил Божия престол и потъпкал свещените съсъди, поругавайки се над светинята и хулейки Христа, се разболял. Веднага в тайните му места се появили червеи, които разяждали долните му части, и болестта му от ден на ден се усилвала. Най-изкусните лекари полагали много старания да го излекуват, но нямали никакъв успех и с всеки изминат час му ставало все по-зле, защото червеите бързо се размножавали и изяждали тялото му, до което се докоснала справедливата Божия ръка. И думите на светеца, казани на мъчителя: "ще дъвчеш собствените си вътрешности" се сбъднали, защото когато проходите му се запушили, богохулните му уста станали скверен проход: и така, изяждан от червеите, той в зло изхвърлил окаяната си душа. Също и неговият приятел, Филикс, завеждащ царските съкровищници, не избегнал скорошното Божие наказание: по Божие възмездие вътрешностите му се увредили и кръвта денем и нощем шуртяла от богохулните му уста като от извор; той скоро умрял за вечността, предавайки окаяната си душа на геената. Когато злочестивият цар Юлиан дошъл в Антиохия и узнал за това, не дръзнал да нанесе безчестие на мощите на светия свещеномъченик Вавила, почиващ в Дафна Аполонова, но заповядал на християните да ги вземат оттук - както се казва в житието на този светия, в четвъртия ден на септември. След това отстъпникът Юлиан, като се отправил на поход срещу персите, загинал там, както предсказал светият свещеномъченик Христов Теодорит*. Като видели изпълнението на неговото пророчество, верните прославили Христа, истинния Бог, с Отца и Светия Дух, прославян во веки. Амин.

* Юлиан бил поразен от стрела, пусната от един персиец. Чувствайки приближаването на смъртта, той сложил ръка в раната, взел малко кръв, хвърлил я във въздуха и казал, сякаш виждал пред себе си Христа, Когото преследвал: "Ти победи, Галилеецо!" (363 г.). Бел.ред.