Москва беше подтикната в значителна степен да направи завой към турския петролопровод Самсун-Джейхан от България, която след изборите и съставянето на ново правителство постави под въпрос енергийното партньорство с Русия, коментира "Время новостей".
Десет години след началото на реализацията на проекта за газопровод "Син поток" Русия, Турция и Италия отново са близо до сключването на голяма тристранна сделка. Вчера в Милано отрасловите министри на тези страни Сергей Шматко, Танер Йълдъз и Клаудио Скайола, подкрепени от руския вицепремиер отговарящ за топлинно-енергийния комплекс /ТЕК/ Игор Сечин, подписаха съвместно изявление за проекта за петролопровод Самсун-Джейхан. След което участниците в този проект - италианската ЕНИ, турската Calik Holdings и тяхното съвместно предприятие /СП/, създадено за строителството на тръбата Trans Anatolian Pipeline Company - парафираха меморандум за взаимно разбирателство с двамата потенциални партньори от Русия - "Роснефт" и "Транснефт". Документът предвижда началото на конкретни търговски преговори за влизането в проекта на руските компании. За момента не е определено, дали това ще е придобиване на дял в TAPCO, създаването на ново СП или просто гаранции за запълването на Самсун-Джейхан с петрол от Русия. "Това е меморандум за намерения, който не влече зад себе си никакви икономически, юридически ангажименти и последици. Неговата цел - само проучване на въпроса за създаване на СП и няма никакви ангажименти, освен технически", уточни за "Время новостей" вицепрезидентът на "Транснефт" Михаил Барков. В същото време, по неговите думи, въпросът за участието в проекта на руски компании ще се обсъжда до края на тази година /т.е. доста оперативно/. В замяна Москва получи от Анкара знакова отстъпка: в Милано г-н Йълдъз връчи на г-н Сечин пакет документи, разрешаващи изграждането в турски води на "Южен поток", който от Русия за България възнамеряват да построят "Газпром" и ЕНИ. Това е още една тръба, която ще съедини руската газопреносна система с европейската, заобикаляйки транзитните страни, преди всичко Украйна. Но заобикаляйки и територията на Турция, която се разглежда в качеството на транзитьор на руски газ в Европейския съюз в рамките на проекта Южен газов пръстен /удължаването на "Син поток" към Балканите и Апенините/. "Газпром" предпочете да заложи на "Южен поток", но се сблъска с необходимостта да получи разрешение или от Анкара, или от Киев. Русия беше принудена да направи отстъпки по проекта Самсун-Джейхан, който доскоро усилено игнорираше, прокарвайки собствен петролопроводен проект, заобикалящ натоварените проливи Босфор и Дарданелите, през България и Гърция /Бургас-Александруполис/. Турският министър на енергетиката уточни, че ще бъде обявено официално за връчването на разрешението едва днес, но неофициално в знак на особени симпатии е предал документите на руския вицепремиер още вчера. Политическите договорености за тази петролна и газова размяна бяха достигнати в началото на август по време на визитата в Анкара на руския премиер Владимир Путин и неговата среща с ръководителя на турското правителство Реджеп Ердоган. Беше съобщено, че в неофициалната част от програмата към тях се е присъединил и специално пристигналия италиански премиер Силвио Берлускони, който отдавна уговарял "приятеля Владимир" да пусне руския петрол през турско-италианската тръба. Както е известно, да направи завой към транстурския маршрут Москва в значителна степен беше подтикната от България, която след пролетните избори и съставянето на ново правителство постави под въпрос енергийното партньорство с Русия. А след рязката реакция на г-н Путин в София редовно заявяват, че нямат финансови ресурси за реализацията на енергийните проекти, включително и за строителството на Бургас-Александруполис По думите на Михаил Барков, до момента все още не е постигната договореност с българските партньори /те притежават 24,15% в проекта, 24,71% - Гърция, останалите акции са разпределени между руските "Транснефт", "Роснефт" и "Газпром нефт"/. "Има някои проблеми от българска страна, които по никакъв начин не могат да бъдат решени, излиза ли от този проект или не. При това България се отказва от финансиране, като не се внасят даже най-незначителните суми за решаването на техническите въпроси", заяви вицепрезидентът на "Транснефт". Проектът Самсун-Джейхан се обсъжда отдавна, през 2005 г. 50% в него придоби ЕНИ с надеждата за износ на петрол от голямото находище Кашаган, на което италианската компания е оператор. Строителството започна едва през тази година, тръбата с дължина 555 км се планира да бъде изградена паралелно на съществуващите транспортни магистрали, в частност покрай Баку-Тбилиси-Джейхан. Главният проблем на проекта се заключава в отсъствието на гаранции за натоварването му с петрол. Пропусквателната способност през първия етап трябва да достигне 1 милион барела дневно с възможност за разширяване до 1,5 милиона барела. По думите на ръководителя на ЕНИ Паоло Скарони, през следващите 10 години каспийският регион ще дава 2 милиона барела петрол дневно /допълнително към днешните 2,4 милиона барела/. Игор Сечин обеща, че "Роснефт" ще доставя за Самсун-Джейхан свой петрол не само от Каспийско море, но и от находищата в Черно море /за момента тук проучванията са в начален стадий, макар руското правителство да предостави на проучващите черноморския шелф данъчна ваканция/. Руският вицепремиер също така не изключва влизането в транстурския проект на "Лукойл", който е най-напреднал в разработването на каспийските петролни запаси. Още в началото на следващата година ще бъде пуснато в експлоатация находището "Юри Корчагин", където пикът на добива ще достигне около 46 хиляди барела дневно. След четири години компанията на Вагит Алекперов възнамерява да добива около 200 хиляди барела дневно от находището "Владимир Филановски". Освен това, има съвместен проект с "Газпром" и "Казмунайгаз" на структурата "Централна". "Компанията наистина обсъжда такъв вариант за експорт", заяви пред "Время новостей" представител на "Лукойл", отбелязвайки, че за участие в строителството на тръбата не става и дума. "Ние водим преговори и с трети страни. Мисля, че задълбоченото икономическо проучване ще покаже икономическата целесъобразност на този проект", твърди г-н Сечин. Под трети страни, вероятно, се подразбира Казахстан, петролните ресурси на който Русия до момента се опитваше да привлече в проекта Бургас-Александруполис.

/БГНЕС/