Съществуват две основни тези при разширяването на еврозоната, които важат и за България, каза Филип Марини, член на Френския сенат и главен докладчик в Комисията по финансите на тази институция в своето изявление днес в резиденцията на френския посланик в България Етиен дьо Понсен, предаде репортер на БГНЕС.
Той обясни, че според първия, по-твърд вариант, трябва да се постигне съгласие между страните-членки, които да са единодушни дали страната-кандидат притежава гаранции за влизане в еврозоната. При втория - икономическите анализатори смятат, че някои страни-кандидати вече са в изключително много свързани с еврото и там няма да се изискват гаранции. Марини обясни, че това е по-мекия вариант, за който ще се изисква по-кратко време, но институциите в страната-кандидат трябва да бъдат на висотата на заложените критерии. Френският експерт даде и допълнително разяснение, че в страните-членки още не е ясно какви ще са окончателните последици от кризата и от отговора на този въпрос ще зависи как ще се процедира при влизането на новите страни-членки в еврозоната и дали критериите ще останат същите. Марини ще бъде докладчик пред френския сенат по темата за финансово-икономическото състояние на страните-членки и в частност на новите страни и за начина по който се справят с кризата. Особено внимание той ще обърне усвояването на европейските фондове. Марини изрично подчерта, че Франция има участие от 16% в тях и е силно заинтересована как и за какво се изразходват тези средства. Днес Марини ще се срещне с управителя на БНБ Иван Искров и със заместник-министъра на финансите, за да получи информация дали България има сценарии за излизане от кризата и план за икономическо възстановяване и актуални и конкретни параметри. Той специално отбеляза, че на Запад са учудени, че България усвоява само 1/3 от европейското финансиране и държат да узнаят сектор по сектор, област по област какви са качествените и количествените показатели на нашата програма за усвояване на еврофондовете. Марини специално отбеляза, че ще се следи как вървят поправките в Наказателния ни кодекс, за да стане той адекватен и да има реален резултат в борбата с корупцията и организирана престъпност. Той ще се запознае и с новите бюджетни параметри, но очакванията му са добри, тъй като страната ни по-късно почувства последиците от кризата. Марини подчерта, че помощите за България ще дойдат главно от европейските фондове и желае да проследи как те ще се изразходват за приоритетни области като инфраструктурата, борбата с безработицата и др. Очакванията на Франция са за по-ускорено усвояване от страна България на еврофондовете, тъй като има рамков договор от 27 точки, които очертават начина на харчене на европейските средства. Ако българските управляващи спазват тези правила няма да има проблем те да бъдат усвоявани коректно, заключи Марини.

/БГНЕС/