Акад. Петър Иванов от Българската академия на науките и изкуствата е направил предложение до Общинския съвет в Русе Баба Тонка да бъде удостоена посмъртно със званието „Почетен гражданин на Русе". Два месеца по-късно той е получил отказ за това.
"Общината твърди, че Баба Тонка не трябва да се почита с удостояване, не трябва да е почетна гражданка, защото имало... улица "Баба Тонка" и къща, наименована "Баба Тонка", разказа пред Lupa.bg акад. Петър Иванов за реакцията на местната управа.
"То в Русе си има бая улици с имена на наши почетни (посмъртно) граждани. Например на името на посмъртно удостоеният Константин Илиев поколенията са наименовали улица "Константин Илиев", пресечна на Главната. А на името на посмъртно удостоения Апостол Арнаудов, има наименована гимназия и т.н. Защо за Елиас Канети може да има посмъртно удостояване за почетен гражданин на Русе, при положение че поколенията разточително са "наименовали на негово име" дома му, площад в Русе, гимназия, център, библиотека, дружество, паметник с бухал и др. Защо за някои може, а за Баба Тонка не може?, възмущава се академикът.
Той припомни, че не е имало пречка Меглена Кунева, Пламен Бобоков и Ваньо Танов да станат почетни граждани на дунавския град, а за Баба Тонка има. На барабаниста Илко Петров, който преди 40 години е напуснал Русе и приел Германия за свой втори дом, също е оказана чест.
Решението за великата българка е взето на 11 май на председателски съвет към Общината. За него обаче акад. Петър Иванов разбира едва сега. "Има нещо загадъчно и необяснимо в големият период от 48 дена между датата на заседанието на председателския съвет и получения отговор. Защо отговорът на общината се забави толкова време?", пита ученият.
"Аз знам защо. Обяснението е, освен с интелектуалните възможности и моралните качества на определени фактори в Община Русе, но и друго: упорството има още политически и генеалогически корени. Знаем на кого дядо му непосредствено след 09.09.1944 г. е бил заместник началник на русенската милиция, началник е печално известният кървав сатрап Мирчо Спасов, за когото самият Тодор Живков-Янко казва, че е най-големият убиец на българи, знаем, че тогава под ръководството на двамата, и вероятно с участието им, са били разстреляни от милиционерите-комунисти и са заровени в трапове край Русе, край село Нисово и край село Щръклево стотици русенци, елитът на Русе, включително внучката на Баба Тонка. Внучката се казва Тонка Обретенова-Просеничкова", заяви академикът.
За тези, които подценяват ролята на Баба Тонка в Освобождението ни, припомняме коя е:
Тонка Тихова Обретенова е родена и живее цял живот в Русе (Русчук), на кея. Женена е за известен търговец в Русе и има пет сина и две дъщери. Включва се в организираната националноосвободителна борба. Оказва сериозна организационна, морална и финансова помощ на Русенския частен революционен комитет. Съратник и доверено лице на Васил Левски. Нейният дом е сигурно убежище и организационен център на революционните дейци. В борбата се включват и нейните деца. Петър Обретенов и Ангел Обретенов са четници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Никола Обретенов е централна фигура в Русенския частен революционен комитет, участва и в четата на Христо Ботев, после е уважаван кмет на Русе. Георги Обретенов четник в четата на Стоил войвода в Старозагорското въстание. Петрана Обретенова ушива знамето на Червеноводската въстаническа чета.
Тонка Обретенова казва: "Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв!"
