Често се говори за помощта за жертвите на насилие, но рядко за нуждата от психологическа помощ за извършителите. От детската градина, училището, престъплението, затвора до ресоциализацията - д-р Ивелина Георгиева, бивш психолог в Централния софийски затвор, разказва за пътя на насилието.
На 26 юни, около 23 часа, маскиран мъж с макетен нож нанася 21 рани по тялото на 18-годишно момиче, чупи носа ѝ, обръсва главата ѝ. Тръгва си.
Така изглежда местопрестъплението от бруталния случай на насилие в Стара Загора, който стана известен в края на юли. Обвинен е бившият приятел на жертвата.
Събитията провокираха дискусия как да бъдат защитени потенциалните жертви на подобно насилие в бъдеще. В четвъртък институциите повдигнаха и обратния въпрос - какво може да се направи, за да не се стига до ножа. Във връзка с това четири министерства предложиха 15 спешни мерки за ограничаване на агресията.
Д-р Ивелина Георгиева, психолог със 7-годишен опит в Централния Софийски затвор и преподавател по пенитенциарна психология в Нов български университет, казва пред Свободна Европа, че най-добрият начин за превенция на тежки случаи на насилие е ранната намеса на психолог - още при първи прояви на агресия в детска възраст.
"Когато човек вече е достигнал до крайната точка, например до затвора, вече е много трудно да му бъде оказана психологическа помощ", казва тя.
В практиката си обаче Георгиева е установила конкретни фактори, които правят положителната промяна възможна дори тогава.
Историята на насилието
И жертви, и извършители на насилие често не търсят психологическа помощ навреме по сходна причина. Когато са отраснали в среда на насилие, "те не го разпознават като нещо, което не е нормално", казва Георгиева.
Тя разказва за случай, при който лишен от свобода ѝ казва, че той самият е от нормално семейство. "След което го питам: баща Ви злоупотребяваше ли с алкохол? Той отговаря да. А упражняваше ли насилие върху майка Ви? Той казва да. Тоест за него това е нормално семейство", добавя Георгиева.
По-късно и момичета, и момчета започват да прилагат този модел. По-често мъжете поемат по пътя на извършителя, а жените - на жертвата, казва експертът.
Според данни на Министерството на правосъдието (МП), цитирани в Законопроекта за изменение на Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) от 26 април, регистрираните извършители на домашно насилие от мъжки пол са 3047 през 2019 г., 2747 през 2020 г. и 2983 през 2021 г. Регистрираните извършители жени са съответно 259, 318 и309. Разликата е близо 10 пъти.
По думите на Георгиева е важно проблемът да се адресира в училище или още в детската градина, когато се появява агресията. "Когато се случи нещо такова, обикновено казваме - ама как така се случи изведнъж. Но то не се случва изведнъж, то има история", добавя тя.
Има ли кой да работи с извършители
В измененията на ЗЗДН, приети на 1 август, се предвижда създаване на специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева за извършители на домашно насилие. Това включва социално и психологическо консултиране.
Поправките обаче ще влязат в сила от 1 януари 2024 г. По действащото законодателство в случай на насилие, станал известен на властите, съдът може да наложи задължителна мярка терапия и консултиране на извършителя. Такава услуга предлагат неправителствени организации и то в ограничен брой градове.
"Ако местата за помощ на пострадали от насилие са малко, то местата за работа с извършители са още по-малко", казва Юлия Андонова, директор "Развитие и комуникации" във фондация П.У.Л.С.
По думите ѝ дори при наличие на доставчик на услугата често се случва извършителят да не се запише консултация - дори след разпоредбата на съда.
Освен неправителствените организации, психологическа подкрепа при домашно насилие оказват и общинските центрове за обществена подкрепа (ЦОП). Те обаче работят предимно с пострадали. По думите на Катя Кръстанова, клиничен психолог, психотерапевт и координатор връзки с обществеността на фондация "Асоциация Анимус", проблемът е в липсата на кадри. За работа с извършители на насилие са нужни много квалификации.
"Хората от този тип се съсредоточават в най-големите градове и си отварят кабинети, не работят за общинските ЦОП", казва тя.
Георгиева добавя, че има и психолози, които отказват да работят по такива случаи. "Дори когато работиш в затвор, все пак имаш цялата информация, не само това, което е казал лишеният от свобода, и когато четеш как е извършено едно убийство, изнасилване, някакви подробности и от теб се очаква да бъдеш обективен, това е трудно и много колеги не могат да се справят", казва тя.
"Трябва да имаш нагласата къде отиваш, с какви хора работиш и съответната подготовка".
Доверието и здравата част
В работата си както в затвора, така и извън него, Георгиева разчита основно на изграждането на връзка, базирана на доверие, честност и коректност и от двете страни. По нейни думи затворниците също усещат кога отношението към тях е искрено и тогава са по-склонни да бъдат откровени.
Една от най-трудните задачи на психолога е да разпознае дали извършителят е искрен или симулира промяна, за да получи права или привилегии, например да бъде освободен предсрочно. "Ако психологът е изградил добра доверителна връзка, в която има споделяне, откритост, то това би било по-лесно", добавя Георгиева.
В затворите обикновено са съсредоточени много личности с психопатни черти. Някои експерти смятат, че при тях не може да се постигне напредък. По думите на Георгиева "няма изцяло психопатна структура на личността".
"Всеки един човек има различни части, има психопатна, има нарцистична, има депресивна. Това са хора, при които преобладава психопатната част", добавя тя. "Идеята е, че колкото и да е малка, има и здрава част и психотерапевтът може да се захване за нея и да я разширява малко по малко, доколкото е възможно... Да се извлече потенциалът, който тези хора имат, защото това, което е лошо – те вече са осъдени за него от обществото, от близките си".
Последиците от условията
В българските затвори е трудно да се изгради такъв подход с всеки лишен от свобода поради недостига на кадри. Когато Георгиева работи в Централния софийски затвор - между 2013 и 2020 г., на един психолог са се падали по няколкостотин затворници.
По данни на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), изпратени до Свободна Европа, общият брой лишени от свобода към момента е 5584 спрямо едва 38 психолози и 176 социални работници.
Това означава, че на един психолог се падат над 140 лишени от свобода. Това прави по-дългосрочната терапевтична работа с повечето от тях практически невъзможна.
Ако по време на присъдата не се оказва нужната психологическа помощ, състоянието на лишения от свобода може да се влоши, вместо да бъде коригирано поведението му.
"Когато не се работи в посока овладяване на тази агресия, която ти си носиш отвън, в едно такова място ти я потискаш, защото знаеш, че ако я проявиш, има определени последствия. Но ако не се работи тя да бъде контролирана по един добър начин, то в момента, в който тези хора биват освобождавани, могат да проявят и по-голяма агресия", добавя Георгиева.
Това е обратният резултат на този, който се търси във всеки съвременен затвор. Той по думите на Георгиева това е "не само място за лишаване от свобода, а място, което се предполага, че води до корекция и превъзпитание на поведението".
Ролята на надзирателите
Добро решение на проблема с липсата на психолози и социални работници според Георгиева би било да се последва примерът на Норвегия. Там психолозите са външни лица и работят само с най-тежките случаи, но надзирателите са много и добре обучени да поемат част от функциите на психолози и социални работници.
Според данните, които ГДИН изпрати до Свободна Европа, надзирателите в местата за лишаване от свобода днес са общо 2072 - по един на всеки двама/трима лишени от свобода. Направени са много ремонти на затвори.
"Трябва да кажа, че условията непрекъснато се подобряват", казва Геогиера. По думите ѝ добрите условия, психологическата и социална работа водят до спад на случаите на рецидив.
По данни на ГДИН от 2013 до 2023 г. процентът на рецидив в България е 40. Оттам уточняват, че реалният процент е по-малък, тъй като измерването обхваща не само осъдените повторно, но и тези, които са постъпили отново в места за лишаване от свобода преди окончателна присъда.
Според данните процентът за последната година е далеч по-малък - 16%, като сред рецидивистите преобладават извършителите на кражби.
Отново в обществото
За разлика от условията в затворите, има нещо, което не се променя според Георгиева - възможностите за ресоциализация. И дава пример отново с Норвегия, където на лишен от свобода, на когото му предстои освобождаване, дори да е извършил най-тежкото престъпление, "се гледа като на човек, който ще бъде отново съпруг, гражданин, съсед". "Какво се случва в България – когато се разбере, че такъв човек ще бъде освободен, обикновено се прави подписка, за да може да бъде изселен, щом се върне".
Друга практика е възстановителното правосъдие - вид правораздаване, което, освен наказването на престъпления, предвижда подпомагане на жертвите и извършителите за адаптация към съвместен живот, за да може освободените да се ресоциализират успешно.
"Това не значи някой да бъде освободен от отговорност, означава да се намесиш и да подпомогнеш след това съвместното живеене на хората", казва съдия Владислава Цариградска пред Свободна Европа през 2020 г.
