Негативни тенденции в журналистическата среда в България регистрира национално представително проучване, част от международното проучване „Световете на журналистиката“.
Наблюдава се сериозен спад на журналистите у нас - от 5800 през 2016 г. до 3800 през 2020 г. по данни на НСИ, като голям брой от тях работят на свободна практика или съчетават с други занятия.
Сред основните изводи в проучването, проведено от "Алфа Рисърч", са тези, че журналистиката е рискова, застаряваща професия, работната среда е токсична, налице е недоверие в способността на държавата да защити журналистите при нужда, съществува корупция, натиск и липса на прозрачност за собствеността на медиите, а етичните стандарти са занижени.
Данните показват, че журналистиката през 2022 г. е по-рискова професия от журналистиката през 2016 г. Наблюдава се двойно увеличение на дела на журналистите, работещи на свободна практика – от 10,3% до 20,7%.
Само 61% от журналистите в България получават всичките си доходи от работата си като журналисти. Между две трети и една трета от останалите допълнително печелят от връзки с обществеността, корпоративни комуникации и/или реклама.
Средната възраст на журналистите между 2016 г. и 2022 г. също нараства от 42 години на почти 50 години.
Според 73,7% от журналистите в проучването в българските медии съществуват корупционни практики. Само 2,8% твърдят, че такива няма, а останалите нямат мнение. Почти същият брой журналисти (73,9%) са съгласни, че няма прозрачност в собствеността на медиите.
Журналистите дават конкретни примери за корупция - такса „информационно обслужване“ (манипулации при разпределяне на публични фондове за информационни, рекламни и други кампании, включително и по европейски програми), поръчкови материали (черен или бял пиар), умишлено избягване на теми, които са в ущърб на рекламодатели, собственици или медийни „покровители“. Други примери включват също подкупи, лични облаги и подаръци, включително и екскурзии в чужбина. Наблюдава се и натиск над журналисти под заплаха за уволнение или загуба на финансиране, включително чрез откровен рекет. Съществуват и медии, чиято единствена цел е да обслужват политически или корпоративни интереси.
Две трети от участниците в проучването са загрижени, че онези, които вредят на журналистите в България, остават безнаказани. Почти всеки втори се притеснява за емоционалното и психичното си здраве, а всеки трети - за физическото си здраве. Над две трети казват, че през последните шест месеца са се чувствали стресирани заради работата си, като над половината от тях са се чувствали стресирани често или много често. Най-нисък е процентът на тези, които се тревожат, че ще изгубят работата си като журналисти през следващите 12 месеца – 16%.
Тревожен е и спадът на онези, които смятат етичните стандарти за независими от ситуацията и личната преценка: от 97% през 2016 г. на 81% през 2022 г. За същия период броят на журналистите, които твърдят, че личната преценка е най-важна в етичните решения нараства осезаемо от една четвърт на една трета.
Проучването „Журналистите в България: Промени и тенденции 2016-2022 г.“ е проведено от края на 2021 г. до април 2022 г. от "Алфа Рисърч" по метода на стандартизирани онлайн, телефонни и пряки интервюта с 391 български журналисти. Приложена е международна методология, утвърдена и прилагана във всички 120 държави, участващи в глобалното проучване. В България проучването е финансирано от Фондация „Работилница за граждански инициативи“, чрез дарение от „Парфюмсарай“ ЕООД.
Научни ръководители за България са д-р Вера Славчева-Петкова, преподавател по медии и журналистика в Ливърпулския университет във Великобритания и д-р Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския държавен университет, Лонг Бийч в САЩ.
