Активист за опазване на околната среда може да бъде всеки, който чувства отговорност за вредите, нанесени от човечеството на нашата планета и който не желае това да продължава така и занапред: земеделецът, отглеждащ биологично чисти зеленчуци, ентусиастът засаждащ дървета, протестиращият, който блокира пътища и улици за да спре вреден индустриален проект, но също и адвокатът или политикът, които се опитват да прокарат закон в защита на околната среда.
Можем да различим няколко подхода в еко-активизма:
Активизъм насочен към информиране, образоване и вдъхновяване на други хора. Той идентифицира проблемите, изобличава вредителите и заблудите, бори се истината да достигне до хората, разказва историите на смели и упорити еко-активисти
Активизъм, насочен към решения на конкретни проблеми, засягащи по-малки общности от хора: почистване, залесяване, грижа за животните и растения, застрашени местности
Радикален активизъм, активизъм на съпротивата:търси незабавна промяна и обикновено има цел да предотврати или незабавно прекрати действия, които увреждат планетата. (Най-известни с това са Green Pease, а друг пример за такъв са директните действия на Обществото Sea Shepherd срещу китолова и други дейности , застрашават морския живот.
Активизъм, към промяна на съществуващата система чрез мащабни решения, засягащи много хора и основните ресурси на планетата: енергия, вода, почва, използване на полезни изкопаеми, унищожаване на флора и фауна. Този вид активизъм, цели създаването на алтернативни подходи в обществено-икономическа система, които се прилагат заедно с вече съществуващите, но очевидно вредни за планетата. Един пример за това са политиките преминаване от енергийни централи на въглища към чисти и възобновяеми форми на енергия. Решението на
Алтернативен холистичен еко-активизъм: целенасочено организиран начин на живот сред природата и в хармония с нея – може да е в общност, може самостоятелно. Той не цели да се противопоставя, а да предложи алтернативен път. Може да бъде чрез връщане назад към природния начин на живот на туземните жители на планетата, които живеят в пълна симбиоза с нея, но може и да бъде връщане чрез използване на различни достижения на науката и техниката и осъзнато прилагане на стари и нови био-технологии за възстановяване на еко-системите.
Всъщност, истинският еко-активизмът започва на индивидуално ниво:
-чрез преосмисляне на собствената консумация на ресурси и „отпечатък“;
-с действителната промяна на нагласите и навиците за потребление;
-със силата да се заемеш с непосилна задача и да бъдеш пример за другите изправяйки се срещу големи частни интереси.
Има програми, които стимулират индивидуалния еко-активизъм. Това е особено важно за младите активисти. „Младите шампиони на Земята“, програма на Програмата на ООН за околната среда и Covestro, предоставя награда, предназначена да вдъхне живот на амбициите на блестящи млади природозащитници. Всяка година шестима младежи - по един от всеки глобален регион на планетата - са обявявани за млади шампиони на Земята. Тези победители получават начално финансиране, интензивно обучение и индивидуално наставничество, за да им помогнат да реализират своите големи екологични идеи.
Груповият активизъм се случва, когато около действащия човек се образува енергия, която увлича и другите. Има много вдъхновяващи примери за това. Известни личности и популярни звезди се присъединиха към световни еко-инициативи, както и сами създадоха свои благотворителни фондации за сътрудничество в областта на околната среда. Те повлияха с примера си върху нагласите и поведението на милиони техни последователи. През 2018 г. в целия свят прокънтя името на Грета Тунберг. През последните години тийнейджърката се превърна в емблема на природозащитното движение и макар подбудите и личността ѝ да породиха спорове тя безспорно вдъхнови много млади хора с примера си. От нейният протест тръгна световна вълна на младежки протести, които показаха, че младите хора не са безучастни и са сила.
В България през последните няколко години се откроиха двама лидери в еко-активизма – Никола Рахнев и Александър Дунчев, които не прекъснато подтикват към гражданска будност и действие.
Александър Дунчев е лесовъд, доктор по горско стопанство, който от години се бори със злоупотребите с българските гори на най-високо ниво, изобличавайки престъпните схеми в държавната администрация, дори с риск за собствената му кариера. По негова инициатива в България вече функционира мобилно приложение чрез което гражданите незабавно могат да се подават сигнали за незаконна сеч, нерегламентирани сметища, паднали дървета, пожари, моторни шейни и АТВ-та в парковете на страната. Така той допринася в управлението на горите да се включат и будни граждани. Сам лично се отзовава на сигнали и залавя нарушители, които секат безогледно горите ни.
Никола Рахнев е бизнесмен, запален еко-активист, който през последните 10 години организира хиляди хора да засаждат дървета в България. Никола създава инициативата „Гората.бг“ през 2011 с цел засаждането на 1 милион дървета във всички краища на България с помощтта на деца, младежи и доброволци. Много от дърветата купува със собствени средства, както и организира груповото закупуването на частни гори, които най-вероятно биха били изсечени. През последните 3 години Гората.бг дари над 250 000 медоносни дръвчета на пчеларите из цяла България – за спасяване на пчелите у нас.
Груповият активизъм също има свои разновидности: спонтанно възникнал, групов организиран, общностно организиран, иницииран от екологични организации.
Организациите за опазване на околната среда са част от екологичните движения, които се стремят да защитават, анализират или наблюдават околната среда срещу злоупотреба или деградация от човешки сили. Екологичните организации действат на глобално, национално, регионално или местно, локално ниво. Обикновено действията им са фокусирани върху конкретен проблем като замърсяване, отпадъци, изчерпване на ресурси, унищожение на диви животни, нарушение на човешките права вследствие на действията на корпорации и държави, увреждащи природата и изменение на климата.
Осъзнаването на факта, че „всички сме в една лодка“ довежда до възникването на глобалния еко-активизъм. Първоначално и правителствата създават наднационални организации като Организацията на Обединените Нации, но в наше време наблюдаваме появата на световни организации, мрежи, инициативи и предприемането на координирани действия в много страни едновременно или пък в подкрепа на местни инициативи от активисти от целия свят вследствие на засилената комуникация на хората от цялата планета чрез глобалните социални мрежи Сред най-големите и световно известни организации са: WWF – Световна Организация за защита на дивата природа, Green Pease, AVAAZ – световна мрежа, което обхваща около 70 милиона човека от цял свят и други. Именно под натиска на активистите от AVAAZ върху взимащите световно-значими решения чрез мащабни петиции и мирни походи и протести включили милиони жители на планетата в различни страни се постигнаха няколко значителни победи.
Всяка година на 22 април Денят на Земята отбелязва годишнината от раждането на съвременното екологично движение през 1970 година, обединило групите активисти, борили се поотделно срещу различните екологични проблеми.
Еко-активизмът се превърна в една много видима и обединяваща големи групи хора социална дейност . Може да се каже, че героят на нашето време е еко-активистът.
Темата за еко -активизма и обучението на млади активисти е в основата на проекта „Еко-образователните общности - вдъхновение за еко-активисти“, който се изпълнява с подкрепата на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Проектът се реализира от Сдружение „Надежда за нас -2008“ в партньорство със сдружение „Тринога“, фондация УРА ГОРА и сдружение „Дами канят“. Основнатаму цел е създаване и прилагане на иновативен устойчив модел за обучение на еко-активисти в реално функциониращи образователни еко общности
Той подпомогна четири групи еко-активисти в техните усилия да предават своите знания и умения на желаещите да ги последват или най-малкото да променят живота си чрез развиване на еко-активистки нагласи. Тези пионери живеят сред природата, възстановяват я и показват как на практика човек може да развива устойчиво своите дейности в симбиоза с нея . Проектът разви техния опит в обучителна технология за подготовка на еко-активисти. Проектът проведе лагери с 100 младежи които залесяваха, чистиха природни места, учиха се на пермакултурни практики, както и как да организират свои еко-проекти и граждански инициативи. Материалите, които са разработени – модел за обучение на еко-активисти, Наръчник за еко-активисти и Наръчник за обучители на еко-активисти могат да се прилагат, както от други НПО-га и организации, така и в училищата като част от Гражданското обучение на средношколците. Те могатда бъдат намерени на сайта на сдружение „Надежда за нас 2008“ www. hopeforus.net
Този публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от бенефициента сдружение „Надежда за нас-2008“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм ейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни гаждани България.
Материалът е част от Наръчника за еко-активисти и от обучението в лагерите за еко активисти , които бяха проведени в рамките на проекта.
