Служебният министър на икономиката Даниела Везиева е плагиатствала в големи размери за дисертационния си труд, на база който е станала доктор в направление "Национална сигурност" в Националния военен университет "Васил Левски", обяви днес Комисията по академична етика към министъра на образованието и науката. Оттук нататък ректорът следва да отнеме научната степен в двумесечен срок.

В доклада на комисията името на бившата министърка е написано с инициалите Д.Т.В., но случаят доби публичност и няма съмнение кой е авторът на цитирания дисертационен труд на тема "Разработване на ефективни модели за изграждане на капацитет за социално предприемачество в България".

Четирима арбитри са работили по проверката на сигнала от ноември 2021 г. срещу Везиева. И четиримата потвърждават наличие на плагиатство в особено големи размери. В доклада те са обозначени с номера.

"Според арбитър 3 - пише в него - в дисертационния труд на г-жа Д. В. и автореферата към него е налице „… значително по обем (86,6%) плагиатство – копиране от оригиналните източници без стилистична или граматическа преработка на последните“. Успоредно с непосредствения сравнителен анализ, арбитър 3 е осъществил и „on-line проверка на дисертационния труд и автореферата към него чрез платформа "Ouriginal", която също доказва „висок обем на подобия и сходство“ и „потвърждава заключението за наличие на плагиатство"."

Категорично е и становището на арбитър 2. "Запознат съм с проверка чрез система за откриване на плагиатство, установила, че при обем от 180 страници, дисертационният труд съдържа преписани (плагиатствани) от други автори и източници 171 страници, т.е. 95%. Ако моята проверка допълнително завишава този убийствен процент, това е защото компютърната система не е открила явно в интернет пространството някои от източниците. Те вероятно не са качени там“, пише той.

Според заключението на арбитър 2, в дисертационния труд и в автореферата на г-жа Д. В. „е налице плагиатство в особено големи размери... което... шокира с мащаба и обхвата си“.

Арбитър 4 не е представил сравнения на текстове в табличен или друг вид, но потвърждава наличието на „съвпаденията, посочени в сигнал с вх. № 94-5440/24.11.2021 г. от проф. С. С., касаещи основни тези на автора“.

Становището на арбитър 1, базирано на обстоятелствен сравнителен анализ, завършва със следното заключение: „Убедено твърдя, че посоченото детайлно съвпадение на текстовете по същество представлява плагиатство. Представената от Д. В. за собствен труд дисертация е съвкупност от създадени и публикувани от други научни резултати без адекватно позоваване или цитиране“.

Везиева също е дала становище. В него тя не е коментирала по същество изложените от четиримата арбитри факти и изводи. Тя смята, че разглеждането на сигнала от Комисията по академична етика е недопустимо, тъй като процедурата, въз основа на която ѝ е присъдена образователната и научна степен „доктор“ е приключила през 2018 г., а сигналът от проф. С. е подаден в МОН през 2021 г.

Везиева твърди, че законът позволява на министъра контрол само по отношение на откритите и неприключили процедури за заемане на академични длъжности/научни степени.

Според Комисията по академична етика доводите ѝ са неоснователни. Законът за развитието на академичния състав - който Везиева цитира - не регламентира процедури за придобиване на научни звания, а за придобиване на научни степени, поправят я членовете ѝ. Везиева твърди още, че има конфликт на интереси при арбитър 2, поради "засилените му изяви в медии и социалните мрежи". Дефиницията за конфликт на интереси обаче е наличие на частен интерес, който би могъл да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на неговите задължения във връзка с участието му като арбитър в процедурата, а медийните изяви нямат общо с подобно нещо.